Показваме истории, които дават различна гледна точка за Холокоста и за това как хора, които са можели да станат потенциална негова жертва, са преодолявали този период от време. Това каза пред БТА артистичният директор на международния кинофестивал Master of Art Найо Тицин по повод проекта "Филмова седмица в памет на жертвите на Холокоста". Събитието продължава до 31 януари във филмотечното кино „Одеон“.
В програмата са включени филмите като „Оркестър от изгнаници“, „Активен живот: Духът на Ханна Арендт“ „Маестро: В търсене на последната музика“, „Вич - един евреин в сърцето на Третия Райх“,  „Мосю майонеза“ и „Комедиен хармонист“. Проектът е по инициатива на организацията на евреите в България „Шалом“ и фестивала Master of Art, като се реализира с подкрепата на Столичната община.
Според Найо Тицин, всяка история във филмите е уникална, силна и вълнуваща. Показаните киноразкази са свързани с полския цигулар Бронислав Хуберман, който започва да спасява еврейски музиканти от цяла Европа, събирайки ги в един оркестър, с историята на Ханна Арендт и нейният поглед върху банализирането на злото.
„Всички истории е важно да бъдат видени, за да можем да правим и да виждаме паралели, които могат да се случат и в днешно време - дали ще е с език на омразата, дали ще е с различни политически движения, или опити за налагане на някакви стереотипи“, коментира Тицин. По думите му разказите за Холокоста ни дават възможност да бъдем будни срещу възможността подобен начин на мислене да се появи отново.
„Аз много се дразня, когато някой каже: „Стига вече с този Холокост“. Въпросът с Холокоста е неотменен, защото става дума за една постоянна битка между доброто и злото, между човешкото и нечовешкото. Темата за Холокоста за мен е това. Фактът, че тези шест милиона души, в конкретния случай с Холокоста, са загинали, дава още по-силен тласък на това да не трябва и да не може да забравяме за тази битка между доброто и злото. И в тяхна памет е добре да си припомняме всички тези истории и да знаем, че тази битка, за съжаление, никога няма да спре“, каза Тицин.
Според него съществува предубеждение за това, че човек трябва да има лична връзка или родово преживяване, за да повдига темата за Холокоста. „Аз нямам такава връзка – нито съм от еврейски произход, нито имам такива далечни познати, които да са станали жертва на Холокоста. Няма нужда човек да има връзка, за да му е важно да повдига тази тема и да бъде съпричастен, винаги, когато е възможно, с повдигането на тази тема. Като човешко същество, като личност ми е важно да бъдем винаги нащрек срещу проявлението на злото, под каквато и да е форма. А най-страшната форма на проявление на злото е политическата, защото тя наистина може да промени съдбите за лошо на милиони хора“, казва той.
МАЛКО ИСТОРИЯ
Международният ден в памет на жертвите от Холокоста, който се отбелязва днес – 27 януари, е обявен с резолюция на Общото събрание на ООН от 1 ноември 2005 г. Датата е на  годишнината от освобождаването на 27 януари 1945 г. на нацисткия концентрационен лагер „Аушвиц – Биркенау“ от съветските войски. Между 1940 и 1945 г. в лагера умират един милион евреи. Резолюцията призовава страните членки на ООН да предават на бъдещите поколения уроци за геноцида, за да не може той да се повтори в бъдеще.
В декларация на Министерството на външните работи (МВнР) на България от 2 ноември 2005 г. се посочва, че страната приветства приемането на резолюцията. „Убедени сме, че всяка година на 27 януари споменът за 6 милиона невинни жертви на Холокоста ще укрепва решимостта на държавите членки на ООН никога повече да не бъдат допускани актове на геноцид“, се посочва в декларацията на МВнР.
В България Международният ден в памет на жертвите от Холокоста ще бъде отбелязан с различни инициативи. 
БТА, в партньорство с центъра за еврейско-българско сътрудничество „Алеф", си поставя задачата с поредица от материали да припомни събитията от миналото и участниците в тях, и да представи значението на спасението и спасителите. България е спасила близо 50 хиляди живота. Според официалните данни на интернет страницата на изследователския център на световния център за възпоменание на Холокоста "Яд Вашем" в таблицата срещу името на България е записано, че в страната е имало 50 хиляди евреи преди Втората световна война и нула жертви. Единствената държава в таблицата със записани нула жертви е България. 
/ГН, ДД