Със сателитно наблюдение и заснемане ще се контролира изпълнението на поети от земеделците ангажименти относно обработвани от тях площи, овощни насаждения или отглеждани животни, споделиха за „Утро“ служители на земеделското министерство. Заснемането ще бъде детайлно, с много висока резолюция, а софтуерът ще позволява например да се преброят изведените на паша овце. Така масовите измами с виртуални животни, засечени преди време в Южна България, ще станат невъзможни.
В края на миналата година Европейската комисия одобри плана, като предвидените средства по него са малко над 8 милиарда евро. По интервенциите за Директни плащания финансовият ресурс възлиза на 4 400 517 396 евро, а за инвестиции в селските райони са предвидени 3 529 075 550 евро. В допълнение на това са предвидени и специални интервенции за лозаро-винарския сектор на стойност 98 935 535 евро, за пчеларство 25 798 563 евро и 5 786 635 евро за секторни интервенции.
За разберат как да получат част от всички тези пари, във вчерашния информационен ден по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони в България за периода 2023-2027 година участваха над 300 земеделски стопани от областите Търговище, Разград и Русе. Зала „Европа“ на Доходното здание се оказа тясна за всички желаещи да се запознаят с новостите и близо половината трябваше да останат прави. 
„Това е най-големият национален финансов пакет, който някога е отделян за сектора на земеделието, като в периода до 2027-а г. специално внимание ще се обръща на биологичното разнообразие и приноса към опазването на води, климат и почви. От националния бюджет за първи път са заделени 60% национално съфинансиране към Програмата за развитие на селските райони и това е най-големият национален финансов пакет, който някога е отделян за сектора“, отбеляза директорът на дирекция „Директни плащания“ в Министерството на земеделието Аделина Стоянова.
По повод протестите на производителите на плодове и зеленчуци срещу недомислените екологични мерки в плана, тя обясни, че участието в тях е по желание и ако фермерите ги сметнат за неизгодни, могат да не ги прилагат.
„Разработени са 8 екосхеми в рамките на директните плащания, които са съобразени със земеделските практики, които фермерите обичайно изпълняват. Мерките са напълно приложими към стопанствата. Нашата задача е да ги направим достатъчно ясни и разбираеми за фермерите, така че те да могат да се припознаят в тези практики. Те са доброволни за фермерите“, заяви Стоянова.
На срещата стана ясно, че въведеното за улеснение на земеделците електронно управление затруднява голяма част от тях, тъй като не са добре запознати с цифровите технологии. Те вече имат възможност да подават данните си онлайн, дори да влязат в системата да изчертаят обработваните от тях площи, но далеч не всички успяват да се справят с тази задача.