Все повече нови винарски изби засаждат собствени лозови масиви, коментира за БТА Станимир Стоянов, председател на Съюза на енолозите в България.
Той посочи, че през последните години сортовата структура на лозите е много разнообразна, тя включва традиционните сортове, но има и новосъздадени, предвид новите климатични условия. Стоянов прогнозира, че в бъдеще ще има много вина, произведени от хибридни сортове. Хибридните сортове грозде са по-устойчиви на болести, на засушаване и на по-високи температури. "В лозарско отношение предстоят интересни години, но не много лесни", посочи енологът.
Съществуващите лозови насаждения у нас са разположени върху 40 000 хектара земя, уточни проф. Пламен Моллов, ректор на Университета по хранителни технологии в Пловдив. Трудностите за бранша са много и от различно естество, защото през последните десетина години в сектора е налице голяма трансформация, уточни той. Стари предприятия с големи производствени мощности излизат от пазара, защото стават неефективни и неконкурентни, в същото време възникват много нови малки изби и компании, които се борят за съществуване, но с по-малки ресурси. Те залагат на винения туризъм, но на този етап той не е много развит, затова трябва да се помисли как този сегмент от туризма в България може да бъде популяризиран, коментира специалистът.
По данни на Българската винарска камара от 2012 година у нас са били регистрирани 160 винарски изби, заедно със старите големи предприятия. В момента техният брой е 360, това говори за два пъти нарастване на регистрираните фирми, които се занимават с лозарство и винарство, но това са предимно малки семейни изби. Още след третата година от своето основаване те започват да чувстват сериозни трудности в оцеляването, защото винарския бизнес е сложен, коментира той. Лозарството е "фабрика на открито", която зависи от климатичните условия. Не всяка година е достатъчно добра, за да се поддържа добро и постоянно качество, затова са нужни резерви, за да коригираш виното, когато то не е станало по най-добрия начин. Това за малките фирми е много трудно, а същевременно те търсят ценовия сегмент на висококачествените вина, каза проф. Моллов.
По думите му това е причината да оцеляват компании, чиито собственици имат и страничен бизнес, който балансира трудностите. Другият вариант за оцеляване на хората, заети в бранша, е обединението на винарски изби на регионален принцип, защитаващ произвеждан конкретен сорт. Такъв опит вече имат лозарите в Петричко и региона, обединени около сорта "Широка Мелнишка", уточни проф. Моллов. Според енолога Станимир Стоянов структурата на винопроизводството се променя, затова е важен и новият подход към този бизнес.
Двамата бяха гости на тържествата, посветени на празника Трифон Зарезан в Сухиндол, където през 1909 година е създадена най-старата лозаро-винарска кооперация в България.