Малко са манджите, които могат да минат без една основна съставка - лук: кромид, зелен или неговите разновидности и „братовчеди“, като праза, например. За съпроводеното от спонтанни сълзи рязане на лук са съчинени десетки приказки, легенди, стихчета и детски гатанки. За целебните качества на този зеленчук се знае още от дълбока древност, а освен това зеленият лук, макар и лишен от поетичния ореол на кокичета, минзухари и синчец, заема категорично място в класацията на растенията, символизиращи безпрекословно идването на пролетта.
Наред с всичко това семейството на лука е и едно от най-старите, познати на човечеството. Историческите препратки отвеждат доста назад във времето,  като установяват, че този зеленчук е бил използван за храна още в бронзовата епоха.
При разкопки в Палестина са открити следи от лук
в комплект с вкаменени късчета смокини и фурми, които при анализите се оказало, че са от около 5000 години преди новата ера! Археолозите са на мнение, че това все пак са диворастящи луковици, затова пък приблизително от 3000-ата година пр.н.е. вече можело да се говори за култивирано и съвсем целенасочено отглеждане на лука за нуждите на хората - необорими сведения за това учените намерили в земите на Древен Египет.
Според специалистите по история на стария свят когато древните елини отишли в Колхида с едничката мисъл да откраднат и донесат митичното златно руно, те се ограничили единствено с овчата кожа от чисто злато, а покрай нея натоварили корабите и с непознати за тях растения и семена, сред които бил и лукът, използван предимно и най-вече като лекарство. Древните учени обаче открили още една любопитна и полезна даденост на луковицата - множеството пластове, от които се състои главата лук ги навела на мисълта, че тя може да послужи за нагледно пособие в уроците по астрономия. Те разрязвали напречно глава лук и по нея обяснявали на своите ученици строежа на Вселената, която според някогашните представи се състояла от няколко сфери, обкръжаващи Земята. Това по някакъв начин кореспондира и с вярванията на древните египтяни, че сферичната форма на луковицата и концентричните пръстени символизират вечния живот. Вероятно това е причината за невероятната
популярност на лука във времената на фараоните
като следи от лук са установени дори и при разкопки на погребения - такова откритие е било направено при изследването на очните гнезда на фараон Рамзес IV. Вярванията стигали дотам, че древните били убедени: ако при погребението заедно с покойника се погребе и лук, силната му миризма ще върне духа на мъртвеца.
Гръцките атлети поглъщали огромни количества от лютивия зеленчук с убеждението, че така ще им се пречисти кръвта. Римските гладиатори пък били натривани с лук, за да се втвърдят мускулите им. По-късно някой решил, че лукът е онази храна, която придава храброст на воините - това автоматично включило зеленчука в ежедневното меню на храбреците. През средните векове пък се смятало, че лукът предпазва войниците от стрелите, ударите на мечовете и алебардите, затова рицарите в железни доспехи носели на гърдите си като талисман обикновена глава лук. Впрочем, в Средновековието лукът вече се бил сдобил с толкова голямо значение, че често се използвал и като разменно средство -
с лук хората си плащали наемите
и дори го поднасяли като дар.
И не на последно място - лукът е една от храните, които извършват движение не от запад на изток, а обратно. Така докато благодарение на Христофор Колумб европейците днес не си представят живота без картофи, царевица и тютюн, пак благодарение на него в Северна Америка слагат лук във всяко второ ястие. Още повече, че като растение лукът не е кой знае колко претенциозен и може да се отглежда практически навсякъде.
Именно поради това по нашите географски ширини той расте в големи количества, което пък облагодетелства българската национална кухня с неповторимия аромат и вкус. Без него не става нито запръжка, нито супа, нито яхния, нито качествено и ароматно печено. Освен всичко останало той има благотворно влияние върху храносмилателните органи, повишава апетита и подобрява дейността на черния дроб и жлъчката. Това го забелязали още древните египтяни, а славяните добавили още нещо: поговорката „Лукът от седем болести лекува“. Днес се знаят и научните доказателства за тази му роля. Във веществата, отделяни от лука, се съдържат така наречените фитонциди, които унищожават гнилостните и болестотворните бактерии. Растенията, които съдържат летливите вещества фитонциди, се наричат растителни антибиотици. При това тяхното действие е насочено не само към борба с микробите, а и към засилване на имунитета. А актуалните новини гласят, че учени от Италия и Швейцария са установили, че богатата на лук и чесън диета намалява риска от някои видове рак, включително рак на гръбначния стълб, на яйчниците и на гърлото.