Моята мотивация да се занимавам с наука е съдба. Житейският ми път ме постави в тази ситуация да се занимавам със спомоществувателска дейност. Моите интереси в областта на биоорганичната химия и колектива, в който попаднах, амбициите, които си поставих, ме мотивираха да се занимавам с наука. Според нея хората, които е срещнала по пътя си, са допринесли за нейното решение, разказа в интервю за БТА един от най-младите научни изследователи в Тракийски университет доц. д-р инж. Доника Иванова. Тя прави научни открития във Ветеринарномедицински факултет, катедра Фармакология, физиология на животните, биохимия и химия, секция „Химия“ във висшето учебно заведение.
Доц. д-р инж. Иванова е само на 38 години, семейна с едно дете. Родом е от Стара Загора, завършва Химическия техникум в родния си град, а след това продължава своето обучение в Университета по хранителни технологии в  Пловдив. Там специалността ѝ е „Технология на мляко и млечни продукти“. След това завършва магистратура по медицинска биология и доктурантура в Медицински факултет на Тракийски университет в специалност „Биоорганична химия и химия на природните и физиологично активните субстанции“. Неин научен ръководител е проф. Живко Желев и научен консултант проф. Румяна Бакалова, която нарича свои „родители в науката“. Доц. Иванова посочи, че голямо влияние в нейната научна кариера и изграждането ѝ като учен е имала и проф. Веселина Гаджева.
През годините е участвала в много научно-изследователски проекти. Последният, с който и в момента се занимава, е на тема „Антибактериална и антипролиферативна активност на новосинтезирани лигнинови микро-/нано-формулировки, енкапсулирани с природни биоактивни субстанции“ с ръководител проф. Звезделина Янева. Проектът се изпълнява съвместно с Института по биофизика и биомeдицинско инженерство към Българска академия на науките.
„Знае се, че конвенционалните лекарствени средства, които се използват за лечение на различни ракови заболявания, се основават най-вече на подхода, универсален за всички. Тъй като различните химиотерапевтици се изписват на пациентите в стандартни дози, които на по-късен етап от лечението при едни може да имат добър ефект, но при други могат да се получат различни странични ефекти, и коригирането на дозата става на принципа „проба-грешка“. Целта, която си поставихме в нашия научен колектив, е да се насочим към един по-интелигентен подход към лечението на такъв тип заболявания, като се използват изцяло природни субстанции. Това представлява един биополимер, който се използва като матрица, и върху него са захванати различни биофлавоноиди. Идеята е да се направи една таргетна терапия, като се използват нашите познания в областта на биохимията и химията по отношение на това, че различните клетки - ракови и нормални, имат различен метаболизъм. По този начин и различните патогени също имат различен метаболизъм от полезните бактериални щамове. Точно тези наши познания и възможният синергичен ефект между тези природни субстанции могат да имат един положителен ефект върху нормалните клетки и един токсичен такъв върху патогенни микроорганизми и върху ракови клетки“, обясни доц. Донка Иванова.
Общият брой на академичния състав в Тракийски университет е 573 души. Това съобщиха за БТА от пресцентъра на висшето учебно заведение. От тях 338 са жени, а 235 са мъжете, това означава че процентното съотношение е 59 на сто за нежния пол и 41 процента от научните деятели са мъже.
Най-много дами сред преподавателите има в най-голямата структура на университета - Медицинският факултет, където преподават 130 жени и 73-ма мъже. А в процентно съотношение най-много са жените във Филиал Хасково, където са близо 82 на сто - девет жени и двама мъже, следвани от Департамента за информация и повишаване квалификацията на учителите с 8 жени и 3 мъже и Медицинския колеж, където са 22 жени и 11 мъже.
Ветеринарномедицинският факултет е единственият, където преобладава мъжете - те са 58, които работят с 41 жени. Във факултета по "Техника и технологии" в Ямбол са 32 жени и 27 мъже, в Педагогическия  факултет са 33 жени и деветима мъже, в Стопанския факултет - 32 жени и 18 мъже.
Единственото звено, което е с приблизително равен брой представители на двата пола, е Аграрният факултет, където са 39 жени и 37 мъже.