Регионалният исторически музей в столицата (РИМ-София) представя петия брой на електронното научно издание „Е-Бюлетин“ за 2022 г. Това информират от РИМ-София на своята интернет страница.
В настоящият брой са включени публикации с научен и научно-популярен характер, разпределени в теми “Археология”, “История”, “Изкуствознание”, “Музеология” и “Културно-историческо наследство”.
Проучванията представят проблеми по изследването, опазването и популяризирането на културното наследство, традиции и история на София и Софийска област, както и на съвременни теми, които влизат в обхвата на Регионалния исторически музей. 
Д-р Маргарита Попова от Националния исторически музей и Люба Дафова (РИМ-София) представят праисторически материали от местността Чунговица, край с. Лозен, съхранявани в РИМ–София. Праисторическото селище е едно от многото в района на Софийското поле, познати единствено от теренни обходи от миналия век, отбелязват авторите.
Късноантичният комплекс в кв. “Вердикал” в Банкя е темата на статията на д-р Анани Антонов. Той представя данни и материали от проучванията на обекта през далечната 1981  г. Той е определен като извънградски стопански комплекс, каквито край антична Сердика, град-център на късноантичната Dacia Mediterranea, са доста. Авторът отбелязва, че макар да не могат да се направят съществени изводи относно хронологическия обхват, поминъкът и бита на обитателите на комплекса в кв. “Вердикал”, публикуването на материалите от него е стъпка в посока на обнародване на тези безспорно интригуващи обекти. В статията има информация и за съществуващия на същото място през Средновековието некропол. Засвидетелстваният средновековен некропол на това място е важен аспект от историята на Софийското поле от периода, отбелязва още Антонов.
На теренните издирвания в землището на селата Лозен и Казичене в район Панчарево е посветена статията на д-р Александър Станев (РИМ-София) и д-р Методи Златков (Национален археологически институт с музей при БАН). Публикацията е в резултат от извършената през месеците октомври-ноември 2021 г. втората експедиция по проекта на РИМ–София “Системни теренни издирвания на незастроената част на Столична община”. Той е свързан с актуализиране и обновяване на автоматизираната информационна система “Археологическа карта на България” за област София, като част от механизмите за превенция и опазване на културното наследство на столицата.
Боянският майстор и представата за сарацините е темата на изследване на Ели Антова от Националния исторически музей. Целта му е да се обогати картината, представяща съвремието на Боянския майстор, като към нея се добави образът на сарацините, представен в сцената “Св. Никола спасява Василий от сарацински плен”. В процеса на анализ тя разкрива етнопредставата за сарацините в средновековния българин и вероятните мотиви за изобразяването на тази сцена в притвора на западната стена над входа в Боянската църква “Св. Никола и св. Пантелеймон”.
Цветозар Йотов от РИМ-София дава информация за сведенията за власите в унгарските хроники от ХIII до ХV в.
За диалектиката на управленските и измерителни системи в Османската империя и нейните последствия пише Василис Пимпас от РИМ-София. Изследването му е посветено на развитието на явления, определящи в хода на общата еволюция на човешката цивилизация, както причините за възникване на държавни образувания, така и логиката, по която те изчезват от политическите карти на света.
Христина Грозданова (РИМ-София) представя научната илюстрация в България от ХIХ в. до средата на ХХ в. и нейното място в научните издания. Тя представя и материал за изложбата по случай 100-годишнината от рождението на Николай Боев. Боев е известен зоолог, орнитолог, учен на световно равнище, основоположник на опазването на природата и околната среда в България, един от първите илюстратори на научни издания у нас.
Марияна Маринова от РИМ-София представя разказа на софиянката Вера Мечкарова за шест софийски улици - “Граф Игнатиев”, “Цар Шишман”, “6-и септември”, “Оборище”, “Мусала” и “Женева”. Записът е направен в периода 1986–1987 г., когато Мечкарова е била на приблизителна възраст около 85 години. За нея се разбира, че е съпруга на Иван Мечкаров, журналист, преводач и дипломат, а самата тя, както е записано в инвентарната книга, е юрист по образование, старософиянка, отбелязва Маринова. Тя допълва, че спомените са откупени от музея за Научния архив през 1989 г., не от авторката, а от друго лице, вероятно неин сродник. Написани са граматически правилно с някои поправки и добавки на ръка, които говорят за висока ерудиция и култура, посочва Маринова и допълва: “Четейки ги за пръв път, у мен остана впечатлението, че те са написани с ясното съзнание за необходимостта да се остави следа за този отминал период в живота на улиците и жителите им, голяма част от които несъмнено тя е познавала лично”. 
Ангел Драгиев, Йордана Николова и Даниел Иванов от РИМ-София представят изследване за дигитализацията и дигитализационните ресурси в българската музейна практика. В друга статия Даниел Иванов прави исторически преглед на българското законодателство в сферата на недвижимото културно наследство с археологически профил между 1944 и 2020 г.
"Е-бюлетин на Музея за история на София" е списание с отворен достъп, издание на Регионален исторически музей – София. Целта на периодичното издание е да представи приносни научни изследвания, свързани със София и Софийско, както и на географските райони, включени в териториалния обхват на музея. Списанието е отворено за статии в областта на археологията, историята, етнографията, архитектурата, изкуствознанието, реставрация и други.