Проф. д-р Огнян Хаджийски, дмн, е един от двамата лекари, утвърдили специалността „Пластична хирургия“ в страната. Той е основен участник в изработването на програмата за обучение на лекари, стандарта и клиничните пътеки по тази специалност в България. Преподава изгаряния и пластична хирургия на студенти медици, стажант лекари, специализанти, общопрактикуващи лекари, специалисти по обща медицина, спешна медицина, обща хирургия и пластична хирургия. 
Над 15 години е председателствал изпитната комисия за придобиване на специалност по пластична хирургия, а над 10 години е членувал в изпитни комисии за придобиване на специалност по спешна медицина. Член е на над 14 национални, европейски и световни организации по пластична хирургия и изгаряния, като в някои от тях е бил и национален представител. Опитният специалист е бил и дългогодишен ръководител на Клиниката по изгаряния и председател на научния съвет на болница „Пирогов“. Дълги години е бил и национален консултант по изгаряния.
От 6 години е началник на отделение „Пластично-възстановителна и естетична хирургия“ в УМБАЛ „Медика Русе“.

- Проф. Хаджийски, въпреки че се радваме на сравнително мека зима, температурите започнаха да падат под нулата. Какво представлява измръзването на тялото?
- Измръзването представлява термична травма, предизвикана от продължителен престой на тялото на умерено ниски температури или кратък престой на много ниски температури. Състоянието е известно от древността. То е диагностицирано в мумия от 5000 г. пр. Хр., открита в планините на Чили. Наполеоновият хирург барон Доминик Жан Лари първи описва през 1812 г. механизма на измръзването, когато неговата армия е разбита край Москва. Той описва също и вредния ефект на цикъла замръзване - затопляне - замръзване, когато войниците затоплят замръзналите си крайници вечер на огньовете, а сутринта тези области замръзват отново. До към 50-те години на миналия век на измръзването повече се е гледало като на травма при военните и техните лекари са имали опит в лечението. След описанията на Лари и опитите на Хамил през 1956 г. за лечение и бързо затопляне, наблюденията на Маккули имат за резултат създаването на първия протокол за лечение на тази травма през 1983 г.
- Под каква температура може да настъпи измръзването и как протича то?
- Кожната циркулация има голяма роля в поддържането на температурата. За кожата е по-лесно да загуби топлина, отколкото да образува такава, затова тялото се аклиматизира по-добре на топлина, отколкото на студ.
Най-застрашени от измръзване са пръстите на ръцете, краката, ушите и носът
При ниски температури кръвоносните съдове в крайниците се свиват и предизвикват спазъм, като се намалява и забавя кръвният поток. Така тялото предпазва вътрешните органи от загуба на топлина. Нормалният кожен кръвен ток е 200-250 ml/min. При 15 градуса кръвоносните съдове се свиват до степен, че през тях преминава 10 пъти по-малко кръв - 20/50 ml/min. Това е температурата, до която тялото пази топлината. При температура под 10 градуса кръвоносните съдове се разширяват, за да затоплят поразените участъци и да запазят функцията на крайниците. При продължаване на действието на ниската температура кръвоносните съдове получават спазъм и се свиват отново, следва хипоксия /състояние на недостиг на кислород, който служи за поддържането на нормалните жизнени функции на тялото/. Концентрацията на алкални съединения в кръвта намалява, а киселинността се повишава, последвана от артериална и венозна тромбоза. Без кръвна циркулация кожната температура пада с 0,5 градуса на минута, малките кръвоносни съдове замръзват преди големите, като венозната система замръзва преди артериалната. Когато кръвотока съвсем спре, настъпва и клетъчна смърт.
Отделянето на топлина от тъканите в дълбочина предпазва кожата от поражение до спадане на температурата до 0 градуса. Под тази температура се губи чувствителността и започва увредата й.
Този период на измръзване преминава през четири фази - латентен, на измръзване, на съдов спазъм и исхемия
Първата степен на измръзване е най-лека, без необратими изменения. При втората се появяват мехури, изпълнени с бистра течност. Когато има трета степен на измръзване, течността в мехурите е кървава. При четвъртата степен настъпва некроза на тъканите и ампутацията е неизбежна.
- Какви са симптомите на измръзването и какви действия трябва да предприемем? 
- Зависи от това дали има случай на общо охлаждане, или на измръзване. Ако визираме само измръзванията, тогава това, което трябва да направи човек, е да се прибере на топло, да свали стягащите дрехи или влажните обувки и чорапи, след което да започне затопляне на тялото. 
При общо охлаждане на тялото първите симптоми са безпричинна веселост, еуфория, а по-късно и халюцинации. При такова състояние не трябва да се сяда и да се ляга, а хората да се мобилизират и да се придвижат до най-близката сграда. Много е важно да не се допусне спадане на телесната температура под 21-22 градуса, тъй като тогава настъпват необратими изменения в организма.
Разтриването със сняг е грешка, тъй като снежинките са все пак с макар и невидими, но остри ръбчета, и често водят до разранявания по кожата
колкото и това на пръв поглед да звучи неубедително. Разтривки със спирт или друг алкохол също не са подходящи, тъй като той бързо се изпарява, което допълнително охлажда тялото. Използват се и специални легла, поддържащи температура от 38-40 градуса. Често се дават съдоразширяващи медикаменти, за да се подобри кръвообръщението. В домашни условия затоплянето трябва да става или във вана с топла вода, или посредством обличане и обтриване със сухи дрехи. В болнични условия се прави загряваща превръзка. Когато има мехури, те се обработват стерилно. За щастие, досега в УМБАЛ „Медика Русе“ са идвали само пациенти с повърхностни измръзвания, които са за амбулаторно лечение. 
По отношение на общото охлаждане мерките са по-прости. Достатъчни са престоят на топло място и пиенето на топли течности. Подчертавам, че тук нямам предвид алкохола. С него трябва много да се внимава. Човек смята, че той моментално затопля и че много бързо нещата отиват към добре, но невинаги е така.
Алкохолът стопля само тогава, когато човек изпие не повече от 20-40 грама
при по-големи количества се променят жизнените функции. Той разширява кръвоносните съдове и кръвта нахлува в периферията на тялото, което създава чувство на затопляне, а студената кръв от крайниците е изтласкана в тялото. Може да се стигне до опиянение и неправилна оценка на състоянието и заспиване навън. Затова препоръчителни са подсладените топли течности като различните видове чай. 
Важно е да се усетят още първите симптоми на измръзване, но те са трудно уловими за средностатистическия турист. Затова при зимен туризъм е препоръчително в групата да има опитен планинар. 
Локалните поражения започват с пребледняване на мястото, изтръпване, мравучкане, но хората рядко обръщат внимание на това. Те не могат да преценят колко тежко е измръзването, защото последиците от него се проявяват в рамките на следващите няколко дни. 
Лечението започва с животоспасяващи дейности, ако се налагат такива, и след това се пристъпва към локално лечение. Целта на местното лечение е да съхрани доколкото е възможно по-голяма част от поразените структури, за да се постигне максимално възстановяване на функцията им и да се предотвратят усложнения.
Този подход включва доболнично поведение, затопляне и хирургично лечение след това
 Доболничното поведение има характер на спешна процедура и цели прекратяване на действието на ниските температури. Започва се с изваждане на пациента от студената околна среда. Заменят се влажните тесни дрехи с топли и удобни. Ако пораженията са по крайниците, те може да се завият с одеяло или сухи дрехи по време на транспортирането до болницата. Избягват се агресивните процедури и масажи, за да не се нараняват отделните части. За предпочитане пред „лечението“ с алкохол е да се консумират затоплени и подсладени течности. Затоплянето започва веднага, особено ако до болницата са нужни повече от 2 часа. Пострадалият се транспортира до болница или център по изгаряне. Не е препоръчително пострадалият да се придвижва с ходене, ако е с измръзнали ходила, защото това утежнява травмата и може да стигне до счупвания и евентуално увреждане на костите. Затоплянето се избягва, ако не може да се поддържа постоянно до болницата, иначе ефектът затопляне-охлаждане-затопляне е опасен за поразения крайник поради процесите, които се развиват в крайника. 
- Проф. Хаджийски, все пак не можем да изолираме напълно действието на студа, дори за кратко време, докато отиваме на работа, до магазина или докато водим децата на училище. Как да се обличаме, когато излизаме навън?
- Около
90 на сто от измръзванията са локализирани по ходилата, 7-8 на сто са по ръцете и 2-3 на сто - по носа и ушите
Няма точна рецепта дали да обличаме повече на брой тънки дрехи или по-малко, но по-дебели. Важно е те да са комбинирани така, че да осигуряват защита от ниските температури, без да затрудняват движенията на тялото. 
Обувките трябва да са с грайфери и да не са тесни, за да имаме възможност да обуем два чифта чорапи. Добрите топли ръкавици също са задължителни, както и шапката, която трябва да покрива ушите. За долните дрехи е важно да са комфортни и топли.
Освен минусовите температури, при зимни условия допълнителни рискови фактори са сухото време, силният вятър или течение. В такива случаи е добре цялото лице да бъде покрито с предпазна кърпа. 
Наред с външните фактори, причиняващи измръзвания, има и вътрешни, свързани с индивидуалното състояние на организма. По-податливи на ниските температури са възрастните и страдащите от недохранване или стрес. 
Същото важи и за някои метаболитни заболявания като диабета.
Повишено внимание е необходимо при атеросклероза, тъй като и при нея има влошена обмяна на веществата
Алкохолът и наркотиците също правят хората уязвими при неблагоприятни зимни условия. 
- Това означава ли, че през зимата трябва да си стоим вкъщи и да не излизаме?
- Разбира се, че не. Зимата е чудесен сезон и когато имаме време трябва да й се насладим навън. Стига, разбира се, да сме добре подготвени. Няма точно определена продължителност за престоя на открито, тъй като всеки организъм е индивидуален и реагира различно на студа.

Мартин ГЕОРГИЕВ