В края на седмицата, на 18 февруари, България ще отбележи една от най-трагичните дати в историята си - гибелта на Васил Левски. Идеологът на българските национално-освободителни борби, Апостола на свободата.
„Ако спечеля, печеля за цял народ, ако загубя - губя само себе си“, пише Левски в писмо до Панайот Хитов през март или април 1968 година.
„Каквото съм правил, в ползу народу е“, казва той в предсмъртната си изповед пред архиерейския наместник на София - отец Тодор Митов от Пирдоп.
Навършват се 150 години от обесването на Васил Левски след съдебен процес с предизвестен край.
150 години безсмъртие!
На тази годишнина „Утро“ посвещава серия материали до края на седмицата.

Още през 70 и 80-те години на миналия век полк. Белчо Белчев от Русе събира над 3500 легенди и предания за хайдути, комити и войводи от Русенски, Разградски, Търговищки и Силистренски области, тогава окръзи. Близо 500 от материалите са свързани с делото на Васил Левски, а над 300 - с движението му из Русенско и посещенията му във вилаетския център. През 2008 година полк. Белчев представя избрани части от проучването си по темата в книгата „Сказания за Апостола на Свободата“. Тя е и първото сериозно изследване по проблематиката за Левски и Русе, структурирано в самостоятелно книжно тяло. 
Особено голям интерес будят догадките и сведенията, които Белчо Белчев ни дава за връзките на Васил Левски с Иван Ведър. Акцентира се и на взаимоотношенията им с Ангел Кънчев и масонството. Информацията за Ведър авторът вмъква в контекста на представянето на 
промените, които настъпват в Русе с началото на изграждането на железницата Русе-Варна
Всъщност и тук железницата е събирателната точка около която върви линията на проучването на Белчо Белчев: „Със започването на строителството на железния път обликът на Русе коренно се променя, европейският начин на живот бързо навлиза в града. Много просветени русенци започват работа при чуждите специалисти. Такъв е случаят с Иван Ведър, който се завръща в Русе през 1861 година. През 1863 година се задомява и след сватбата със съпругата си заминават за Цариград. На 12.12.1863 година Иван Ведър е удостоен с първата масонска степен, дадена му от „Ориент ложа“ (щ 687) в Цариград, която е подчинена на Великата ложа на Англия. Завръща се в Русе през 1864 година и по поръка на английския консул в Цариград започва работа като преводач и доверено лице на английските инженери. След това, до 1866 година, работи като преводач, телеграфист и кореспондент на някои европейски вестници“.
В изследването на Белчо Белчев следва вмъкване на акценти от отношенията между Васил Левски и Ангел Кънчев: „След разпускането на Втората легия в Белград Ангел Кънчев иска да напусне военната школа, но 
Левски го убеждава да продължи да учи
Той е един от най-надарените школници и през месец септември 1869 година е удостоен с масонска степен от главната турска ложа на Балканите - „Али Коч“, със седалище в Белград. В нея участват мюсюлмани и християни“.
По нататък Белчо Белчев проследява фактите около завръщането на Ангел Кънчев на родна земя и по-точно - в Русе и за неизвестна за историографията среща между него и Иван Ведър: „Ангел Кънчев по здравословни причини напуска школата с чин подпоручик и на 9 ноември 1869 година благодарение на Иван Николов Ведър (който е настойник на младите русенци в читалище „Зора“ и ги предпазва от турската полиция, защото работи с русенския валия и подчинените му). Ангел Кънчев започва работа в Номуне чифлик (Образцов чифлик - б.р.) край Русе. По думите на дядо Иван Бръмчилков от Русе (записани през 1954 година) неговият дядо Иван е работел в чифлика като карач на коне - орял с железен плуг. Той му е разказвал, че 
Ангел Кънчев често го е карал с файтон по работа в Русе при Иван Ведър
В чифлика са работели чужди специалисти и Ангел Кънчев им превеждал и ги обслужвал. По настояване на управителя на чифлика и на Иван Ведър е изпратен да учи агрономство в град Табор - Чехия, в края на месец октомври 1870 година.“.
Имало ли е среща между Левски и Ведър? 
По повод на трагичната кончина на Ангел Кънчев, Белчо Белчев пише: „Чувствайки се отговорен, около 19-20 март 1872 година Левски за четвърти път идва в Русенския край, за да разследва случая.
Според едни се среща с Иван Ведър в с. Червена вода, а според други - около Русе
и от него научава, че турската полиция не е намерила нищо подозрително у него (у Ангел Кънчев - бел. С.К.). Иван Ведър е потресен от случилото се. Та нали Ангел Кънчев е израснал пред очите му и Ведър държал много за неговото израстване и като човек, и като един от първите български масони“.
„В Русе Левски се среща с приятеля на Ангел Кънчев - телеграфиста Петър Аргиров, отговорен за събирането на данни и възможностите за бърза кореспонденция с Букурещ. От него Левски получава химическо мастило за тайнопис, с което Българският таен централен комитет започва да си служи, така че написаното да не личи, докато не се обработи. Накрая пита, как осъществяват връзката с Тодора-Дългата коса - „Редовно!“, бил отговорът... В разговора си с него
го убеждава да събира нужните на комитета сведения
и да ги предава на Тодора-Дългата коса - таен куриер на Централния комитет...“.
„След посещението си в Русе Левски бърза да внесе успокоение сред дейците на комитетите, изтъквайки величието и героичната смърт на Ангел Кънчев, и укрепвайки вярата в близкия час на свободата...“
„Много често корабният агент Яни Станчев получавал пратки по пътуващия кораб „Радецки“ от Димитър Петрович - помощник-капитан, женен за Мариела (сестра на Стоянка - съпругата на Иван Николов Ведър).“
Към изключително ценната информация, която Белчо Белчев ни дава за русенската среща на Левски и Ведър - може да бъде поставена под известно съмнение или по-скоро да се отнесем към нея с определена доза предпазливост. Затова правим бележката, че ще продължим нашето проучване по въпроса до събирането на и анализирането на още данни.
В книгата си
Белчо Белчев прави и една от най-добрите, ако не - най-точната и правена някога характеристика на Левски
като за него той е: „...обединител и будител, добър агитатор, сладкодумец, духовит разказвач, същевременно тих, умен, мил, искрен и весел, жизнерадостна душа и разпален патриот, любимец на интелигенцията, учителите, свещениците, търговцитеЕ Есдържан и много сърдечен... упорит и енергичен...“.

Стоян СТОЯНОВ-КОМИТСКИ