Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата в Орешак е доказателство, че занаятите са „живи“. Тази година ръководството на институцията предвижда да поднесе на своите гости добър културен продукт с нови експозиции и авторски изложби. Това заяви в интервю за БТА управителят на Изложението Иванка Джабраилова. „Целта ни е да направим това място разпознаваемо, едно от най-добрите туристически обекти за посетители, като показваме „живите“ занаяти и съвременния прочит на традицията чрез младите автори“, посочи Джабраилова.
По думите й има млади хора, които унаследяват занаятите, както и поколения майстори, които са утвърдили и съхранили традицията. „Имаме много поводи в региона за гордост и какво да покажем на българските и чуждестранните ни посетители. Тази година отново конструираме достатъчно интересен и различен културен календар. Плануваме след април всеки месец събитие“, каза още управителят.
Предстоящо
Първото събитие е около Цветница и Великден с деца от детски градини и училища, свързано с обредите на Троянския край. „Ще бъдат показани традиционната носия и облекло на лазарката, характерни танци и обичаят „кумичене“. Идеята е да се включат етнографи, които ще бъдат водещи и събитието ще има образователен акцент, съобразен с възрастта на децата“, добави Джабраилова.
Предстои и десетото издание на изложбата „Троянските майстори“, като тази година Изложението ще отвори врати и за майстори от други региони на България. Ще има и демонстрации на различни занаяти.
След това предстоят летни празници. През юни е традиционното изложение на българския тежковозен кон. За юли се предвижда лятно музикално събитие.
През август ще се организира традиционният панаир на занаятите, като на 12 август се планира събор на народните художествени занаяти. „Идеята е да поканим майстори, утвърдени като живи човешки съкровища, които упражняват занаяти, съхранени и ценни за България. Това отговаря на нашата дейност – да съхраняваме, пазим, популяризираме народните обичаи, традиции и занаяти“, каза още Иванка Джабраилова.
През септември е Българският фестивал на сливата, а през октомври в Националното изложение ще бъдат открити авторски изложби и отбелязан Денят на Свети Спиридон.
Миналото
Джабраилова разказа още, че Изложението възниква през 1971 г., но една година преди това, след развитието на индустрията в Троян се отправя поглед и към народните художествени занаяти. Поставя се темата за необходимостта от тяхното съхраняване. През 1962 г. се прави първата по рода си национална конференция, посветена на народните художествени занаяти, на техните проблеми и начините за съхраняване. Организирана и водена е от проф. Александър Обретенов, изкуствовед и директор на Фонд „Национално изобразително изкуство“ при Българска академия на науките. „Троянският регион е бил със силно развити занаяти и утвърдени активни майстори. Стоян Стоянов, Тотеви и Цочо Хаджиев са били в учредяването на  Националната задруга на майсторите. Една година по-късно създават ателие на троянските майстори. Възникнала е необходимостта да имат пространство, където да бъдат представени техните изящни изделия и това е станало предпоставка да се търси място за създаване на такава институция, която да изпълнява тази роля“, разказа управителят на Изложението.
По думите й тогавашният Окръжен комитет по култура дава свое мотивирано предложение, което било възприето от редици институции – Комитет по култура, Комитет по туризъм, Министерство на икономиката, Задругата на майсторите, Съюза на българските художници. С постановление 518 се взима решение да бъде създадена първата национална изложба. През 1970 г. започва активната дейност по строителството и създаването на комплекс в село Орешак. Първоначално има шест изложбени зали. Разположени са на близо 40 декара площ и имат около 1600 кв. метра изложбена площ.
Първо дейността на Изложение е започнала с национална изложба на художествените занаяти. По-късно през 1974 г. е допуснато и международно участие. След това, през 1981 г., се прави първата международна изложба с участието на 27 страни от четири континента. 
По пространственото оформление е работил художникът Иван Радев. Първоначално в парка е нямало дървета, а са направени големи масивни конструкции от Радев. Пред Изложението също е имало конструкция с пана, които са носили информация за занаятите и какво може да се види вътре. Настоящото ръководство на културната институция има намерение да възобнови тази конструкция. Джабраилова разказа, че Панаирните палати в Пловдив и Националното изложение в Орешак са строени по едно и също време. Идеята е била в Пловдив да бъде представена тежката промишленост, а в Орешак – леката промишленост и занаятите. Иван Радев е работил по двете институции. Логото на Изложението също е негово дело.
Настоящето
Днес във фонда си Изложението притежава невероятни, изящни предмети от всички занаяти от цяла България и от международните изложби, организирани в пространствата на институцията, посочи Джабраилова.
Сега залите на Изложението са девет, пет от тях са с експозиции. „Първата е традиционната, която показва предмети на троянските майстори, втората е с тъкани. Зала 3 и 4 са фондовете на Националното изложение. На първия етаж са експонатите от международните изложби, а на втория изцяло е експозиция на българските майстори. Зала 5 в момента е с авторска изложба, а зала 5 - с дърворезба. 
В експозиция от международните изложби са 309 експоната, а на местните майстори - над три хиляди. Фондът е около пет хиляди предмета. 
Постепенно се възвръща интересът към Изложението след двете години на пандемия. „Радвам се, че се възобновява дейността след двете пандемични години, които оказаха отрицателно въздействие. Връща се туристопотокът, но не е това, което бих желала да бъде. Наясно съм, че за да имаме гости, ние трябва да бъдем много креативни, активни. Трябва да предлагаме изключително добър продукт, за да могат да се случат нещата, хората да си отиват удовлетворени от това, което виждат. Идеята е да сме иновативни“, добави още Иванка Джабраилова.