Една световна легенда, не - една световна религия, води началото си от днешния 15 март. На този ден точно преди 122 години е основан един от най-титулованите, славни и обичани футболни клубове в света, наречен на града, в който е създаден - Ливърпул. Това е вторият най-успешен тим в историята на британския футбол. Печелил е 18 пъти английското футболно първенство, седем пъти Купата на ФА, осем пъти Купата на лигата, пет пъти Шампионска лига и три пъти Лига Европа. Отборът е член на групата Г-14, съставена от водещите европейски футболни клубове, освен това е и сериозен бизнес с годишен оборот около 200 милиона паунда.
Любопитното е, че
причината за появяването на „Ливърпул“ е вечният градски съперник „Евертън“
Ето как става това. От 1885 година „карамелите“ играят мачовете си на „Анфийлд“, като плащат наем на собственика на стадиона Джож Холдинг. През 1891 година Холдинг окончателно придобива съоръжението и решава да повиши наема от 100 на 250 лири годишно - доста сериозна за времето си сума. „Евертън“ отказва и поема към сегашния си дом - „Гудисън парк“. Тогава Холдинг решава да създаде свой собствен отбор и така на 15 март 1892 г. се ражда „Ливърпул“. Оригиналното име на отбора било „Евертън Атлетик“, но е променено след като Футболната асоциация отказва да приеме името „Евертън“. За директор на отбора е назначен Джон Маккена, а съставът е запълнен с 13 шотландски професионални футболисти. През сезона 1893-94 отборът става член на втора английска дивизия. През този сезон „Ливърпул“ не допуска нито една загуба и печели промоция за по-горната първа дивизия.
През 1901 г. „червените“ печелят първата си шампионска титла
а пет години по-късно повтарят подвига. През 1914 отборът достига първия си финал за Купата на ФА, но губи от „Бърнли“ с 0:1.
През 1922 и 1923 „мърсисайдци“, както е другото прозвище на тима, печелят първите си поредни титли, водени от своя капитан - английския национал Ефрейм Лонгуърт. Този успех обаче е последван от най-безплодните години в историята на клуба. След войните „Ливърпул“ изглежда възкръснал след като през 1947 става отново шампион, но няколко години по-късно - през 1954, тимът изпада от Първа дивизия. Между 1954 и 1962 крета във Втора дивизия и няма успех в купата на ФА. През декември 1954 отборът допуска своята рекордна загуба - 1:9 от „Бирмингам Сити“.
На 1 декември 1959 г. за мениджър на клуба е привлечен Бил Шенкли, който през следващите 15 години превръща „Ливърпул“ в един от водещите отбори в Европа. След първата си година на кормилото Шенкли освобождава 24 футболисти и започва да гради нов отбор. През третата си година момчетата на Шенкли печелят шампионата на Втора дивизия с осем точки преднина пред останалите конкуренти. Така клубът стига до
нова промоция в Първа дивизия, откъдето никога повече не изпада
„Ливърпул“ посреща 60-те като втородивизионен отбор, но ги изпраща като най-силния отбор на домашната сцена. През 1964 клубът вдига своята първа шампионска титла от 17 години. През 1966 прави това отново, като предишния сезон, през 1965, е спечелена и за първи път Купата на ФА след победа на финала срещу „Лийдс“ с 2:1. Своето първо европейско отличие, Купата на УЕФА, „Ливърпул“ печели през 1973, побеждавайки на финала „Борусия“ /Мьонхенгладбах/. Година по-късно, след ново спечелване на Купата на ФА, мениджърът Шенкли се отказва от футбола и оставя „Ливърпул“ в ръцете на своя помощник Боб Пейсли.
Отборът доминира през 70-те и 80-те години на XX век. Част от големите играчи от този период са Рей Клемънс, Марк Лорънсън, Греъм Сунес, Иън Калаган, Фил Нил, Кевин Кигън, Кени Далглиш (102 мача за шотландския национален отбор) и Иън Ръш (346 гола). След като поема клуба, Пейсли става един от най-успешните мениджъри в историята на футбола. През деветте си години на кормилото той печели 21 трофея, включващи три КЕШ, купата на УЕФА, шест титли на Англия и три последователни купи на Лигата.
Първата Купа на европейските шампиони
е спечелена през 1977. Финалът е в Рим, където „Ливърпул“ побеждава отново „Борусия“ /Мьонхенгладбах/. През следващата година отборът запазва отличието, като на финала на „Уембли“ е победен ФК „Брюж“ с 1:0. През 1979 г. поставя рекорд, спечелвайки домашната лига с 68 точки (тогава за победа се дават 2 т.) и допускайки само 16 гола в 42 мача. Пейсли печели своята трета и последна КЕШ през 1981 с победа с 1:0 над „Реал“ /Мадрид/. През своята мениджърска кариера в „Ливърпул“ той не успява да спечели само една купа - Купата на ФА.
Забележителна е поредицата от успешни мениджъри, произведени от щаба на отбора. Още Шенкли е наследен от своя асистент Пейсли, който също по-късно предава ръководството на отбора на своя помощник ветерана Джо Фейгън. Фейгън е на 63, когато поема „Ливърпул“ през 1983 г. През своя първи сезон мениджърът постига рекорден успех - неговият „Ливърпул“ става първият английски клуб, който печели три големи трофея в рамките на един сезон - шампионската титла, купата на лигата и КЕШ. Управлението на Фейгън обаче завършва през следващия сезон на злополучния стадион „Хейзел“.
През 1985 „Ливърпул“ отново достига финал за КЕШ. Мачът срещу „Ювентус“ трябва да се играе на белгийския стадион „Хейзел“, но още преди първия съдийски сигнал става катастрофата.
Английските фенове разбиват оградите между двете агитки и нападат италианците
В резултат на това тежестта на тълпата причинява рухването на подпорната стена на една от трибуните. Така на 29 май 1985 година „Хейзел“ се превръща в гробище - умират 39 фена, повечето италианци. Въпреки всичко мачът се играе и „Ливърпул“ губи с 0:1 с гол от дузпа на Мишел Платини, който шокира всички след като ликува при гола. След срещата английските клубове са наказани да не участват в турнирите на Европа за пет години, а „Ливърпул“ - за 10 (по-късно намалени на 6). Белгия е лишена от правото да организира финали в евротурнирите за 10 години. Съдебният процес продължава 6 години като освен 14 фена на „Ливърпул“ са осъдени полицаи и служители на УЕФА. Това събитие става известно като Трагедията на „Хейзел“.
През 1985-а Кени Далглиш, утвърдил се вече като един от най-великите играчи на „Ливърпул“, става първият играещ мениджър в историята на клуба. Периодът на неговото управление се запомня със спечелените три шампионски титли и две купи на ФА, като през сезона 1985-86 отборът постига дубъл.
Успехите обаче са помрачени от нова трагедия
На 15 април 1989 година, когато „Ливърпул“ играе полуфинал срещу „Нотингам Форест“ за купата на ФА, стотици фенове на „мърсисайдци“ са премазани в претъпкана трибуна за правостоящи. 94 фенове умират в този ден, а още двама - няколко дена по-късно от раните си. Според Питър Тейлър, по това време върховен съдия на Англия и Уелс, причината за нещастието е липсата на полицейски контрол.
През 1992-а мениджър на клуба става Греъм Сунес. Въпреки че печели купата на ФА през своята първа година, неговото управление не е успешно. След шокиращо отстраняване от купата на ФА от „Бристъл Сити“ Сунес е уволнен и на неговото място застава Рой Евънс. След неговото назначение формата на „Ливърпул“ се подобрява, но за пет сезона клубът не се изкачва по-високо от трето място. Единствената купа, която Евънс печели, е купата на лигата през 1995. За сезона 1998-99 в отбора е привлечен бившият национален селекционер на Франция Жерар Улие, който става съмениджър на Евънс. Тяхното партньорство обаче не сработва и Евънс напуска.
Сезонът 2000-2001 е най-успешният от много време насам.
Клубът постига уникален требъл
печелейки купата на ФА, купата на лигата и УЕФА. През 2002 отборът финишира втори в лигата. Това е годината, в която Улие претърпява сърдечен удар по време на мач срещу „Лийдс“. „Ливърпул“ изглежда придобил всички сили да спечели отново господството в английския футбол. Феновете обаче са разочаровани. До края на престоя си на „Анфийлд“ до края на сезон 2003-04 Улие печели само още една купа - купата на лигата през 2003.
През следващия сезон начело на отбора застава испанецът Рафаел Бенитес. „Ливърпул“ завършва шампионата на незавидното пето място. Краят на сезона обаче е повече от изненадващ. На финала в Истанбул „Ливърпул“ печели своята пета шампионска титла на Европа. Червените побеждават фаворита „Милан“ в
един от най-запомнящите се финални двубои на Шампионската лига
На полувремето „Ливърпул“ изостават с 0:3 и изглеждат победени след слабата им игра. Но след почивката отборът, воден от своя капитан Стивън Джерард, се връща в мача, отбелязвайки три гола само за 6 минути. Така се стига до продължения и дузпи, където герой става вратарят Йежи Дудек.
В момента „Ливърпул“ е втори във Висшата лига на 7 точки от лидера „Челси“, но и с мач по-малко. Освен това момчетата на Брендън Роджърс са с най-резултатно нападение в английския елит - 73 гола и с много добри шансове да спечелят поредната си шампионска титла. Но дори и да не стане, трибуните няма да ги изоставят. Защото феновете няма да спрат да пеят клубния химн, от който настръхват всички на „Анфийлд“ - „You‘ll Never Walk Alone“ /Никога няма да вървиш сам/. Наистина никога!
По материали от интернет