Най-изтъкнатият чуждестранен езиковед българист и славист – проф. Хилмар Валтер, доктор на филологическите науки, на 13 февруари 2023 г. навършва 90 години, съобщават от БАН.
Той е чуждестранен член на БАН (от 2013 г.), член на редколегията на сп. „Наука“, професор от Лайпцигския университет, почетен доктор на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ (от 1989 г.), почетен доктор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (от 2008 г.), носител на орден „Кирил и Методий“ първа степен (от 1975 г.). Автор е на множество задълбочени изследвания в областта на съвременната българска граматика и на историята на нашия език, с които е издигнал авторитета на българското езикознание сред лингвистите в Европа и в света. Проф. Валтер е искрен приятел на българския народ, обучил изтъкнати български езиковеди българисти и германисти, и отдал години от творческия си живот като преподавател и в наши университети.
Като студент първи курс по славистика в Лайпцигския университет, се насочва към българистиката и продължава образованието си в Софийския университет, който завършва през 1957 г. Започва аспирантура в Славистичния институт на Лайпцигския университет и още в 1958 г. започва да преподава български език в същия университет. Води курсове за немски дипломанти по Съвременен български език, История на българския език, Увод в южнославянските езици  и др. Води и курс по руски език. През 1961 г. защищава докторат  върху проблеми на възвратните глаголи в българския език, високо оценен от водещите български учени. През 1974 г.  в Лайпциг защищава докторат на тема "Темпорална, видова и модална семантика на определените глаголи в съвременния български език". Международен рецензентски колектив оценява много високо и тази разработка на учения, която му дава право през 1975 г. да стане редовен професор по българистика в Лайпцигския университет. Проф. Валтер разширява периметъра на преподавателската си дейност в новосформираната Секция по теоретическо и приложно езикознание, където се обучават и преводачи. Подготвя теоретичен курс "Увод в теорията на превода", където обобщава опита си като учен и изтъкнат преводач от и на български език, търсен  да превежда на високо държавно равнище. Благодарение на него Лайпциг става европейски център за подготовка на преводачи и специалисти по превода: проф. Валтер създава своя преводаческа научна школа, като подготвя и български специалисти, отишли в Лайпцигския университет за повишаване на квалификацията си.
От 1983 до 1986 г. проф. Х. Валтер е гост-професор във Великотърновския университет, където води лекции и упражнения по Теория и практика на превода специално с оглед на българския и немския език, Немско-българска съпоставителна граматика, а за преподаватели Съвременни описателни методи в езикознанието. В отделни цикли изнася лекции и в Софийския университет, в Нов български университет, в Бургаския свободен университет. 
Централна тема в научните изследвания на проф. Х. Валтер е българският глагол в универсален и съпоставителен план. Той е вещ познавач на българския език, чиито разработките по български синтаксис намират място и в българските академични трудове. Други области на научните му изследвания са лексикографията и българска социолингвистика и върху нашата езикова ситуация, която той отлично познава в исторически и съвременен аспект. Автор е на 16 монографии и на 154 студии и статии, една трета от които са написани на български език.
От 2017 г. проф. Хелмут Валтер е активен член на редакционната колегия на сп. „Наука“ и като редактор и автор на редица статии допринесе много за списването на печатния орган на Съюза на учените в България.
Проф. Х. Валтер е изявен организатор на езиковедските изследвания: от 1975 до 1990 г. той е несменяем съпредседател на Смесената комисия по българска филология България – ГДР, основана по негова инициатива. 
Проф. Х. Валтер е продължител на традициите и връзките на лайпцигската славистична школа с България. Лайпцигският университет е известен в Европа и в целия свят със силната си лингвистика. Там са се школували основоположниците на нашето университетско образование проф. Б. Цонев, проф. Ал. Т. Балан, проф. Ив. Шишманов, проф. Ст. Романски и др. Името му може да бъде поставено до имената на такива прочути учени от миналото като Август Лескин (чуждестранен член на БАН от 1884 г.) и Густав Вайганд (чуждестранен член на БАН от 1902 г.), изтъкнати професори от университета в Лайпциг, дали много на българистиката. 
/МПМ/