След дни в цялата страна българите ще отдадат почит пред делото и живота на Васил Левски, с различни мероприятия ще бъдат отбелязани 150 години от гибелта на Апостола. По традиция във Видин на 19 февруари вече 85 години пред паметника на Дякона признателното поколение свежда глава. Монументът на Васил Левски във Видин е издигнат по волята и с усилията на учители, ученици, родители и общественици. За това как се ражда идеята и строителството на паметника разказва пред БТА видинчанинът Цеци Лилков, наследник на старата фамилия Лилкови, дарила голяма сума пари за завършването на паметника в далечната 1937 година.
Идеята за паметник идва от главния учител в началното училище "Васил Левски" в дунавския град Христо Тричков. Той иска по случай 65-ата годишнина от смъртта на Левски през 1938 г. пред училището да се издигне паметник на Апостола. Следват, в продължение на години, трескави репетиции на младите самодейци на театралната и оперетната сцена, организират се представления, забави, томболи и различни мероприятия и инициативи за набиране на средства за изграждането на паметника, разказва Лилков.
Приходите от всичките им изяви постъпват във фонд "Постройка паметник на В. Левски".  Във видинския държавен архив се пази снимка на учениците от Начално училище "Васил Левски" – Видин, участвали в пиесата „Обесването на Левски” на 19 февруари 1934 г. за набиране на средства за изграждане на паметник на Апостола.
Дейно участие в организацията по изграждането на паметника взема и тогавашният кмет на Видин Бърни Бончев. За паметника разказва пред БТА и почетният гражданин на Видин и председател на видинския комитет "Васил Левски" Георги Иванчев. Още през 1930 година във Видин се основава комитет на името на Левски, с идеята в бъдеще да се изгради паметник на Апостола. През 1937 г. главният учител във видинското училище "Васил Левски"  Христо Тричков започва да събира средства за изграждането му. Средствата са събрани и на 19 февруари 1938 г. паметникът на Апостола  е открит тържествено пред едноименното училище във Видин, където се намира и до днес. Автор на паметника е  скулпторът родом от Враца Димитър Бучински (1910 г.- 1990 г.), който към момента на изграждането му е студент в София. Творецът предлага на Комитета да изработи копие на направения от него вече бюст на Левски, който вече стои на изграден паметник на Апостола във Враца. Дава гипсовата си творба да се отлее отново в леярната на съгражданите си от Враца - братя Константинови. 
Скулпторът Димитър Бучински е завършил Художествената академия в София в класа по скулптура на проф. Андрей Николов през далечната 1939 г. Изработеният от Димитър Бучински паметник е висок 2 метра и 20 сантиметра и представлява бронзов бюст поставен на пиедестал от гранит. На гранитния пиедестал са изписани думите: "Ако спечеля, печели цял народ, ако губя, губя само себе си". 
Оказва се, че бронзовият бюст от Видин е абсолютно идентичен с откраднатия преди години бюст на Дякона от Враца. Направен е по последната снимка на Левски, която е разпространявана от турската полиция при издирването му, съобщава преди години във врачанската преса Красимир Богданов, председател на Инициативния комитет за възстановяване паметника на Васил Левски във Враца.
Малко известен факт е, че една от най-богатите и известни фамилии във Видин - Лилкови взема дейно участие в изграждането на паметника на Васил Левски в дунавския град. Необходимите средства, събирани от учениците на училището, учителите и гражданите за паметника така и не стигнали. Исканата за отливането на бюста сума така и не била събрана и накрая Ценко Лилков Николов от богатата фамилия Лилкови покрил недостига с лично дарение. Благодарение на фамилията до нас днес е достигнала снимка от откриването на паметника. На гърба на снимката пише: "Откриване на паметника на Апостола - 19.02.1938 г. Скулптор Димитър Бучински-студент от София. Леярна-братя Константинови от Враца. Фонд "Построяване на паметника на Васил Левски" с  Председател Бърни Бончев-Кмет на Видин. Членове: Христо Тричков - учител, Георги Лилков-търговец, Цветан Лилков-търговец.“ На снимката, направена при откриването на паметника, са членовете на  семействата на Ценко и Георги Лилкови. На нея се открива един интересен детайл - паметника е поставен буквално пред стъпалата на входната врата на училището. Вероятно тя не е била използвана, защото по-късно е зазидана и днес вече не съществува. Оригиналът на снимката се пази от родственик от фамилията Лилкови – арх. Георги Лилков, който от дълги години живее и работи в Париж. Той я предостави за публикуване на БТА.
Какво знаем за фамилията Лилкови?
След Освобождението през 1878 г. до 9.ІХ.1944 г. една от най-известните фамилии във Видин е тази на Лилковите. Тримата братя Йоница, Лилко и Марин Николови Лилкови са истински генератори за възходящото развитие на града. Те са най-активни дарители на финансови средства за държавни, общински и църковни нужди,  разказва днес за тях наследникът им проф. Вили Лилков. Особено внимание братя Лилкови отделят на образователната система. Те считат, че просвещението е най-важния фактор за развитието на България. Не е случайно, че за паметникът на Васил Левски през 1937 г. синът на Лилко Николов – Ценко, без да е член на сформирания инициативния комитет за построяване на паметника, дарява голяма сума пари, която не е достигала за изграждането на паметника. Дарената сума възлиза на половината от стойността на паметника. Много талантливи деца от Видин завършват висшето си образование през годините до 1944 г., със стипендии, осигурени от братя Лилкови. След 9.ІХ.1944 г. фамилията Лилкови е разпиляна и интернирана. На 1.VІІІ.1950 г. органите на Държавна сигурност дават два часа на членовете й да си съберат багажа, който може да  носят на ръце и я извозват до гара Видбол, качват ги в товарните вагони, които ги откарват в с. Воденичене, Пазарджишко, разказва проф. Вили Лилков. Днес носледниците на голямата и богата фамилия с огромно влияние за развитието на Видин са се разпръснали в страната и в чужбина. Сред най –известните техни наследници са проф. Вили Лилков,  арх. Георги Лилков и Цеци Лилков .