В края на седмицата, на 18 февруари, България ще отбележи една от най-трагичните дати в историята си - гибелта на Васил Левски. Идеологът на българските национално-освободителни борби, Апостола на свободата.
„Ако спечеля, печеля за цял народ, ако загубя - губя само себе си“, пише Левски в писмо до Панайот Хитов през март или април 1968 година.
„Каквото съм правил, в ползу народу е“, казва той в предсмъртната си изповед пред архиерейския наместник на София - отец Тодор Митов от Пирдоп.
Навършват се 150 години от обесването на Васил Левски след съдебен процес с предизвестен край.
150 години безсмъртие!
На тази годишнина „Утро“ посвещава серия материали до края на седмицата.

За първи път в следосвобожденския периодичен печат за Васил Левски като за открояваща се историческа фигура се пише в националния вестник „Славянинъ“ (Народен лист за наука), издаван от Тодор Хаджистанчев в Русе. На 16 януари 1882 г. в статия, подписана от С. Т. под заглавие „Кратъкъ очеркъ на по-важните събития в насъ от 1870 до 1882 год.“, на стр. 2 и 3 четем и за Васил Левски, чието име се споменава редом с тези на Раковски, Каравелов и Бенковски: „Нашия отличен патрон журналист Любен Каравелов, със своите журнали топлеше сърдцата на Българите, като вдъхваше гордост и величие. Каравелов беше вторий подир Раковски които турнаха дървата на огъня, а оставаше да са яви герой, който да може да го запали. Отдавно вече съществуваше Българския революционерски комитет във Влашко. Ето и самата Балканска природа, създаде още
двама ревнители за запалвание приготвения материал от Раковски и Каравелова: Левски и Бенковски
Заедно с политическото движение на българските емигранти във Влашко, духовната борба йоще повече са усилваше. Българската Екзархия отдавна съществуваше в Цариград и зимаше по-голямо влияние пред централното правителство. Българските владици бяха пратени в България и Тракия а през 1874-5 год. Бяха проводени български владици в някои епархии и в Македония. На сякъде Българския народ се назидаваше вече от свое духовно началство и доста беше народа ни защитяван пред местните власти. Додето ставаха тези нареждания в религиозно отношение, то Левски непрестанно кръстосваше по-голямата част от отечеството ни, и навсякъде вдъхваше идея за въстание. 
Левски със своя агитационен и ревулюционерски дух, събуди йоще повече младите сърдца към едно всеобщо движение
Неговата деятелност аз слаб се чувствам да опишя, а оставям на по-вещо перо. Бенковски със своя дух, тоже вдъхваше на тракийските Българе, идея за едно въстание със северните Българе. Левски и Бенковски постоянно кореспондираха с българския комитет във Влашко. Всичко вече беше готово и приготвения материал от Раковски и Каравелова беше запален 1876 г. на Гюргьовден и то от кого? От главните агитатори: Левски и Бенковски. Не малка деятелност показа в това отношение г-н Каблешков, който със своя дух държеше и обединяваше в едногласие Копривщенците. Въстанието избухна първо в Тракия, под название: „Панагюрско въстание“; но преди малко Левски биде уловен, мъчен и най-после обесен от тиранина. Бенковски падна убит в едно сражение с турците при Клисура, а Каблешков стана жерта от свое оръжие. Тъй като Тракия въстана по-скоро от уреченото време, то правителството сполучи да потули Панагюрското въстание, начело на което стоеше Райна Попова, която най-напред разви знамето с надпис: „Смърт или свобода“.
Тодор Хаджистанчев е автор и на първата драматична постановка за Васил Левски
През 1885 година в скоропечатницата на вестник „Славянинъ“ в Русе е отпечатано първото издание на творбата му, озаглавено „Левски. Драма въ четири действия (изъ народния ни животъ)“.
Отново в Русе, две години преди това, отново Тодор Хаджистанчев, отново в русенския национален вестник „Славянинъ“ публикува първите документи на Левски. Най-изчерпателното проучване по този въпрос прави Крумка Шарова, която посочва: „Като се върнем към ценността на документите на и за Левски, включени изцяло или използвани от 3. Стоянов, Ст. Заимов и др. в трудовете им, необходимо е да посочим, че наред с тях през 1883-1884 г. във в. „Славянинъ“ - Русе, са обнародвани няколко документа на Левски и БРЦК, издирени от д-р В. Берон, който ги включва през 1886 г. в книгата си „Археологически и исторически изследования“, обхващащи главно Търновския район. Авторът, макар и неучаствал в революционното движение и по-скоро привърженик на еволюционизма, отделя значително място в труда си на освободителните борби и именно тук са поместени интересуващите ни документи. Но той вижда задачата си като цялостно историческо изложение за Търновския край и частично общо за България - от средновековието през периода на османското владичество (с най- много данни за XIX в.) до Освобождението през 1878 г.) Видимо, Берон лично не е разполагал с документи за революционното движение от 60-те или 70-те години и предприема издирвания. 
Попада щастливо на Марин Станчов от Лясковец и прибира част от някога тайните книжа на Лясковския комитет
откъдето извлича и публикува документите на и за Левски.
...Някои революционери били ревниви към д-р В. Берон и не му предоставили материали, като не му признавали правото да пише за организацията и борбите, в които не е участвал и които не познава. Такъв е случаят с Хр. Иванов-Големия, който дори се възмутил, че Станчов е дал документи на Берон - за това научаваме от писмото на Големия до 3. Стоянов от 25 март 1884 г. с критични бележки за биографичната му книга за Левски. Сам той отказал категорично да предостави революционни книжа, намиращи се у него. Наистина от изложението на Берон за революционното движение се вижда, че той не познава, освен по откъслечни чужди разкази, нито него, нито дейността на Левски. Несъмнена е обаче неговата заслуга да обнародва съвсем наскоро след Освобождението документи за тях и по такъв начин да ги запази, поне част от тях, защото не всички публикувани писма във в. „Славянин“ и книгата на В. Берон са достигнали до нас в оригинал. Въпреки това, макар и само в публикувания си вид, те са много ценни за историческата наука и за документалното наследство на Левски и БРЦК. А от книжата на Хр. Иванов и Търновския комитет са останали и достигнали до нас незначителна част и което е особено съществено, погубени са и онези документи от Ловчанския архив, които Търновският комитет прибрал след гибелта на Левски.“.
През 1879 година, още във втория си брой от 28 април, вестник „Славянинъ“ публикува списък с русенците - дарители за построяването на софийския паметник на Васил Левски. В крайдунавския град е събрана най-голямата волнопожертвувателна сума - от 380 франка!

Стоян СТОЯНОВ-КОМИТСКИ

Из завещанието на Дякона

Представата ни за Апостола на свободата Васил Левски едва ли щеше да бъде същата, ако до нас не бе достигнало едно значително количество от неговото документално наследство под формата на писма, записки, бележки, а дори и едно стихотворение. Разглеждайки онова, което Левски е оставил след себе си, можем да придобием една по-ясна идея за обществено-политическите му възгледи, невероятната енергия, която влага в работата си и трезвия поглед към борбата за освобождение. Неслучайно и следващи поколения революционери ще търсят упование в Дякона завещаните от него завети.
* Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си.
* Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-во (лето) да му служа до смърт и да работя по народната воля.
* Целта ни в Българско е братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност; ръката си подаваме всекиму, който желае да пролива кръв с нас заедно за живот и свобода човешка.
* Чисто народният мъж дава всичко, па и себе си жертва.
* Времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме.
* Гледай народната работа повече от всичко друго, повече и от себе си да я уважаваш!
* От никоя страна нищо не се надяваме и никому за нищо не се молим. Всичко се състои според нас в нашите задружни сили. Против тях не може противостоя и най-силната стихия.
* Аз съм се обещал на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв.
* Ето близо е вече времето да докажем на душманите, че българинът не ще бъде вече роб, а свободен. И който от тях не признае нашите закони и не заживее с нас по същите граждански правила, той в един миг с всичко ще стане на прах и пепел.
* И ние сме хора и искаме да живеем човешки: да бъдем напълно свободни в земята си, там гдето живее българинът - в България, Тракия (и) Македония.