В края на миналата година Министерството на правосъдието публикува за обществени консултации проект на наредба за вещите лица. Срокът за становища изтече преди дни. До новата наредба се стигна след отмяната от Върховния административен съд (ВАС) на повечето от текстовете на предходната наредба. ВАС заявява, че представените през 2014 г. мотиви за нейното приемане не отговарят на нормативните изисквания.
Наредбата е структурирана в шест глави, в които се конкретизират условията, на които трябва да отговарят специалистите, утвърдени за вещи лица; редът и условията за определяне и изплащане на възнагражденията; етичните правила за поведение; единният регистър на вещите лица и други.
В интервю за БТА доц. д-р Орлин Колев - председател на Българската асоциация на вещите лица и експертите, заяви, че основната функция на експертизата не е да бъде „от полза на възложителя“, както се казва в мотивите, а заключението е необходимо на правосъдието за изясняването на обективната истина по делата. За вещите лица следва да има нормативен акт, аналогичен със закона за адвокатурата. Предметът на дейност е свързан с правосъдната система и изисква висока квалификация и морално-етични качества на вещите лица, посочи той.
Следва пълният текст на интервюто:
Съгласен ли сте, че новите предложения в голяма степен вече копират отменените от ВАС?
Както се предполага, новите предложения са изготвени от експертни екипи, изготвили и проект на преходната наредба и не е в състояние да имат съществени промени и разлики спрямо предходните текстове. За изготвяне на нова и актуална наредба за работата на вещите лица следва да има дискусия и съгласуване между по-широк експертен екип от държавните, браншовите и неправителствени организации, които имат отношение към дейността на вещите лица. Трябва да се изследва и съвременната европейска практика и да се проследи как е регламентиран въпросът за работата на вещите лица в другите страни от ЕС и има ли директиви на ЕС в тази насока.
Кой проблем за работата на вещите лица остава най-значим?
Основната функция на експертизата не е да бъде „от полза на възложителя“, както се казва в мотивите, а заключението е необходимо на правосъдието за изясняването на обективната истина по делата. За вещите лица следва да има нормативен акт, аналогичен със закона за адвокатурата. Предметът на дейност е свързан с правосъдната система и изисква висока квалификация и морално-етични качества на вещите лица.
Проблемите могат да бъдат от различно естество - от списъци на вещи лица, в които няма координати за връзка с тях или включените вещи лица не работят активно като такива, преминавайки през некачествени експертни услуги, дължащи се на редица фактори и достигайки до случаи на адекватно, навременно и достойно заплащане на труда на вещите лица.
Ако приемем, че плащанията са един от ключовете за решаването на кризата, то как да се реши този въпрос - откъде да се намерят пари?
Разходите за експертизите се заплащат по два начина - от държавния бюджет и от страните, изискали назначаване на експертизата. В последствие, страната загубила делото заплаща разходите в т.ч. и направените разходи за изготвяне на експертизата. Но проблемът не е само в заплащането, но и в качеството на предлаганата експертна услуга. Както във всички икономически сфери се доверявате на най-добрите специалисти - лекари, адвокати, майстори и т.н., така и се изиска най-качествената експертна услуга, за която следва да се заплати адекватно и достойно.
Аналогично със закона за адвокатурата, не трябва да има часова ставка за работа, която е обвързана с минималната заплата. Трябва да има минимален праг за заплащане на експертиза и заплащане за всяко явяване.
Всъщност, ако има пари, това ще гарантира ли изготвени бързо и качествено експертизи?
Високата квалификация на експертите (например лекар, строителен инженер, компютърен специалист и др.) не следва да се свежда до измерване на времето, в което пряко е ангажиран с конкретния експертен казус. Добрите експерти  извършват и подготвят своя анализ и извън рамките на времето, в което са пряко ангажирани с конкретното заключение - пътувайки в транспорт или чакайки пред съдебна зала, експертът продължава мисловен процес по анализ и обработка на данни и информация, с която се е запознал преди това, работейки по експертизата.
Едни и същи задачи, които могат да бъдат предмет както на експертизи, така и на свободния пазар (извън съдебната сфера) имат различни стойности, като извън съдебната система в повечето пъти надвишават многократно определените възнаграждения на вещите лица. Например, по дела за финансов анализ на дружества и банки определените средства от съдебните състави не отговарят на възнаграждения за аналогична дейност извън съдебната система. Това води до демотивиране на експертите, което пък, от своя страна, води до влошаване на експертната услуга или забавянето на съдопроизводството. В реален пример, в практиката много често съдебните състави се обръщат към висши учебни заведения, в които хабилитираният състав отказва да се ангажира поради неадекватно заплащане за експертната услуга.А ще се съгласят ли повече хора да работят за правосъдието? Проблемите с работата на вещите лица не са отскоро. Защо не може да се намери решение? От кого зависи?
Има списъци на вещи лица, които се изготвят всяка година. Много от одобрените за вещи лица, дори да имат знания, нямат необходимия специфичен опит как да изготвят и по-важно - как да защитават експертизата в съда пред страните, където има натиск и опити за въздействие от различните страни. Повечето се отказват още при първата експертиза. 
Много от институциите имат проблеми с назначаването на съответните експертизи и се обръщат към ВУЗ-ове, БАН и други организации, но в повечето случаи получават откази, поради причини представени по-горе.
За да може да се подобри работата на вещите лица, следва да има справедливо, навременно и адекватно заплащане на експертните услуги, което би предизвикала интерес към тази сфера на услуги.