Днес Косово отбелязва 15-ата годишнина от обявяването на независимостта си от Сърбия. Докато ЕС продължава да улеснява диалога, насочен към нормализиране на отношенията между Сърбия и Косово, Белград балансира между връзките си с Русия и Китай и желанието си за членство в ЕС. Това се констатира във водещия материал на Европейския нюзрум - платформа за сътрудничество между 21 европейски информационни агенции, сред които е и БТА.
Напрежението между Белград и Прищина е голямо, откакто на 17 февруари 2008 г. Косово обяви независимост от Сърбия. 
ЕС играе важна роля в процеса на диалог между Белград и Прищина, за да се осигури намаляване на напрежението между Сърбия и Косово и постигане на мир и стабилност в региона на Западните Балкани.
Косово, което днес е населено почти изцяло с етнически албанци, беше част от Сърбия, която не признава бившата си провинция за суверенна държава.
Последните напрежения първоначално бяха предизвикани от решението на правителството в Прищина да обяви за невалидни старите сръбски регистрационни табели на автомобилите, които повечето жители на Северно Косово и околностите му използват и до днес, за да се придвижват. В края на 2022 г., след ареста на бивш полицейски служител от сръбски произход по обвинения в подстрекаване към нападения срещу служители на избирателната комисия, войнстващи сърби издигнаха барикади на десетина места в региона, блокирайки пътищата за достъп до два гранични пункта със Сърбия. Под натиска на западните посолства министър-председателят на Косово Албин Курти временно спря прилагането на указа за регистрационните табели. Сърбия се съгласи да спре издаването на регистрационни табели с наименования на косовски градове.
Сърбия, както и пет държави членки на ЕС - Румъния, Словакия, Кипър, Испания и Гърция - и до днес не признават суверенитета на Косово. Сръбското правителство, подкрепяно от Русия и Китай, блокира интеграцията на Косово в международните институции.
Продължаващи преговори: напредък или задънена улица?
Италианският министър на външните работи Антонио Таяни наскоро припомни, че е от решаващо значение да се стабилизира регионът на Балканите, особено по отношение на миграцията. Въпросът за миграционните потоци по балканския маршрут е "ключов за Италия", каза той. Много нелегални мигранти влизат в Европа по този маршрут, добави той. През 2022 г. маршрутът през Западните Балкани е бил най-активният миграционен маршрут, като тогава са регистрирани над 139 000 незаконни влизания.
Относно ситуацията между Сърбия и Косово Таяни заяви, че "се нуждаем от всеобхватно и обвързващо споразумение, в противен случай винаги ще се оказваме посредници в напрегнати ситуации, които се успокояват за няколко месеца и след това започват отново". Имайки предвид диалога, подпомаган от ЕС, италианският министър добави, че "ЕС има отговорността да помогне за решаването на откритите въпроси".
По време на срещата на върха на Европейския съвет миналата седмица лидерите на ЕС приеха заключение относно диалога между Белград и Прищина. В заключението "се подчертава спешната необходимост от напредък в нормализирането на отношенията между Косово и Сърбия", добавя се, че европейското предложение е "исторически шанс" за европейската перспектива, и се призовава за изпълнение на всички задължения, "включително споразуменията от 2013 г. и 2015 г. за създаване на Асоциация/Сдружение на сръбските общини".
През 2013 г. в рамките на диалога с ЕС Белград и Прищина постигнаха споразумение за създаване на асоциация/съюз на общини със сръбско мнозинство, специално предназначено да улесни интеграцията на 4 общини в Северно Косово от Сърбия в системата на Косово - т.нар. "Брюкселско споразумение". Понастоящем косовските власти не контролират 10 общини, в които живее сръбско мнозинство. Властите в тези 10 общини са под прекия контрол на Белград.
В понеделник, 13 февруари, сръбският министър-председател Ана Бърнабич заяви, че Сърбия винаги е готова за диалог и винаги ще бъде на разположение за разговори с Прищина, но че трябва да бъде създадена Асоциация/Съюз на сръбските общини и че този път това трябва да бъде обща позиция на Сърбия и нейните западни партньори - най-вече ЕС и САЩ. Косово обаче все още не е въвело асоциацията/общността.
Министър-председателят на Косово Албин Курти заяви, че подкрепя предложението по принцип и че то е добра основа за преговори, които трябва да доведат до решение. В същото време Курти подчерта шест принципа. Първо, асоциацията/съюзът на общините със сръбско мнозинство трябва да съществува в съответствие с конституцията и законите на Косово. Второ, тя не може да бъде моноетническа. Трето, тя не трябва да има изпълнителна власт. Четвърто, прилага се принципът на реципрочност, което означава, че албанците в Сърбия имат същите права като сърбите в Косово. Пето, незаконните структури на Сърбия в северната част на Косово трябва да бъдат прекратени, а всички незаконни оръжия да бъдат предадени. И накрая, сръбският президент Александър Вучич трябва да оттегли писмата, които изпрати до лидерите на петте държави членки на ЕС, които не признават Косово. В тези писма Вучич ги призова да отхвърлят кандидатурата на Косово за членство в ЕС.
Президентът на Република Сръбска в състава на Босна и Херцеговина Милорад Додик заяви, че Асоциацията/Съюзът на сръбските общини трябва да има изпълнителни правомощия и да прилича на Република Сръбска, която има висока степен на автономия въз основа на Дейтънското мирно споразумение. Това споразумение, подписано на 21 ноември 1995 г., сложи край на войната в Босна, като запази страната като една държава, съставена от два субекта.
Сравненията с Република Сръбска по отношение на ситуацията между Косово и Сърбия бяха отхвърлени от международните поддръжници на създаването на асоциация/общност на сръбските общини в Косово. Съветникът на Държавния департамент на САЩ Дерек Чолет заяви, че за Съединените американски щати е важно в Косово да бъде създадена Асоциация/Общност на сръбските общини, но тя не трябва да прилича на Република Сръбска в Босна и Херцеговина.
Дилемата на Белград след руската инвазия в Украйна
Нападението на Русия срещу Украйна сложи край на предишния подход на опити за нормализиране на отношенията между Сърбия и Косово.
Под ръководството на сръбския президент Александър Вучич Сърбия преговаряше с Европейския съюз, на който той обеща реформи. Той също така поддържаше отлични отношения с Германия при управлението на канцлера Ангела Меркел. От друга страна, той си сътрудничеше добре с Русия, Китай и Турция.
С руската атака срещу Украйна ситуацията в областта на сигурността се промени и Сърбия беше подложена на огромен натиск да реши към кой лагер ще се присъедини. Докато от нея се иска да наложи санкции на Русия - което тя все още упорито отказва, Русия заплашва да признае независимостта на Косово, ако Белград се присъедини към западните санкции срещу нея.
Неотдавнашно германско-френско предложение предвижда, наред с други неща, че Сърбия и Косово не трябва да се признават официално, но трябва взаимно да приемат държавността си в настоящите граници. По-специално Сърбия трябва да спре да блокира молбите на Косово за членство в международни организации - както прави с активната подкрепа на Русия.
В началото на февруари Вучич заяви пред сръбския парламент, че именно това е трудно изпълнимо или дори неприемливо от гледна точка на Сърбия. Международните преговарящи заплашиха да спрат преговорите за присъединяване на Сърбия към Европейския съюз, които се водят от 2014 г., както и да спрат чуждестранните инвестиции, ако Белград не се съобрази.
Наскоро Вучич заяви, че западните преговарящи са му дали две възможности: или да приеме плана, или да се изправи пред прекратяване на преговорите за присъединяване към ЕС и оттегляне на чуждестранните инвестиции. "В жизненоважен интерес на Сърбия е да остане на европейския път", подчерта сръбският лидер.
Миналата седмица върховният представител на ЕС за външната политика и политиката на сигурност Жозеп Борел заяви, че е поканил министър-председателя на Косово Албин Курти и сръбския президент Александър Вучич да се върнат "скоро в Брюксел, след няколко седмици". Борел заяви, че иска да прокара предложеното германско-френско споразумение за нормализиране на отношенията между Белград и Прищина, като подчерта, че е важно двете страни "да избягват всякакъв вид ескалация" и "да работят сериозно по предложението" за споразумение.
Според Петер Стано, главен говорител по външната политика и политиката на сигурност, "работата по диалога между Белград и Прищина продължава всеки ден. Специалният представител на ЕС Мирослав Лайчак продължава да се обръща към партньорите на своето равнище и върховния представител Борел на високо политическо равнище."
През уикенда Борел ще се срещне с косовския министър-председател Курти и със сръбския президент Вучич в Мюнхен, Германия, за отделни двустранни разговори, "за да се види как да се придвижи процесът напред въз основа на неотдавнашното предложение на ЕС", добави Стано. Днес Европейската служба за външно действие потвърди, че Борел ще се срещне също така с Курти и Вучич в Брюксел на 27 февруари.