16 писма, биография и други документи на баронеса Юлия Вревска върнаха Окръжна прокуратура и Окръжна следствена служба в Русе на Историческия музей в Бяла по повод 145-ата годишнината от нейната смърт и 184-ата годишнина от рождението й. Те са подредени в тетрадка, дарена на музея през 1963 година по случай 85-ата годишнина от смъртта на героинята от Руско-турската война 1877-1878 г. Тетрадката е намерена по време на обиск в един от подсъдимите за разкритата през 2015 година нагла кражба на над 1500 фондови единици от музея в Бяла.
Оригиналите на ръкописите на доброволката от Руския червен кръст Юлия Вревска се съхраняват в Института за руска литература в Петербург под заглавие „Писма и дневник“. Още през 60-те години на ХХ век е установено, че писмата на Юлия Вревска от фронта са частични копия, писани от сестра й Наталия.
При описа на имуществото на Юлия Вревска след нейната смърт в Бяла,  са намерени два неголеми пакета с надпис на тях с молив: „В случай на моята смърт, моля да се изгорят“. Волята й е изпълнена, предполага се, че това е изпратена до нея кореспонденция.
Писмата, върнати на музея в Бяла могат да се тълкуват като един портал към непозната Юлия Вревска. 
Юлия Вревска е родена на днешната дата - 6 февруари нов стил 1838 година /25 януари стар стил/ в Североизточна Украйна - град Лубни, Полтавска губерния. Родителите й са поляци. Около датата и рожденото и място, както и други моменти от нейния живот има много неясноти и спекулации. Масло в този огън налива един предизвикал фурор в СССР и България с уж намерени от него „ръкописи“ на известни исторически личности, но разобличен като крупен маниакален фалшификатор - Антонин Раменски - дори я представя като близка на Александър Пушкин, син на великия руски поет. „Доказателството“ на руския мошеник е „писмо“, написано по епистоларните правила от края на 19 век и „открито“ от него. Тази жалка история на гърба на баронеса Вревска е само още едно доказателство защо е толкова важно намирането на всеки автентичен ред, написан от нейната ръка.
Смелата доброволка умира в Бяла само ден преди да навърши 39 години - на 5 февруари 1877 година /24 януари стар стил/. Погубва я остър тиф, усложнен от инсулт. Погребана в двора на църквата в Бяла, в един гроб с починалата по същото време милосърдна сестра Мария Неелова. Гробът е изкопан от ранените войници, за които Юлия Вревска и Мария Неелова са се грижили. Преди 116 години, при създаването на музея в Бяла, гробът е преместен от двора на църквата в парка на музея.