„Казвам на хористите - хайде да не прекаляваме вече със снимките! Но пък емоцията наистина е толкова мощна, а и отвсякъде продължават да валят поздравления за нас - и от цяла България, и дори от чужбина“. Това разказва диригентката на хора на Русенската опера и на хор „Дунавски звуци“ към читалище „Ангел Кънчев“ Стелияна Димитрова-Хернани няколко дни след завръщането на хористите от невероятното артистично приключение в най-голямата концертна огледална зала в света „Марая“ В Саудитска Арабия. Събитието за русенските гласове, разбира се, не е толкова залата, включена в престижната Книга на рекордите „Гинес“, а това, че хористите бяха адекватен и достоен партньор на един от най-големите в момента певчески гласове - прочутия по цял свят италиански тенор Андреа Бочели. Затова и за самата Стелияна, която противно на разпространените мнения за артистите е доста далече от суетата, все пак е обяснимо, че мъжете и жените от двата хора продължават да преживяват тази вълшебна арабска приказка. 
Едно такова признание - 
да излезеш на една сцена с великите 
и да почувстваш, че си равностоен партньор и държиш достатъчно високо и професионално достойно ниво - не просто сгрява, а е изключително важно за хората, които правят изкуство. Това подхранва и надеждата на хоровата диригентка, че не е невъзможно Русе отново да си върне славата на най-висока класа в певческото изкуство. Може би и точно заради това, когато Стелияна Димитрова получава поканата за това отговорно участие в концерта на Андреа Бочели в оазиса Ал Ула в екзотичната Саудитска Арабия, решава на всяка цена това участие да бъде само с русенски хористи.
Давах си сметка, че това никак няма да бъде лесно - нужно беше за отрицателно време да се събере състав точно от шейсет човека, които не само да притежават дарбата и умението да пеят в хор, но също и да имат валиден червен паспорт, както и да разполагат с трите дни, отредени за пътуването и концерта, обяснява диригентката. Така след като на 8 януари тя разговаря с Максимилиано Назели от импресарска дирекция „Сердика мюзик“, успява към читирсетината хористи от операта и малко повече от дузината от хор „Дунавски звуци“ да прибави и другите необходими до оформяне на нужния брой талантливи русенци. 
Успоредно с това става ясно, че докато двете наздравици от оперите „Травиата“ и „Селска чест“ в първата част на концерта са добре познати на хористите, то произведенията, които ще звучат във втората част, трябва да се разучават тепърва. Тази част с преобладаващото участие на хора включва
италиански канцонети и евъргрийни, песни на Стинг, Елвис Пресли 
и други хитове. За седмица изпратените ноти се размножават и започва сериозната работа - всеки ден по няколко часа репетиции, а мнозина от хористите продължават да репетират и у дома през останалата част от деня. 
„Важното е, че успяхме да се подготвим и да се представим както трябва - за нас това е голямо преживяване, голяма чест!“ - възкликва Стелияна Димитрова. 
И разказва как още по време на концерта в кратките паузи между изпълненията музиканти от оркестъра (това е оркестър „Витоша“ с инструменталисти от Българското национално радио и Софийска филхармония, както и от оперите в Стара Загора, Бургас и Варна) се обръщали и със знаци и мимики изказвали възхищението си от хора. А диригентът Карло Бернини, на палката на когото е бил поверен концертът, още след първата едночасова репетиция само с хористите коментирал:
„Изключително добре подготвен хор!“
Самата Стелияна Димитрова също е доволна от русенската изява: „Звучността на хора беше много хубава. Звучахме стройно, спято и наистина се чувствахме органична част от цялото преживяване, енергията на което беше зададена и вдъхновена от Андреа Бочели. Много се радвам, че отговаряхме на неговия красив, въздушен тембър, като заедно с оркестъра очевидно допълвахме удивителното чувство, което беше завладяло залата. Самият Бочели е изключително харизматичен, дава ти страхотна енергия и усещането, че си част от този грандиозен спектакъл, което е неповторимо“.
Диригентката е щастлива, че такива признания за нейната и на колегите й посветеност на трудното изкуство на хоровото пеене идват, макар и не твърде често. Обичайно работата на хористите се възприема като нещо напълно естествено и някак фоново, не от първостепенно значение и вероятно затова аплаузите за тях са по-редки и не така бляскави. Но едно приключение като тридневната арабска приказка от края на януари доказва, че без висококачествен професионален хор един концерт на уникален артист като Андреа Бочели не е възможен - и за да бъде той пълноцветен, е нужно яркото присъствие на русенските хористи! И 
това ме кара да се чувствам удовлетворена от къртовския труд
признава Стелияна Димитрова.
Не съм си мислила, че някога кракът ми ще стъпи в Саудитска Арабия, усмихва се тя.
И припомня, че миналата година завърши с турне на хора и оркестъра на операта в Кувейт, а новата 2023-та започва пак с арабска държава. Там всичко е много различно - все едно попадаш в друг свят, в света на екзотичните приказки, казва хормайсторът.
Всичко започва още от летището на Ал Ула, където каца чартърният самолет с хористите и музикантите. След близо двучасова проверка (с вземане на пръстови отпечатъци и снимане на всички пристигащи) следва сърдечното посрещане с усмивки, фурми и чай от домакините. Всеки от пристигащите получава бадж в различен цвят, който му показва автобуса, с който ще бъде отведен до хотела. В хотела пък на вратата на всяка стая са поставени табелки с имената на всеки от гостите на латиница.
Разбира се, най-интригуващи са пейзажите - пясъчните пустини и червеникавите скални масиви, през които русенските хористи пътуват около четиридесет километра до зала „Марая“, където се провежда фестивалът „Зима в Тантора“. Проверките със скенер на влизане важат за всички, които ще бъдат допуснати в „Марая“ - все пак, 
докосването до изкуството на великия Бочели е предвидено за елитарна публика
на която трябва да се осигури максимално спокойствие и сигурност. Впрочем в часа, когато концертът трябва да започне, залата е наполовина празна. Малко след това започват да прииждат зрителите - очевидно спазвайки някаква тукашна традиция. Впрочем сред публиката е бил и кронпринцът на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман бин Абдулазиз Ал Сауд. Заедно с останалите петстотин гости той аплодирал великолепните изпълнения на виртуоза Бочели, румънското сопрано Кристина Антоанета Пасарою, арабската певица Лаура Мекаил и италианската балерина Джиневра Д`Акуино. 
Хористите все още преживяват невероятното приключение. На моменти се чувствахме така, сякаш сме се озовали в приказка на Шехерезада и всеки момент някой ще извика на скалите в пустинята: „Сезам, отвори се!“, казват певците. И тези вълшебни мигове добавят увереност на артистите, че това, което правят, е ценно и достойно за уважение - и усилията си струват! Защото - кой знае? - може би някъде там, в пространството, се задава нова покана за ново изумително сценично приключение, на което русенските хорови гласове да покажат класа и стил?