Децата ми помогнаха в избора на професия, категорична е учителката Захаринка Панталеева, която разказа за БТА как е съчетала отглеждането на децата и професионалното си развитие. Тя е учител в Детска градина „Иглика“ в Плевен, работи и на още две места - като логопед в Центъра за обществена подкрепа в Долна Митрополия и като преподавател по ментална аритметика в школа в Плевен. 
Омъжва се рано според сегашните разбирания, едва на 20 години. „Със съпруга ми Иван решихме, че първо ще създадем нашето семейно гнездо, ще имаме дете и след това ще продължа образованието си. След първото дете, което родих на 22 години, решихме да имаме и второ, но никога не съм се отказвала от мечтата си да уча“, разказа Захаринка. На 25 години тя е вече майка на дъщеря Виктория и на син Дамян. Сега те са съответно на 22 и на 19 години, и двамата студенти. 
Когато завършва средното си образование в тогавашния техникум по облекло в Плевен, смята да продължи да учи икономика. „След раждането на първото ми дете, осъзнах, че икономиката няма да е моята сила и ще уча педагогика“, спомня си Захаринка. Когато синът й Дамян е на три годинки получава предложение от Бюрото по труда да започне курс за помощник-възпитател в детска градина. Веднага приема с „много емоция“, защото е шанс да види отблизо какво представлява работата в една детска градина. След курса започва работа в детска градина. Приета е и задочно обучение „Предучилищна и начална училищна педагогика“ във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Така започва постепенно да реализира мечтата си. Тогава дъщеря й Виктория е първи клас, а Дамян е втора група в детската градина.
Пътува за очни до Велико Търново, работи и в детска градина като помощник-възпитател. И така четири години до дипломирането си. След държавния изпит, който взема успешно, Захаринка се явява на конкурс и започва работа като учител в детска градина.
Това обаче за нея не е достатъчно и решава да продължи образованието си като записва магистратура по логопедия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Преминала е всички квалификации, които може да има един учител. Преди около пет години получава покана да бъде преподавател в частен център по ментална аритметика. Приема и това предизвикателство, изкарва курс, започва работа и там. 
Захаринка е категорична, че най-голямата подкрепа през годините, когато учи и се стреми да се развива професионално все по-нагоре, оказва съпругът й. Той поема грижите за малките им деца, когато тя е на очни занятия, както и домакинската работа. „Да, помощ имахме от нашите родители, но предимно двамата успявахме да се справяме с всички предизвикателства“, разказва педагогът. 
Захаринка смята, че е дала на децата си пример, че с упоритост всичко може да се постигне. „Стремяла съм се и тогава, и сега, да съм близо до тях, да разговаряме, да си споделяме, да разрешавам проблемите им. Дори и сега вечеряме заедно всяка вечер, защото и двамата учат задочно, работят и са у дома“, добавя тя.
На въпрос дали връщайки се назад във времето би направила отново същия избор, Захаринка категорично го потвърждава. „Не съжалявам за абсолютно нищо, нищо не ми е липсвало, нямам усещането, че съм пропуснала истинския студентски живот. Аз обичам семейството си, домошар съм, макар някои да казват за мен, че съм работохолик, но където и да ходя, най-уютно и хубаво ми е у дома“, добавя тя.
На младите жени, които сега учат и все още се страхуват да имат дете или го отлагат заради кариерата, Захаринка казва: „Децата осмислят живота, те ти дават сила. Дори и да мислиш, че ще е трудно, едно дете озарява света ти и никога не може да бъде пречка за развитието на жената, ако тя има цел в живота си“.