Изкачвам се по лед и по жарава -
жигосани са мойте ходила.
Далеч в небето връх се извисява
със свойте многобройни стъпала.
Сърцето лудо бие. Ще се пръсне.
Ехти край мене бяла тишина.
Духът на два народа тук възкръсна -
в заляната от кърви планина.
Където и да стъпя – бели кости...
- Простете, мъртви братя и бащи!!!
Мълча... И коленича... И докосвам
върха, където в боя, на плещи
крепихте свободата. Да е свята
оная вечна жажда към върха!!!
 

Румяна Манолова
Кесеева – Христова
 

Стихотворението е публикувано на 3 март 1988 година в русенския вестник ''Дунавска правда'', чийто приемник е "Утро".