Иво Братанов е магистър филолог, доктор по български език, член на Съюза на учените в България, задълбочен, авторитетен езиковед и старши учител с I ПКС в СУ „Христо Ботев“ - Русе. За читателите на „Утро“ г-н Братанов разяснява произхода на популярни изрази, които често се използват, но малцина знаят номиналното им значение.

Съществителното собствено име Молох, което е от семитски произход, принадлежи към относително малобройната група на еврейските думи, преминали в българския език посредством преводите на Библията и на други сакрални текстове. Семитският произход и значенията на тази дума в българския език вече са били посочвани с различна степен на точност и на изчерпателност в някои речници.
Във връзка с употребата на разглежданата дума в българския език нека да бъдат посочени следните две особености: 1. думата Молох трябва да се изговаря с ударение на първата сричка открая – така, както се изговаря в гръцкия и в черковнославянския език; 2. преносното значение на думата се е развило от нейното пряко значение. Ето два примера: 2.1. „Недрата на Молоха / натъпкани бидоха / с тела без чет: / те йоще ще приимат, / дан кървава ще взимат / от клетий свет.» (Иван Вазов, «Световната война»); 2.2. „Българско княжество. Българска държава. Държавата е най-жесток, ненаситен молох за своите граждани. Всяка държава.” (Димитър Талев).
Същата дума е включена и във фразеологизма „жертва на Молоха“, който означава кървава човешка жертва.
Разглежданата дума е от семитски произход. Както е известно, корените на повечето думи в семитските езици (в т.ч. и в иврит) се състоят от три съгласни, които са носители на основното лексикално значение на съответната дума. Тази особеност е налице и в разглежданото съществително име. Коренът му се състои от съгласните мем, ламед и каф (вж. מלכ) и той е свързан с понятието за царуване, за господство. О. Н. Щайнберг предполага, че първоначалното значение на семитския корен mlk (евр. מלכ) е водя. Оттук коренът מלכ постепенно придобива значенията вожд, войвода, предводител и цар. 
От клинописните таблички, намерени в Ебла (Сирия) и датирани от времето 2400 – 2250 г. пр. Хр., е известно, че царят носи титлата „мелек”, която по-късно израилтяните приемат от ханаанците (срв. глагола מֶלַךֽ «той царуваше»). 
Коренът на името Молох е засвидетелстван в клинописните таблички от Ебла (Сирия) като Милик (Молох в по-късния ханаански пантеон). Изговорът Молох е вариант или нарочна мисвокализация на думата מֶלֵךֽ (мелех) „цар” и на иврит се изговаря М`олех. То е възприето в гръцкия език навярно посредством Превода на 70-те. Чрез гръцкото езиково посредничество, разглежданото собствено име е заимствано и в старобългарския език – в облика мельхъ. Това име обаче не се среща в класическите старобългарски паметници.
В по-старо време съществителното име Молох означава кървавата жертва, която се принася, а не самото божество, т.е. това име е обозначение на самия ритуал на жертвено изгаряне на хора, а по-късно се използва като име, епитет или съставна част на имена на езическите богове на Ханаан, Сирия и Месопотамия. Библейските и археологическите данни показват, че Молох е западносемитско езическо божество на слънцето, огъня и войната и е едно от главните божества на ханаанските народи. Вероятно култът му е разпространен най-напред сред амонците, затова в Библията е наречен амонитска гнусотия. Според преданието на равините Кимхи и Ярхи, статуите на Молох са медни, с глава на бик, с голямо туловище и с прострени напред ръце. При това ръцете на някои от статуите са подвижни – задвижват се чрез специален механизъм.
Изказвано е и предположението, че Молох е идентичен с финикийското божество Ваал. Като основание за тази хипотеза се предлагат най-вече три факта: 1. имената Ваал и Молох, ако се използват като нарицателни, са идентични; 2. Ваал, също както и Молох, е божество на слънцето и на огъня; 3. на Ваал, както и на Молох, са принасяни човешки жертви. 
Това предположение обаче не е приемливо, тъй като дейността на Молох е много по-ограничена от дейността на Ваал. Ваал олицетворява и съживяващата, и разрушителната стихия на Слънцето, а Молох е свързан с разрушаващото и унищожаващото могъщество. Затова Молох може да се признае само за една от проявите на Ваал. 
Соларното значение на Молох в езическите религиозни вярвания е очевидно от неговото име, изображение и култ. 1. Според Библията (Бт 1: 16) Слънцето и Луната са създадени, за да управляват съответно деня и нощта. Затова Слънцето може да се разглежда като царя на деня, а Луната – като царицата на небето. 2. Изобразяването на божеството като бик, и особено – наличието на рога, също така доказва символната връзка на Молох със Слънцето. Според смисъла на предноазиатската митология, рогата са символично изображение на слънчевите лъчи. 3. Соларното значение на божеството се доказва и от особеностите на неговия култ, свързан с човешки жертви и с присъствието на огъня.

Иво БРАТАНОВ