Кучетата спасители са най-доброто и бързо средство за намиране на пострадали. Те са много адекватни, защото силата на тяхното обоняние е много голяма, за кратко време могат да локализират затрупан под руините и да се помогне на човек, заяви в интервю за БТА Захари Захариев, водач на куче спасител от Планинската спасителна служба - отряд Троян.
Двама негови колеги - Марин Хитров и Минко Банчев, с кучето Берго са сред българските планински спасители, заминали за Турция да помагат за издирването на оцелели от земетресенията. В съседката ни са общо пет български кучета спасители. Берго  е младо куче, а в Турция му е третата акция, в която участва, разказа Захариев.
„С помощ на нашите спасители и кучета вече има извадени живи хора. Респект на момчета, справят се доста добере, адекватно, помагат. Адмирации за нашата държава и бързата реакция, каквато трябва да бъде на една съвременна държава“, добави Захариев.
По думите му кучетата спасители в България са между 20 и 30. Бройката им варира, тъй като някои се „пенсионират“, а други се раждат. Много са ценни за спасителни акции. „Нямаме спасителен хеликоптер в страната и едно извеждане на куче и спасител до мястото на трагедията става бавно и там се губи време. Ако самото животно е на терен, е много по-бързо от всичко останало – лавинни уреди, сигнализации. Кучето е най-адекватният вариант“, посочи Захариев.
В Ловешка област има две-три кучета спасители. Захари Захариев е водач на 13-годишното куче Бари, което вече е „пенсионирано“, но е участвало в много спасителни акции, сред които в Хитрино след влаковата катастрофа, на Крушунските водопади при затрупването на двама туристи, при наводненията по Черноморието.
Специфичното при работата с животните е, че кучето е неразделна част от водача. Те са оперативна двойка, заедно живеят, спят, хранят се. Стават общ продукт, с който се работи, добави Захариев.
По думите му според методиката на обучение на кучето идеята е то да бъде контактно с хората. През целия му живот се пази от агресията на други кучета, за да може цялото му обучение да е насочено към работата му с хора. Агресията трябва да се изкорени още докато е малко.
„Кучето става приятел с всички хора, което е ключово в методиката на обучение. Вземаме най-доброто от всички спасителни служби в света и така обучаваме нашите кучета. Има инструктори, които придобиват опит в чужбина и след това наученото го представят на нас, водачите“, каза още планинският спасител.
Той обясни, че времето на обучение на едно куче спасител е между две и три години, според характера на животното и на водача. Степените на обучение, през които кучето трябва да премине, са клас А и В, за да достигне до най-високия – клас С. Тогава може да работи на терен и е напълно завършено като оперативни способности.
„Кучето и водачът трябва да са във върхова форма, да си синхронизират възможностите и уменията, да изградят връзка помежду си“, добави Захариев.
През годината водачът и кучето спасител преминават през два летни и един зимен курс, защото оперативната двойка може да работи както при лавинни нещастия, така и при земетресения, аварии, при изгубени в планината. Кучетата са оборудвани с GPS.
Допреди години в България предимно се е разчитало на немската овчарка като интелигентност и лекота за работа. „Оказа се, че има и други точни попадения, въведоха се и лабрадори, голдън ретривър, белгийска овчарка. Започнахме да работи смело и с други породи, които дават доста високи резултати“, обясни спасителят.
По думите му не е лесно да си водач на спасително куче, защото има специфично отношение към животното. Никаква агресия, а през цялото време любов, внимание и грижа. „Живеем с мисълта да помагаме на обществото. Който иска да е водач на куче, себеотдава себе си на тази кауза. Живеем с това, с което сме се захванали“, категоричен е Захари Захариев.