В последните дни всички телевизии многократно излъчиха репортажи за по-евтини храни в много по-богатите от нас западни държави. Давани бяха примери от Германия, Великобритания, Франция и дори Люксембург. Хиляди възмутени българи посочиха за виновник търговците и спекулантите, а правителството обяви, че въвежда ежедневен механизъм за наблюдение и контрол на цените на храните в България.
Колко струва храната в западна Европа? 
„Утро“ направи проверка за няколко сравними с Русе градове в три държави, използвайки данните на сайта Numbeo, където се намира най-голямата в света база данни с предоставена от потребителите информация за цени в градове и държави по целия свят. Числата се актуализират постоянно, цените за всяка стока се изчисляват на база всички въведени от хората стойности, така че са максимално точни.         

Всеки, който отвори сайта https://www.numbeo.com/cost-of-living/comparison.jsp може да сравни цените на различни стоки и общата цена за живот във всеки два избрани града.
Започваме с Потсдам, Германия, град с около 140 хил. жители. Според Numbeo, за да живеем там със стандарта си в Русе, ще ни трябват 2,2 пъти повече пари - 10 хил. лева в Русе са равни на 11 356,4 евро в Потсдам. Потребителските цени в този германски град са със 76,6% по-високи, а ако включим в сметката и наемите разликата скача до 122,3%. 
Храните в Потсдам са средно с 63,2% по-високи отколкото в Русе. Да, млякото е по-евтино, а също така и доматите (?!). Но пък хлябът и сиренето са два пъти по-скъпи, картофите - 2,4 пъти по-скъпи, месото е с 50% нагоре и т.н.
Не е много по-различна и картината в Залцбург, град в сравнимата с България по големина Австрия, с население 147 хил. души. Потребителските цени там са с 91,8% по-високи, а храните - с 82,7% по-скъпи.
Още по-абсурдни са сравненията с Люксембург, който е столица на най-богатата в Европа държава, но град по-малък от Русе, с население едва 115 хил. души. Потребителските цени там са над 2 пъти по-високи, а ако си под наем, животът е почти 3 пъти по-скъп отколкото в Русе. Цените на хранителните стоки са със 108,4% по-високи, макар че и там се наблюдава един парадокс - млякото е малко по-евтино.
Изводът не е, че в Западна Европа е по-зле и хората се давят в скъпотия, просто сравняването на Русе с тези градове е безпредметно, тъй като доходите там са много по-високи. Затова покупателната способност на живеещите в Потсдам и Залцбург е с 40-50% по-висока отколкото в Русе. В Люксембург разликата е повече от два пъти. Това означава, че поскъпването в Русе е по-болезнено.
Със сравнение между две подбрани стоки измежду хиляди можем да докажем каквото си искаме, но това ще бъде просто манипулация. Големи разлики между цените на два вида сирене или два вида кисело мляко можем да видим във всеки голям магазин. За по-ниските цени в някои западни държави има логични обяснения - по-високи субсидии за местните фермери, местни данъчни облекчения или локални предимства. Българските храни стават по-скъпи за крайните клиенти и заради сравнително високият ДДС - 20%. Почти всички държави в Европа имат по-ниски ставки за храните. В Германия ДДС за хранителните стоки е 7%, а в Люксембург - 3%. В съседната ни Румъния е 9% и поради тази причина много храни в Гюргево са по-евтини  отколкото в Русе. И ако държавата наистина иска да намали цените на храните, тя трябва да размахва плашилото на спекулата /не че не трябва да следи за наличието й, както и за създаването на картели - задължително е!/, а просто да намали ДДС за храните. Ако този данък стане 5%, цената им в магазина ще падне с 15 на сто.