Нигерия гласува този месец на президентски избори, на които за първи път в историята на страната, придобила независимост от Великобритания през 1960 г., може да се стигне до балотаж. Те ще бъдат произведени на фона на опасения от насилие във връзка с етнически и политически вражди, наред с бунта на джихадистката групировка Боко Харам ("Западното образование е светотатство") в североизточната част на страната и нестабилността в района на делтата на река Нигер. 
Първият тур на президентските избори на най-многолюдната държава в Африка и най-голяма икономика на континента ще бъде произведен на 25 февруари. Тогава нигерийците ще гласуват също за подновяване на състава на двете камари на Националното събрание (парламента) - 360-членната Камара на представителите и Сенатът, който наброява 109 души. 
Официалните резултати трябва да бъдат обявени до пет дни след изборния ден. За да бъде избран президент още на първия тур, е необходимо освен най-много гласове, той да получи поне една четвърт от вота в две трети от 36-те щата във федералната държава плюс столицата Абуджа, посочва Ройтерс. В противен случай до 21 дни ще бъде произведен балотаж с участието на двамата претенденти с най-голяма подкрепа. Тъй като изборите се очертават оспорвани, за първи път в историята на Нигерия може да се стигне до такъв сценарий. Евентуалният балотаж най-вероятно ще бъде произведен на 18 март.
Президентът Мухамаду Бухари по конституция няма право на трети мандат. Неговият наследник ще бъде избран измежду 18 кандидати. Двамата главни претенденти обаче са Бола Тинубу от управляващата партия Конгрес на всички прогресивни сили и Атику Абубакар от основната опозиционна сила - Народна демократична партия. Не бива да бъде отписван и трети кандидат - Питър Оби от Лейбъристката партия. Бизнесмен, напуснал Народната демократична партия, Оби дори води в някои проучвания на общественото мнение.
Именно наличието на трети силен кандидат прави много вероятен сценария за безпрецедентен за Нигерия балотаж. Бързият възход на Оби отразява недоволството на мнозина нигерийци от състоянието на страната им и желанието за разчупване на статуквото и някаква промяна.
В западноафриканската държава с население от около 215 милиона души няма надеждни социологически допитвания, което прави изборите трудни за прогнозиране, отбелязва Ройтерс.
Агенцията обобщава, че Тинубу и Атику имат големи електорални бази в цяла Нигерия, докато Оби разчита недоволството от тежките икономически проблеми и царящата несигурност да настрои избирателите срещу двете водещи политически сили и техните кандидати. На 61 години, кандидатът на лейбъристите е и по-млад от своите двама съперници, които съответно са на 70 и 76 години. Това също би могло да се окаже важен фактор в Нигерия, която, подобно на много други африкански държави, е с младо и експлозивно увеличаващо се население.
На 11 март в  ще има избори за губернатори и регионални законодателни събрания в 28 от 36-те щата, посочва Би Би Си. В още три щата ще гласуват за нов губернатор - влиятелен пост в тази страна с федерално устройство - на 11 ноември. В 18 от щатите сегашните губернатори нямат право да се кандидатират заради ограничението за не повече от два мандата.
Водещата предизборна тема за много нигерийци е ширещата се несигурност. Нигерия, където на североизток е активна ислямистката групировка Боко Харам, е ключов съюзник на Запада срещу джихадистите в Западна Африка. Други проблеми са бандитизмът, пиратските нападения по крайбрежието, сблъсъците между земеделски и животновъдски общности на север и в централната част от страната, отвличанията за откуп на северозапад, сепаратисткото насилие на югоизток и не на последно място - свързаното с петрола насилие. Нигерия е най-големият производител на "черно злато" в Африка, но недоволството от усещането за несправедливо разпределение на приходите, ендемичната корупция, масовите кражби и нестабилността в делтата на река Нигер не позволяват на страната да извлече максимална полза от природните си богатства.
Инфлацията е двуцифрена и на най-високото си равнище от близо две десетилетия. Мнозина нигерийци казват, че сега животът им е по-труден, отколкото през 2015 г., когато започна първият четиригодишен мандат на президента Бухари, посочва Ройтерс.
Нигерия е на 150-о място от общо 180 държави в индекса за възприятие на корупцията на неправителствената организация "Прозрачност без граници" за миналата година. 
Националната валута - найрата, се обезцени до рекордно ниско равнище. При това в ход сега е парична реформа, която потъна в хаос, като нигерийците чакат на дълги опашки, за да върнат старите си банкноти, отбелязва Франс прес. Това направи още по-труден живота на мнозина и засили недоволството. Миналата седмица Върховният съд се опита да внесе известно успокоение, като отмени предвидения от правителството краен срок за оставане в обращение на старите банкноти. При това срокът вече бе удължен веднъж от 31 януари до 10 февруари. Днес президентът Бухари позволи на централната банка да даде на хората още 60 дни, за да обменят старите си банкноти.
Няма ясни идеологически разлики между двете основни партии. По принцип конкуренцията за намаляващите приходи от петрола, борбата за влияние и етническите вражди играят по-важна роля на избори в Нигерия от идеологията, посочва Ройтерс.
Питър Оби, който напусна Народната демократична партия едва миналата година, след като бе нейният кандидат за вицепрезидент в тандем с Атику на предишните избори - през 2019 г., се представя за реформатор, който иска да направи основен ремонт на политическата система. На практика обаче няма особени разлики в предизборните програми на тримата водещи кандидати: всички те обявиха за свои приоритети съживяването на икономиката и да сложат край на несигурността, обобщава Ройтерс.
В Нигерия регистрацията на избирателите е активна (т. е. хората трябва сами да се регистрират, а не попадат автоматично в избирателните списъци). Тази година се регистрираха около 93,4 милиона гласоподаватели (приблизително половината от целия потенциален електорат), около три четвърти от които са на възраст между 18 и 49 години. Мнозина млади нигерийци не се асоциират с нито една от двете основни партии. Показателно е, че на предишните избори избирателната активност бе едва 35 процента.
Страната има дълга история на изборни измами, отбелязва Ройтерс. Затова тази година Независимата национална избирателна комисия (ННИК) въведе система за двуфакторна идентификация на гласоподавателите - чрез пръстови отпечатъци и лицево разпознаване - с надеждата да ограничи фалшификациите. В изборния ден, копия от протоколите с резултатите от секциите ще бъдат разлепяни отпред. Резултатите ще бъдат качвани чрез новата система в портал на ННИК в столицата Абуджа. Те ще бъдат показвани онлайн в реално време.
Освен опасенията от измами, друг повод за тревога е несигурността. В понеделник ННИК съобщи, че 240 избирателни секции няма да работят, тъй като нито един човек не се е регистрирал да даде своя вот там заради насилието в съответните райони. Все пак това е незначителна част от всички секции: председателят на комисията Махмуд Якубу съобщи, че общият им брой е бил увеличен от почти 120 хиляди преди две години до близо 177 хиляди сега.
През последните седмици постъпват информации и за нападения срещу избирателни секции, особено в отдалечени райони. Франс прес съобщи за такава атака в югоизточния щат Анамбра на 1 февруари, при която бил убит тийнейджър.