Георги Петров е роден в Русе през 1980 г.  Средното си образование завършва в СОУ „Възраждане“. Професионалният му път започва от НСА „Васил Левски“, където получава бакалавърска (2011 г.) и магистърска (2013 г.) образователна степен. Още от студентските си години работи в кинезитерапевтичната практика – като студент стажува в „Пирогов“, а след това работи в различни частни физиотерапевтични центрове. Още като магистър терапията на ръка се очертава като основен  негов интерес и от 2017 до 2019 година работи в УМБАЛ „Софиямед“ в екипа на проф. Маргарита Кътева. През 2019 г. отваря собствена практика и продължава да работи с екипа на проф. Кътева. През 2021 г. е основният основател на Българското дружество по терапия на ръката, а през 2022 г. е един от носителите на Evelyn Mackin award – награда, давана от Международната федерация на асоциациите по терапия на ръката (IFSHT) за принос в развитието на терапията на ръката на места, където тя не е развита.

- Г-н Петров, Вие освен действащ към момента председател на Българското дружество по терапия на ръка, сте и един от основателите му. Каква беше идеята за създаването му?
- Нашето дружество е създадено, най-общо казано, за да обединява, подпомага развитието и защитава интересите на всички, които работят в областта на терапията на ръката. Това става в няколко направления. Първо, вече сме пълноправен член на Международната федерация на асоциациите по терапия на ръката (IFSHT), което означава, че ни има на световната карта и имаме лесен достъп до информация, възможности за продължаващо обучение и сертификация, конгреси и т.н. Второ, ние сме в тясна връзка с Българското дружество по хирургия на ръката, чийто председател проф. Маргарита Кътева е голям застъпник за терапията на ръка. Вече няколко години терапията на ръка е представена на българските конгреси по хирургия на ръката чрез презентации и курсове, течащи по време на конгреса. Българските хирурзи на ръка ни приветсваха от самото начало и вече мога да кажа, че работим заедно в ежедневната практика. Истината е, че
хирургията и терапията на ръка са тясно взаимосвързани
дотолкова, че например всички конгреси на световно и европейско ниво са съвместни, на съответните федерации и асоциации. Трето, членовете на нашето дружество имат отстъпки от продуктите и услугите на множество доставчици. Това партньорство е взаимоизгодно и ние сме отворени за още такива партньорства. Четвърто, работим върху нашия уебсайт, в който ще има информация за пациенти. Това ще е информационен източник за най-честите проблеми в ръката, тяхното лечение, терапия и т.н. По този начин се надяваме пациентите да не се лутат и така да забавят адекватното си лечение и терапия.
- Възможно ли е всеки един кинезитерапевт или рехабилитатор да бъде терапевт на ръка? Нужна ли е специална подготовка за това?
- Образователна степен бакалавър по кинезитерапия или медицинска рехабилитация е необходима, за да може един терапевт да се специализира в терапията на ръка. Истински сертифицирани терапевти на ръка ние в България не можем да произведем, но можем да насочим желаещите към сертификационни програми в Европа. Тук все още никой не се интересува от сертификати, но
в чужбина няма как да работиш в добра клиника по хирургия на ръката без сертификат
издаден от акредитирана институция. Тези програми много приличат на магистърски програми като съдържание и продължителност и включват различни специализирани курсове, описване на клинични случаи и, естествено, изпити. Получилият сертификат може да работи практически навсякъде по света и този сертификат е и гаранция за качество – никак не е лесно да бъде получен. В България от няколко години организираме курсове по тематики от терапията на ръка, но те не дават квалификационна степен. Просто желаещите придобиват знания и умения в областта на терапията на ръка. Целта ни е в следващите години да успеем да създадем сертифицирани терапевти и впоследствие да си имаме и Българска сертификационна програма.
- Има ли достатъчно терапевти на ръка в България?
- Терапията на ръка е една забравена в нашата държава специалност и терапевти няма. В миналото сме имали прекрасни терапевти, които аз, за съжаление, не познавам, тъй като са спрели да практикуват, далеч преди да се появя аз като кинезитерапевт.
Единственият действащ истински сертифициран терапевт на ръка в България не е българин
това е Джохана Джейкъбсън, която е от Канада и е съосновател на нашето дружество.  Тя е страхотен специалист и мой ментор в областта на ръката от много години. Освен това терапията на ръка, в детайли и подробности, не се преподава в нито един университет, макар вече да има опити това да се промени, тъй като някои членовете на дружеството са университетски преподаватели. За момента достатъчно компетентните за ръка хора се броят на пръстите на ръката. Стига се до абсурди като това хора да пътуват стотици километри, за да получат адекватна консултация и терапия. Понякога хирурзи на ръка от други градове ми пращат пациенти с по-специфични операции, просто защото нямат доверие на колегите, които работят в съответния град. Ние се стремим да увеличаваме компетентните хора в областта на терапията на ръка с нашите курсове, както и с възможностите за консултация, менторство и допълнително индивидуално обучение. С гордост мога да кажа, че вече берем плодовете на нашата работа и има няколко човека, които работят отлично. Няма да споменавам имена, за да не е скрита реклама, но който се интересува може да ме потърси и да разбере.
- В България често рехабилитацията след оперативна интервенция (и не само) бива подценявана. Срещате ли подкрепа и сътрудничество с хирурзите на ръка?
- Категорично срещаме подкрепа и сътрудничество от българските хирурзи на ръка. Аз от години работя с екипа на проф. Кътева и мога да кажа, че нашето сътрудничество е една добре смазана машина.
Прекрасно е да имаш подробна информация от хирурга относно операцията на пациента
както и възможността да обсъждаш с него всеки един случай. При мен идват пациенти и от други лекари и мога да кажа, че даже има нещо като облекчение от това, че могат да предадат пациента на човек, който знае какво да прави. Защото, както вие казахте, често изходът от операцията зависи от работата на терапевта и пациента.
Аз лично не мога да разбера противопоставянето между лекари и терапевти, което съм виждал понякога. Според мен всички сме от една страна на барикадата и трябва да работим заедно. Моето наблюдение е, че ако един терапевт докаже пред лекаря компетентността си, то лекарят с удоволствие ще работи с него, защото и той е заинтересован да получи добри резултати от работата си. Също така много лекари нямат навика да търсят терапевти, но това започна да се променя, откакто започнахме да представяме работата си по конгресите.
- Къде се намира Българското дружество по терапия на ръка на европейската и световната сцена? Съпоставими ли са условията на работа на Вашите колеги в чужбина с тези у нас?
- Дружеството, както вече казах, е пълноправен член на IFSHT, което значи че сме признати на световно ниво. Но предстои още много работа. Трябва много да си вдигнем нивото. Това е работа, която трябва да свършим всички заедно.
Всеки един от нас има много да учи и да се развива
Административно, на европейско и световно ниво, нещата се случват бързо и лесно. Но трябва да натрупаме критична маса от компетентни специалисти. Терапията на ръка е, мога да кажа, една все още недобре развита пазарна ниша, в която почти няма нито адекватни специалисти, нито адекватни образователни възможности. Във финансово отношение също проблемите са много – не само за терапията на ръка, а и за физиотерапията като цяло. Заплащането на терапевтите в болниците е мизерно, отварянето на частни практики е сравнително трудно заради различни лобита и бюрократични спънки. А в провинцията пък често хората не могат да си позволят да ходят на продължителна адекватна рехабилитация, което е трудоемък процес и, естествено, струва пари. Не на последно място трябва да се работи и с пациентите – все още хората наричат и гледат на терапията като „нагревки“, което няма нищо общо със съвременната европейска и световна практика. Образоването на пациентите е също един от приоритетите на работата ни.
Накратко – има ни на световната сцена, условията в България са трудни, възможностите обаче са много, а бъдещето, вярвам, е светло.