Най-смъртоносното досега земетресение в Турция изправи президента Реджеп Тайип Ердоган пред огромни предизвикателства, свързани със спасяването на човешки животи и възстановяването на инфраструктурата, които „ще засенчат“ подготовката за изборите през май, тъй като вече се очерта те да бъдат най-трудните от двете му десетилетия на власт. 
Ден след земетресението, което погуби над 8500 души в Турция, опозиционните партии и някои жители на най-тежко засегнатите райони се оплакаха, че властите са били бавни или недостатъчно подготвени да реагират на бедствието.
Всяка подобна идея, че правителството не успява да се справи с бедствието или не е наложило адекватни строителни норми в страна, предразположена към земетресения, може да навреди на перспективите на Ердоган при гласуването.
Анализатори от друга страна казват, че президентът, като опитен политик, чието правителство се бори със земетресения, горски пожари и други природни бедствия откакто дойде на власт през 2003 г., може да събере национална подкрепа покрай кризата и да укрепи позицията си.
В реч само часове след земетресението в понеделник, което той описа като най-лошото, ударило Турция от над 80 години, Ердоган каза, че хиляди спасители вече са мобилизирани и няма да бъдат спестени никакви усилия в суровите зимни условия.
Правителството призова за международна помощ и обяви тримесечно извънредно положение в най-засегнатите окръзи.
„Ердоган реагира бързо и съгласувано на кризата“, оцени консултантската компания Евразия груп (Eurasia Group). „Това вероятно ще изглади имиджа му на силен лидер преди изборите на 14 май, ако правителството успее да запази началната си инерция.“
Разходите за възстановяването вероятно ще достигнат милиарди долари, натоварвайки икономиката, която вече е засегната от 58-процентна инфлация. Разрушенията в регион, който е дом на 13 милиона души, се очаква да ограничат растежа тази година, казват икономисти.
Мащабът на щетите, обхващащи стотици километри територия и засягащи милиони хора и техните домове, би могъл „напълно да пренастрои“ икономиката и политиката на Турция, каза Атила Йешилада от Глобъл Сорс Партнерс (Global Source Partners).
Описвайки земетресението с магнитуд от 7,8 по Рихтер като „черен лебед“ – събитие толкова непредвидимо или малко вероятно, че да има екстремни последици – той каза, че все още не е ясно дали въобще ще могат да се проведат избори в най-тежко засегнатите региони.
Политическите опоненти на Ердоган не прибързаха да правят политически капитал непосредствено след земетресението, тъй като хора остават блокирани под сгради и броят на жертвите нараства.
Шестпартийната опозиция каза само, че правителството трябва да работи „без дискриминация“ за справяне с бедствието, което засегна немалко региони, включително кюрдски общности и сирийски бежанци.
Но Угур Пойраз, генерален секретар на дясноцентристката националистическа Добра партия (İYİ parti), каза, че е обиколил силно засегнатите райони и във вторник сутринта не е видял действия на професионални спасители. 
„Определено няма координация на професионалната помощ“, каза той пред Ройтерс. „Граждани и местни екипи сами се включват в спасителните операции, за да спасят хората, останали под развалините."
Властите казват, че в действие са над 12 000 души от спасителните екипи заедно с още 9000 войници.
Отговорът на правителството на извънредната ситуация може да повлияе на неутралните избиратели, въпреки че е малко вероятно да повлияе на ангажираните поддръжници на която и да е от страните, каза Хаснаин Малик, ръководител на стратегията за дялово участие в Tellimer в Дубай. 
„Отговорът на правителството на Ердоган на това природно бедствие може да оформи отношението на избирателите, но лоялността на повечето избиратели е определена", добави той.