В края на седмицата, на 18 февруари, България ще отбележи една от най-трагичните дати в историята си - гибелта на Васил Левски. Идеологът на българските национално-освободителни борби, Апостола на свободата.
„Ако спечеля, печеля за цял народ, ако загубя - губя само себе си“, пише Левски в писмо до Панайот Хитов през март или април 1968 година.
„Каквото съм правил, в ползу народу е“, казва той в предсмъртната си изповед пред архиерейския наместник на София - отец Тодор Митов от Пирдоп.
Навършват се 150 години от обесването на Васил Левски след съдебен процес с предизвестен край.
150 години безсмъртие!
На тази годишнина „Утро“ посвещава серия материали до края на седмицата.

Две от първите биографии на Васил Левски са дело на свързания житейски и творчески с Русе след Освобождението търновец Филип Симидов. 
Първата биография на Апостола, озаглавена „Васил Иванов Левский. Бивш дякон Игнатий“ Филип Симидов завършва в Русе на 28 октомври 1897 година. На следващата година е публикувана в преработен и леко съкратен вариант в редактираното от него списание „Поборник-Опълченец“, излизало в Русе от 1898 до 1900 година. Втората биография на Апостола „Васил Иванов Левский“ Симидов пише в началото на ХХ век, отново в Русе.
Също в Русе, през 1923 година, списание „Сила“ помества спомените на Филип Симидов за Апостола: „Легенда за предаването на Васил Левски“. През 1935 година пък списание „Българска мисъл“ посмъртно отпечатва биографията на Апостола от Симидов „Бележки за Дякона Васил Левски“.
През 1987 година, отново в Русе, Живодар Душков публикува в предхождащия „Утро“ вестник „Дунавска правда“ статията си „Васил Левский на бунтовното поле“, която представя 
коментар на непубликувани до този момент бележки от архива на Филип Симидов
Те са  съхранявани в Държавен архив-Русе и касаят „дейността на различни революционери, с които той (Симидов) е имал щастието да се познава и да работи заедно“. Сред тях е Христо Иванов-Големия (Книговезеца). След кратко пребиваване в Русе през 1869 година той се пренася в родния град на Филип Симидов - Търново. Там основава революционен комитет и е избран за негов председател.
По-долу представяме част от бележките на Симидов, писани в Русе и коментара им от Живодар Душков.
„След време - пише Симидов - като се увери, вижда се, в нас, той ни запозна с известния Отче Матей (калугер в Преображенския манастир), человек смел, решителен бунтовник. А после той ни разказа, че е бил в българската легия в Белград (1862 г.), гдето са били Васил Левски, Ангел Кънчев, Дядо Илю, Панайот Хитов, Едрецов, Л. Каравелов и др., която легия българи със съгласието на сръбското правителство щяла да нахлуе в българската земля като отвори бой Сърбия на Турция, за да повдигне народа ни на бунт.
Но като си изтъкала Сърбия платното, разгонили ги
Сърбите предложили на тези наши българи да останат в Сърбия, да се заселят, но всички отказали...“.
„Хр. Иванов и Левски минали в България, отишли в Пловдив, гдето Христо останал книговезец и почнал бунтовната си деятелност с д-р Рашков и др., а Левски отишъл в родното си място Карлово и почнал и той бунтовното си дело“, продължава Симидов.
Тук под името д-р Рашков се визира също един от дейците на Първата българска легия - д-р Рашко Петров (1840-1894). Трябва да се отбележи също така, че Христо Иванов става книговезец при известния книжовник Христо Г. Данов.
От биографията на Васил Левски се знае, че Дяконът е в Карлово от пролетта на 1863 г., но скоро след това по подозрение и след издайничество властите го арестуват и го затварят за няколко месеца в Пловдивския затвор. След завръщането си от Втората легия 
„Вас. Левски беше усилил бунтовното дело
което до тогаз, 1870 г., нямаше никаква организация: тук-там имаше хора, напоени с бунтовен дух [...], но селата спяха. Чети от Влашко минаваха, турците ги провъзгласяваха за чапкъни и харсъзи (развратници и разбойници), избиваха ги и се свършваше. А народът, масата, не им твърде съчувстваше с изключение на единици в селата. С излизането на Вас. Левский на бунтовното поле 
работата взе истинския си образ:
той основа комитети, гдето нямаше, а гдето имаше (В. Търново, Ловеч и др.) стегна ги, уреди ги, упъти ги и всичките [ги]подложи под един общ правилник“.
Общият правилник - това е уставът на Българския революционен централен комитет.
Знайно е, че между представителите на едрата и част от средната буржоазия, намираща се в емиграция в Букурещ, т. нар. „стари“ и групата на младите - привържениците на „Млада България“, съществуват противоречия. По този повод Симидов отбелязва: „В Букурещ имаше два комитета: стари и млади. Те се гонеха [по]между си и тяхната бунтовна работа не буташе народната маса в България. Вас. Левски се явява при банкерина Димитър Ценович в Букурещ и му поисква пари да мине в България. Той му предложил 100 жълтици (минцове). 
Левски взел само 50, като казал, че ще му ги върне от България
и че оттам той ще праща на младия комитет пари, а не да иска той от него. Тъй и стана“.
За помощ от страна на Димитър Ценович (в размер на 30 лири) пише и търновецът Киро Тулешков.
Филип Симидов описва и първата си среща с Васил Левски. Той, заедно със Стефан Стамболов, трябвало да осигури подслон за Апостола в хана на Никола Стамболов. Силно впечатление на младежа направили думите на Левски, с които отказал да опита предложените му питиета - вино и кафе: „Да не ставате терекии - освен на вода и хляб, ако мислите да ставате истински бунтовници (терекия е турска дума, която означава пристрастен към пиене, пушене и пр. - б.а.)“.
Естествено е младежът да бъде заинтересован от оръжието на революционера. При лягането си Левски и Христо Иванов-Големия поставят камите и пистолетите си под възглавниците.
„Револверът на Левски беше с 10 огъня
и под цевта [имаше] друга, с широко гърло, която се пълнеше отгоре със сечен куршум“.
На другия ден Филип Симидов придружава Левски до Лясковец. Пътят, който избират, не е сравнително оживеното шосе от Търново през Арбанаси. Въпреки това Левски не допуска Симидов да върви с него и съответно да разговарят. Тези подробности разкриват предпазливостта на големия революционер, неотслабващото му желание да не би да привлече с нещо любопитството на хората и това да стане причина за провалянето на освободителното дело.
Васил Левски и Христо Иванов са личностите, които са упражнили изключително голямо влияние върху младия човек. За това след години той пише: „Тези двама великани бяха две гранитни скали“.
Сродна публикация Живодар Душков прави и във великотърновския вестник „Борба“. Озаглавена е „Ти си потребен за цяло Българско...“. В нея авторът помества за първи път черновите на Филип Симидов от 1923 г., част от които стават основа за посмъртно публикуваните му „Бележки за Дякона Васил Левски“ в списание „Българска мисъл“ през март 1935 г.
През 1993 година посочените по-горе статии на Живодар Душков са преработени в доклад, който е представен на научната конференция „По пътя на безсмъртието. От Къкрина до София.“, състояла се в Плевен.
През следващата 1994 година издателството на Великотърновския университет
публикува неиздавани ръкописи на Филип Симидов, касаещи Васил Левски
в сборник от поредицата „Проглас“ под заглавие „Васил Левски. Две непубликувани биографии“. Съставители на изключително полезния сборник са Любомир Златев и Тодор Билчев, а предговорът и редакцията са дело на Лъчезар Георгиев.
Днес това огромно количество от архивен и снимков материал е неоценимо богатство, което се съхранява във фондовете на Държавен архив-Русе и Народната библиотека в столицата.
Редом с изключително ценната фактология за живота и делото на Апостола, която Филип Симидов ни поднася, разбира се, подкрепена с писмени документи, най-ценна за русенци, неоспоримо е информацията за посещенията на Левски в Русе: „От Дряновската обител Вас[ил] Левский и отец Матей слезли в Търново и там са разделили:
отец Матей си отишел в Преображенския манастир, а Левския заминал за гр. Русчук
Вас[ил] Левския в Русчук никак не са е явявал при Стоила Попов** [както е писано в житието му от някои]. Той посетил като калугерин Баба Тонка Обретенова в този град, събрал в дома и събрание, от бунтовния комитет и отишел в Свищов.“
Любопитна е бележката под чертата, която Филип Симидов дава за Стоил Попов: „** В 1869 г., казваше Хр. Иванов Книговезеца, „с Вас[ил] Левския излязохми в Русчук и пътърсихми Стоила Попов, но не го намерихми и си заминахми с парахода...“.
Още по-интересни са редакторските бележки на Лъчезар Георгиев въз основа на различни източници, приложени след представянето на ръкописа на Филип Симидов „Васил Иванов Левския“. Под номера 79 и 80:
„79 Има сведения, че Левски идва в Русе най-малко два пъти. Първия път с Хр. Иванов-Големия през април 1869 г., преди да започне своята втора обиколка. Вторият път при започване на третата си обиколка в страната - в края на май 1870 г.
Посещението на Апостола в дома на Баба Тонка и присъствието му на събрание на местния революционен комитет е под въпрос
и документално недоказано. Липсва подобна версия в спомените на Н. Обретенов. Още повече, че русенският комитет е основан през ноември 1871 г.“;
„80 В нашата историография е възприето, че третата обиколка на Левски започва от Русе през Свищов за Ловеч, Търново, Габрово, Тетевeн, Етрополе и София и после се прехвърля в Южна България.“

Стоян СТОЯНОВ-КОМИТСКИ

И първата диплянка с лика на Апостола е отпечатана в най-големия град край Дунав

Малко известен и слабо проучен факт е, че първата диплянка в България със снимка на Васил Левски е отпечата в Русе (Печатница Роглева) в самото начало на миналия век. Тя е издадена от Филип Симидов, под формата на притурка към броя на списание „Поборник-Опълченец“ от 20 април 1901 година. Поводът за обнародването й е 25 годишнината от Априлското въстание или както е посочено: „Великата и знаменита дата въ „Историята на нашите възстания. За споменъ на днешния денъ. 25 годишенъ юбилей“ Въ честъ на загиналите и доживели до сега народни поборници“. 
В съдържанието на уникалната диплянка са включени обработени, добре ретуширани снимки на осем революционни дейци: „Сава Г. Раковский, списатель, поетъ-революционеръ; Василъ Ивановъ Левский, (Дякона); Отецъ Генадий Скитника, въ турско време игуменъ на Драгалевския манастиръ при София и другаръ на Левский; Любенъ Каравеловъ, списатель-революционеръ; Дядо Илю Марковъ, войвода, родомъ отъ Берово (Македония); Стефанъ Караджа, войвода. (Кючукъ Стефанъ) 1868 год.; Хаджи Димитръ Асеновъ, войвода. 1868 год.; Христо Ивановъ Големия, (книговезеца) - революционеръ и другаръ на Вас. Левский“.
Изданието е и първо по рода си у нас след Освобождението с включени снимки с образи на герои от Национално-освободителното движение.
    Подобаващо внимание на приноса на Филип Симидов към паметта на Левски отделя и Надежда Цветкова от Държавен архив-Русе. В проучването си „Автентични сведения за Левски се съхраняват в Русенския архив“, с подзаглавие: „Първият рисуван портрет на апостола е отпечатан в стенен календар за 1876 г., издаден от Хр. Ботев“ тя споделя, че „и до днес явлението Левски провокира интереса на историци, литератори, книжовници, писатели, критици, публицисти“. И подчертава: „В своята съкровищница от материали Русенският държавен архив съхранява безценни документи. Тук се намират биографиите на Левски - кратък и разширен вариант, написани от Филип Симидов. Чрез тези исторически извори ние се докосваме до автентични сведения за Апостола и получаваме още знания за него. Биографиите остават дълго време непубликувани. Първият ръкопис е с дата 28 октомври 1897 г., когато се използва за поредицата от биографични статии в сп. „Поборник-Опълченец“. Около 1900 г. Симидов започва да подготвя книга за Левски. Тъй като запазеният ръкопис е непълен, не става ясно дали успява да завърши цялостния си труд. Биографиите са обработени от архивисти от ДА-Русе и издадени през 1994 г.“.
„В кореспонденцията на Филип Симидов откриваме важни сведения за първия рисуван портрет на героя. В изпратените на 20 юли 1897 г. до бъдещия редактор на сп. „Поборник-Опълченец“ автобиографични материали Ботевият четник и помощник-печатар Никола Майнов Астраджиев пише: „... през 1875 г. бях повикан за такъв (словослагател - б.а.) от Хр. Ботев, но без да ми плаща. И похарчих всичките си спестени пари, като помагах през зимата на 1876 г. на разни хъшове, откупих от ксилографа портрета на В. Левски и го поместихме в стенния календар. Така в издадения от Хр. Ботев стенен календар за 1876 г. е отпечатана първата рисунка на Дякона - гравюра на мед, подписана с нициалите на Райс. В албума, издаден от Русенското поборнически-опълченско дружество, е поместена литография на Левски, както и изпратените до редакцията снимки на негови съратници“.
    Надежда Цветкова проучва и „Първото общоградско честване на Апостола в Русе“: „Градът отдава своята почит към личността и делото на Левски с първото общоградско честване. То се провежда на 22 февруари 1902 г. Местното гимнастическо-плувателно дружество „Юнак“ организира вечеринка в салона на новото Доходно здание.