"Мъдрите са казали: Когато четеш една книга, важното е да запомниш не толкова автора, колкото героя. А "героят" лимец днес вече се е превърнал в нещо повече от ежедневен спътник на много домакини и майки. Казвам това, защото от доста време съм си дал сметка, че нито моят художествен роман "Златният град", нито десетките и стотици публицистични текстове, които съм написал и издал, не се радват на такава популярност и на такова сърдечно приемане от страна на "публиката", каквото споходи моите две скромни книжки за удивителното растение лимец".
Така, без капка горчивина заради недооценката от читателите на художествените му произведения, обяснява смисъла на мисията, на която се е посветил Емил Елмазов. Известният специалист по ирисология, член-кореспондент на Международната академия по информатизация в Москва и председател на Националния съюз на билкарите, производителите и разпространителите на живи храни, гостува преди дни в Русе. Поканата към него бе отправена от клуб "Здраве" към регионална библиотека "Любен Каравелов" - и пред десетките русенци Елмазов направи увлекателен разказ за чудесата на тревите, за забравените истини на здравословното хранене, за националната образователна програма "Билкария", на която той е създател и ревностен и енергичен двигател, както и за резервата със същото име.
Изчезването на първичната светлина от хляба - това е най-мъчителната и най-пагубната стъпка, която е направило човечеството по пътя на своята хранителна деградация, констатира не без огорчение Емил Елмазов. Според него
неразумно и безгрижно Хомо Сапиенс е загърбил основни принципи на природния баланс
и е допуснал вложената в хляба космическа светлина да се стопи и заличи. Преследването на бързи печалби, особено от края на 19 век и през 20 век, които са набрали безумна скорост най-вече през 80-те години на миналия век, са оформили тенденцията да се отдалечи човекът от производството на храната. Устремното навлизане на химията и "усъвършенстването" на производството доведе до там, че в момента всеки ден хиляди малки ферми се заличават от картата на Европа, обяснява Елмазов, като се позовава на данни на Дойче веле и статистически източници. Култивираните растения се подлагат на систематична хибридизация, което, разбира се, повишава добивите, но за сметка на това унищожава всичко полезно в тях, смята специалистът. И припомня: "В класификацията на великия естествоизпитател Карл Линей съществуват 6 вида пшеница. Днес има 25 000 хибридизирани сорта пшеница! Науката, подчинена на парите, доведе до това, че хората сякаш са забравили да мислят разумно. И в същото време в голямата си част обществото си затваря очите и не реагира на тези пагубни тенденции. Лекарите, например, винаги са презирали земеделците. Те веднага бързат да изпишат на пациента рецепта с различни дози химически препарати, като дори и не се замислят, че така могат да излекуват страничните ефекти от заболяването - болка, неразположение - но не и истинската причина. А тя, истинската причина, е в корена на нещата - в това с какво и как се храним... А има едно правило на древния Изток:
Никога не презирай никого - защото не знаеш дали зад просяка не стои Бог
Но формулата "Печалба-Приход-Пазари", която е и в основата на неолибералната политика, кара мнозина да си затварят очите..."
Именно към изконните истини на природните продукти обръща поглед Емил Елмазов. И в това вижда мисията на своята програма "Билкария". "Загубили сме интуицията си за единение и пълна хармония с природата, а от това страдаме. Ето, например, дървото притежава една отворена електрична система, която кара растението да взема енергия от земята и да я извежда нагоре. Има природни феномени, които дълго време са се смятали за "бабини деветини", но в последните години откритията на учените вече доказват тяхната логика и обосновка. Примерно, гръмотевица никога не пада върху дясновъртящо дърво /дясновъртящо е това, на което браздите върху кората следват линията на "въртене надясно"/. Днес този феномен намира своето разтълкуване в изследванията на квантовите физици, които вече разчитат говора на първичните природни структури", казва Елмазов.
Първичните структури имат силна енергия - а България е една малка съкровищница, в която са запазени важни видове, представители на тези първични структури, обяснява билкарят. Такива са лимецът, шипката, боровинките - все богатства, с които България разполага. Всички вие можете да усетите чрез своето собствено поле енергийното поле на растението - и така можете да разберете дали това е "вашата" билка, която ще ви помогне, казва той. И предлага: "Вземете фолио от шоколад, натрийте го в кората на дърво или в стеблото на билка. Доближете след това фолиото до ръката си и наблюдавайте реакцията. Ако фолиото падне, значи между вас и дървото не протича енергия, следователно това не е вашето растение. Но ако станиолът залепне, вие
ще усетите как между вас и растението протича енергията
Това е голямото, силното привличане. Сложете тогава ръката на гърба си и се опрете на дървото, другата си ръка поставете на слънчевия сплит - и вие вече се лекувате... Обяснението е простичко, макар законите на квантовата физика да го разясняват със сложни формули. Но истината е, че и ние, и растенията сме вибрационни същества".
Ние сме дълбоко разакордирани души, причината за това е, че я няма онази храна, която гарантира баланса, обяснява Емил Елмазов. Според него всичките съществуващи днес 25 хиляди хибрида пшеница не светят с онази светлина, която е първично заложена в живите същества - хора и пшеница. А в онези шест изначални вида пшеница, сред които е и лимецът, светлината съществува.
"Сложете под езика си зърно лимец. То започва да се топи. Усещате го. Можете да го сдъвчете без предварителна топлинна обработка. Една готова храна! На вкус е като леко запечена семка от слънчоглед. Само че пекарят е Слънцето, а фурната е нивата. Еднозърнестият лимец е най-добрият посредник между човека и земята. През моя живот съм изследвал много живи растения, предимно диворастящи, но такова друго чудо не намерих", признава лечителят. Наричат това зърно
хляба на траките, житото на фараоните, последната храна на Христос
Лимецът е динозавърът между пшениците, какъвто е Гинко Билоба между дърветата, казва Елмазов. За Гинко обаче има съгласие между учените, че е най-старото дърво на земята, че е поне на 270 милиона години, докато за лимецовата пшеница и времето на нейната поява на земята няма съгласие, няма и точна датировка. Изследователите сякаш се отказват да търсят по-назад от 17 000 години пр.Хр. Така оставят думата на езотеричните школи, според които първопшеницата не е продукт на нашата планета, тя е слънчев плод, тръгнал от Сириус и минал през Венера, за да стигне до Земята, разказва билкарят.
Самият той открил "своя" лимец преди 18 години в Родопите. Двете шепи семена, които намерил по време на една своя експедиция, засадил грижливо. Днес в резервата "Билкария" в Габровския балкан над Боженци с лимец са засети хиляди декари. Древната житна култура наистина е уникална - с 10 зърна човек може да се нахрани и засити повече, отколкото със 100 хибридизирани зърна пшеница, обяснява Елмазов. В лимеца няма глутен, няма холестерол, но затова пък съдържа голямо количество витамини от групата В, витамин А, значителни количества калий, магнезий, манган, калций, желязо, цинк, фосфор и сяра. Има повече витамин Е и селен, които са антиоксиданти с голямо значение.
"Вярно е, че хлебарят се отказва да меси хляб от лимец - няма да бухнат самуните, както от химическите набухватели. И потребителят се отказва да купува такъв хляб - повече го привличат шуплестите надути хлябове, макар че като отхапе от тях, човек се чуди къде е останал вкусът", посочва Емил Елмазов.. Но ако ние самите не се съпротивляваме на химията в отглеждането на растения и животни и в приготвянето им като храна, това означава
да живеем самоубийствено и унищожително
казва ирисологът. "България се смалява - чезне демографски; в България има много болести; в България има много запустели земи; в България има висока безработица. Е, тогава закономерно идва въпросът: защо си тровим децата с химия и защо не се заловим за работа? Ние можем и трябва да произвеждаме така, че да сме здрави!", възкликва билкарят.
И привежда само част от полезните свойства на лимеца. Той има високочестотна енергийна същност, като не само издига и укрепва отделните органи и системи, но и волята на човека, смята той и отбелязва, че неслучайно кълновете от лимец се прилагат при лечението на депресии, страхови неврози и психически разстройства. От кълновия сок на растението се повлияват бързо и страдащите от анемии, причинени от нисък хемоглобин. С каша от покълнал лимец пък още в далечни времена хората са разнасяли отоци, лекували са капилярни кръвоизливи, сухи лишеи и червени обриви.
Според билкаря най-полезни са белите кълнове и зелените поници на лимеца. Млякото от лимец се използва за лечение на колит, помага за възстановяване еластичността, дебелината и здравината на лигавиците на стомаха и дебелото черво. Няма нищо по-добро от накиснатия лимец за прилагането на т.нар. житен режим, автор на който е Петър Дънов, казва Елмазов. Житното растение действа и като активен антиоксидант и подпомага възстановяването при лъчева и химиотерапия.
Науката за храненето е длъжница на хората, смята природният лечител. По думите му лимецът е една от "живите" храни, които хората могат и трябва да имат на трапезата си. Покълнал или накиснат във вода лимец може спокойно да се дъвче и така ще отдаде цялата си енергия в тялото, препоръчва Елмазов. Нашият хляб в момента е подложен на унижение, пълен е с консерванти и синтетични витамини, които "затлачват" организма, а такъв хляб не прави нация, отбелязва билкарят. Според него всичко, което се прави с брашно, може да се прави от лимец и то ще бъде много по-полезно и по-вкусно. И припомня: "Хората на село едно време са били здрави, защото са яли хляб от истинско зърно! Ние в България имаме това богатство - лимеца, и е непростимо да си затваряме очите за него".