Националният археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ-БАН) представя днес традиционната археологическа изложба “Българска археология 2022”. 
За шестнадесети пореден път изложбата представя най-интересните находки и богат илюстративен материал от теренната работа на българските археолози през предходната година. По традиция откриването се прави в Деня на археолога - 14 февруари. 
Директорът НАИМ-БАН доц. Христо Попов отбеляза, че 2022 г. беше трудна за българската археология. “Сезонът не беше лесен. Той мина през най-различни перипети от началото на годината - от обяснения с част от властимащите тогава за това “има ли нужда от музейно дело и какво представлява то и какво всъщност правят специалистите в музеите”, та да стигнем до закъснелия наистина сезон и по обективни и по субективни причини”, каза Попов. По думите му сесията за планирани археологически проучвания при Министерство на културата много закъсня. С ограничен обем и брой бяха и спасителните археологически разкопки по различни инфраструктурни проекти в цялата страна.  Той допълни, че в по-голямата си част българските археолози не са се оплаквали от всички трудности, а са се опитали по един много добър начин да си свършат работата. Част от постигнатите резултати могат да бъдат видени в настоящата изложба, посочи още доц. д-р Христо Попов.
Попов отбеляза още, че въпреки засъкнението, сезонът е бил успешен. Той отбеляза още, че шестнадесет години са и много и малко. По думите му те са вече добра традиция, която има свой собствен живот. 
Директорът на НАИМ-БАН отбеляза, че използват тази изложба като апел за помощ към един обект, който е открит преди 15 години - храмът на Великата богиня майка Кибела в Балчик. Този паметник от световно значение продължава да има изключително нерадостна съдба, каза още доц. Попов. По думите му няма толкова добре запазен храм от класическия, елинистическия и римски период както в страната ни, така и в Румъния, Сърбия, каза Попов и допълни, че може да се спори дали дори в Гърция и Турция има толкова добре запазени храмове от тази епоха. Този паметник от най-висок ранг с прекрасни находки, които днес се съхраняват в музея в Балчик, стои заложник на нашето  неумение като общество и като институции да си свършим работата, така че той да бъде социализиран и да стигне до обществото, каза под. Попов. Той определи паметника като най-важната и най-приносната находка що се отнася до археология на Античността у нас в последните 30 години. За да привлекат интереса на публиката към него заедно с изложбата “Българска археология 2022” в Централата зала на НАИМ ще бъде представена и постерна експозиция “Храмът на Понтийската майка на боговете – Кибела от Дионисополис”, подготвена от Историческия музей в Балчик. Доц. Попов отбеляза, че преди това тя е била изложена в Клуба на народния представител в парламента.
Изложбата представя над 300 експоната от 30 обекта, илюстриращи развитието на културите в днешните български земи от неолита (6000 години пр. Хр.) до Средновековието. Сред тях са продължаващите проучвания на праисторическите селищни могили Провадия, Дуранкулак, Порой, Юнаците, Сушина и Козарева могила, римският архитектурен комплекс при с. Стройно, община Елхово, римските градове Улпия Ексус и Сексагинта приста, крепостите Калята и Букелон, средновековните градове Плиска и Лютица, и редица други. Като важна част от изложбата са представени постери за други 53 археологически проекта. 
Представени са и резултати от спасителни археологически проучвания, осъществени в различни части на страната. Впечатляват находки от обекти по трасето на АМ „Хемус“ (като ранноелинистическият некропол при с. Бохот и обектът при с. Чавдарци), на жп линии (обектите при Алдомировци и Чирпан), на газопроводи (късносредновековния некропол в м. Гладно поле до Враца). За пореден път са представени спасителни проучвания по Черноморието – находки от античния некропол в местността Морската градина на Аполония Понтика, Созопол.
Заместник-директорът на НАИМ-БАН доц. Стефан Александров отбеляза, че с всяка година експозициите стават все по-добри и тази изложба е най-добрата от всички шестнадесет, направени до момента. Той напомни, че от днес вече е отворена и зала “Трезор”, където се съхраняват едни от най-ценните експонати на НАИМ-БАН. Археологът уточни, че в момента там липсва само съкровището от Свещари, което гостува на Националния исторически музей на Румъния. Той разказа, че според колегите им в Букурещ, изложбата преминава с изключителен успех. Александров я определи като скромна, но изключително важна за сътрудничеството между НАИМ-БАН и румънския национален музей. За първи път експонати от български музей участват в експозиция в Румъния, каза той и допълни, че това е една огромна крачка в развитието на двустранните отношения в музейното дело.  
Доц. Камен Бояджиев представи акцентите в изложбата. Сред експонатите на “Българска археология 2022” са златни, сребърни и бронзови украшения, изящни керамични антропоморфни фигури и съдове, мраморни оброчни плочки и стенни декоративни украси, ритуално огнище – есхара, сечива и оръжия, монети, и много други. Сред най-впечатляващите находки са керамичните съдове от селищните могили при Порой и Провадия, огърлицата от селищна могила Дуранкулак, накитите и оръжията от ранноелинистическия некропол при с. Бохот, огърлица от злато и нефрит от античния некропол в м. Морската градина на Аполония Понтика, оброчни плочки на Тракийския конник от римския архитектурен комплекс при с. Стройно, бронзов стилус от античната крепост “Боровец” при с. Разлив, община Правец, златен пръстен-печат от Плиска.
В шестнадесетата изложба “Българска археология” партньорите на НАИМ-БАН са 17 исторически и археологически музеи в страната, които участват с находки от своите фондове – Националният исторически музей, регионалните исторически музеи във Враца, Добрич, Пазарджик, Плевен, Русе, Стара Загора, Хасково и Шумен, археологическите музеи “Проф. Рашо Рашев” в Плиска и “Старинен Несебър”, Етнографско-археологически музей Елхово, Общински исторически музей - Ивайловград, историческите музеи в Мелник, Правец, Провадия и Чирпан.
 
“Българска археология 2022” ще бъде отворена за посетители от 15 февруари до 21 май в Залата за временни експозиции на НАИМ-БАН. 
По материала работиха Ирина Симеонова, Мария Маринова-Колева.