Въвеждането на еврото като официална валута в Хърватия, противно на очакванията, няма особено влияние върху общото покачване на цените, коментира управителят на Хърватската национална банка (ХНБ) Борис Вуйчич, цитиран от Хина.
„Данните на хърватския статистически институт (ХСИ) показват, че инфлацията през януари се е забавила спрямо декември и ние, в ХНБ, и преди сме имали данни, сочещи към това“, каза Вуйчич.
Според данните на ХНБ цените през януари 2023 г. са били с 12,7 процента по-високи от тези през януари 2022 г., както и през декември 2022 г. През декември инфлацията на годишно ниво е била 13,1 процента.
Вуйчич каза, че данните на ХНБ съвпадат с очакванията, свързани с по-ниските цени на енергията, храната и от части на индустриалните продукти, както и на по-ниските цени на услугите.
Всичко това съвпада с очакванията, че еврото няма да има особено влияние върху инфлацията, но предстои по-детайлен анализ след като всички данни за инфлацията през януари бъдат достъпни, добави той.
„Вече можем да кажем, че опитът на Хърватия с въвеждането на еврото, както обявихме, е, че инфлацията се е увеличила донякъде, основно в сферата на услугите, но без особено влияние върху крайния растеж на цените“, каза още Вуйчич.
Попитан за покупката на 95 милиона евро в злато през декември, направена от ХНБ, Вуйчич коментира, че е направена единствено заради трансфера на част от международния валутен резерв в Европейската централна банка (ЕЦБ), свързан с влизането на Хърватия в еврозоната на 1 януари.
По-голямата част от международния резерв остава в Хърватия и се управлява от ХНБ, докато 15 процента от тази по-малка част трябва да са в злато и 85 процента в щатски долари, добави той.
Затова златото беше закупено и преместено в ЕЦБ за съвместно управление по нейните правила, каза Вуйчич и добави, че „дори спечелихме нещо от това“.