Приетата формулата за изчисляване на минималната работна заплата е стъпка в правилната посока, но фиксирането ѝ като 50% от средната брутна за страната противоречи на директива на Европейския съюз. Тази позиция изразиха пред журналисти в парламента представители на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) и Конфедерацията на труда (КТ) „Подкрепа“. От синдикатите също така настояват за увеличение на минималната работна заплата от 1 юли с приемането на бюджета за 2023 г.
С промени на второ четене в Кодекса на труда, депутатите решиха, че минималната работна заплата за страната за следващата календарна година се определя до 1 септември на текущата година в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година.
На брифинг в Народното събрание лидерът на левицата Корнелия Нинова коментира, че отчитат като техен значителен успех в последните дни на парламента още една социална придобивка и още една спечелена победа за работниците, работещите бедни и техните семейства. Тя изрази благодарност и на депутатите от другите парламентарни групи, които са подкрепили законопроекта. 
Корнелия Нинова коментира, че по груби изчисления и прогнози, минималната заплата ще се увеличи с между 100 и 150 лева, но за съжаление, залата не е приела това да стане от 1 юли т.г.
Главният икономист на КНСБ Любослав Костов благодари на парламентарните групи на „БСП за България“ и „Възраждане“, които са предложили механизъм минимум 50% минимална към средна заплата. За съжаление, този механизъм беше фиксиран, което противоречи на директивата, в която пише, че трябва да бъде минимум, уточни Костов. Настояваме още от 1 юли с приемането на бюджет 2023 да има ръст на минималната заплата, добави икономистът.
По думите му формулата е правилна, но отговаря само на една част от Директивата за адекватни минимални работни заплати. 
В момента съотношението е фиксирано – 50% минимална към средна, което не позволява да се тества адекватността на тази минимална заплата, посредством кошница от стоки и услуги, които да бъдат договорени между социалните партньори, и като цяло договорният принцип беше нарушен, заяви Костов. 
Икономическият съветник от КТ „Подкрепа“ Ваня Григорова също изрази благодарност към „БСП за България“ и „Възраждане“. За нас това е стъпка в правилната посока, посочи тя и обясни, че този текст в Кодекса на труда дава някаква база, но огромният проблем е, че е приет императивен текст – минималната заплата да бъде точно 50% от средната брутна такава. 
Това означава, че се обезсмисля социалният диалог в Национален съвет за тристранно сътрудничество, коментира Григорова. Според нея този текст ще бъде променен, когато се транспонира цялата директива, защото ѝ противоречи.