Хърватската народна банка (ХНБ) оцени, че с влизането на Хърватия в еврозоната „общата експозиция на риск намаля леко при прехода от 2022 г. към 2023 г., което беше повлияно най-вече от намаляването на валутния риск с влизането на страната в еврозоната.
Геополитическата несигурност, високата инфлация, забавянето на световната икономическа активност и увеличаването на разходите за финансиране остават основен риск за финансовата стабилност в Хърватия“, се казва в съобщение на ХНБ, цитирано от ХИНА.
Съветът на ХНБ оценява, че банковата система все още е изключително стабилна въпреки лекия спад на общия капитал. Рентабилността на банките е сравнително висока и някои от по-големите банки могат да бъдат обложени еднократно с  данък върху извънредните печалби поради изразеното увеличение на печалбата през миналата година.
Цената на кредитирането от страна на държавата и нефинансовите компании се е повишила осезаемо в контекста на затягането на паричната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ), но не и за домакинствата, за които едва през тази година може да се очаква по-осезаемо увеличение на лихвите, се изтъква в съобщението.
Широко разпространената практика за фиксиране на лихвения процент поне през определен първоначален период на погасяване на кредита ще смекчи ефекта от увеличаването на погасителната тежест за длъжниците, а в краткосрочен план домакинствата са допълнително защитени от законовия лимит на най-високите лихви по заемите.
Хърватската народна банка отбелязва още, че през 2022 г. ръстът на цените на жилищата се е ускорил допълнително, което наред с големия ръст на кредитите за фирми и на жилищното кредитиране увеличава цикличните системни рискове.  По тази причина ХНБ реагира през декември 2022 г. като повиши нивото на антицикличния си капиталов буфер от 0,5 на 1,0 процента, завършва прессъобщението.