Втора национална среща “Инициатива за син растеж за научни изследвания и иновации в Черно море” се състоя днес в Българската академия на науките (БАН). Инициатор на събитието е Институтът по океанология при БАН.
В рамките на форума беше представена Стратегическата програма за научни изследвания и иновации в Черно море (SRIA) и планът за изпълнението ѝ.  SRIA е предназначена да обедини усилията на заинтересованите страни от академичните институти, финансиращите агенции, индустриите (бизнеса), политиците и обществото, за да се справят заедно с основните предизвикателства пред Черно море, да насърчават синия растеж и икономическия просперитет на Черноморския регион, за изграждане на надеждни системи за управление и иновативна изследователска инфраструктура и за подобряване на образованието и изграждането на капацитет. 
Представени бяха и дейностите по проекта Black Sea CONNECT, който е финансиран по програма “Хоризонт 2020” с участието на водещи научно-изследователски институти от всички черноморски държави. В него България е представена от Институт по океанология при БАН. Една от основните цели на проекта е да се идентифицират приоритетите на национално ниво и чрез организирани национални работни срещи да се подготви план за изпълнение на Стратегическата програма за изследвания и иновации в Черно море (SRIA)
Калин Мутавчиев, главен експерт в дирекция “Наука” на Министерство на образованието и науката, член на Експертната група на Инициативата за син растеж, отбеляза, че срещата има за цел както да представи информация за стратегическата програма за изследване и иновации в Черно море до 2030 и за проекта, така и да представи възможност да се обменят мнения за това кои научно-изследователски направления трябва и могат да бъдат развивани като приоритетни до 2030 г. в рамките на съществуващите условия в държавата в сферата на черноморското сътрудничество. Всички национални стратегически документи и инструментите за постигане на целите, залегнали в тях с хоризонт до 2030 г., са насочени към важни за научните изследвания иновации и области на въздействие, като международно сътрудничество, изграждане на привлекателни условия за научна кариера, дигитализация на процеси и достъп до научни услуги и изпълнение на стратегически научноиновационни програми. Той отбеляза, че МОН ще продължи да подкрепя инициативата по отношение на международното сътрудничество, както и ще търси възможности да насърчава и да подпомага устойчивото развитие на българските научни инфраструктури и надграждането на знанията и уменията на българските учени и изследователи в и извън рамките на Черноморското регионално  сътрудничество.
Проф. Милен Балтов, ректор на Бургаския свободен университет (БСУ), член на Експертната група на Инициативата за син растеж, отбеляза, че в програмата “Хоризонт 2020” вече  има два изцяло структурирани проекта само за Черно море. Той допълни, че през тази година ще бъдат направени първите стъпки по създаването на т. нар. син акселератор, който ще позволи възможностите за иновации да бъдат насочвани и към стартиращи малки и средни предприятия.
Никола Бобчев от Института за биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ-БАН), който е Млад посланик на Черно море, разказа, че неговата основна задача е да прави мониторинг на морските отпадъци в Черно море. Той разказа, че от тази година е Млад посланик на Черно море и представи тази инициатива. По думите му, това са 15 души от страните около черноморския басейн, като трима от тях са българите. “Целта ни е всички заедно да покажем колко свързано е Черно море. Ние сме свързани с морето, това се вижда както в науката, така и в ежедневния ни живот”, каза още той.
Гл.ас. д-р Нина Джембекова от ИО-БАН представи стратегията. Целта ѝ е да се идентифицират общи стратегически съвместни действия, които различните черноморски държави намират за осъществими, което да доведе до реализирането на транснационална, регионална концепция, свързана с приоритетите и потенциала за научни изследвания и иновации в Черно море на басейново ниво, които биха могли да бъдат реализирани със съдействието на Черноморската инициатива.
Учените представиха дванайсете теми в плана за изпълнение на стратегията - цифров близнак на Черно море; изучаване на ефектите от въздействията на множеството стресори върху екосистемата на Черно море; загуба на биоразнообразие и устойчивост на екосистемите в Черно море под въздействие на климатичните промени и мултистресори; устойчив риболов, високотехнологични аква- и марикултури; “сини” биотехнологии; подход “Едно здраве” и повишаване на безопасността на черноморското крайбрежие; пилотни проекти за управление на морските отпадъци; морска възобновяема енергия; иновативни морски системи за наблюдение; подводно и крайбрежно културно наследство на Черно море; иновативни подходи за насърчаване на взаимодействието между учени, политици, индустрия и общество; “сини” умения и изграждане на капацитет в областта на морските науки.