Това интервю има дълга предистория. След като стана ясно, че Русе ще се побратими с един от аржентинските градове с най-голяма българска диаспора - Берисо, потърсихме контакт с нашите сънародници там. И благодарение на интернет не само се свързахме, а и уговорихме интервю - онлайн, разбира се.
На нашите въпроси отговориха Гуадалупе Вътофф, Ивана Кочефф и Лусиана Болати ГеоргиеФФ, членове на Съвета на директорите на Българското културно дружество „Иван Вазов“ в град Берисо, а също и танцьори от ансамбъла за народни танци „Седянка“ към дружеството. За добрия български език съдействие оказа Ирена Иванова Русинова - българка, родена във Враца, която от няколко години живее в Аржентина.

- Здравейте, моля, представете се накратко.
- Ние сме внучки и правнучки на българи, а също и приятелки. Българската общност в Берисо е една от най- големите български общности в Аржентина. Нейните членове са второ и трето поколение потомци на българи, но в Българското културно дружество „Иван Вазов“ членуват и любители на българската култура и традиции, които нямат български корени. 
За нас е огромна чест да бъдем част от тази общност и да я представим в това интервю
Целта ни е да съхраняваме, показваме и да предадем на поколенията българската култура, обичаи и традиции - да запазим това културно наследство, което е най-голямото наследство, завещано от нашите предци.
- Какво е характерно за Берисо, колко жители има градът, какво е характерно за местната икономика?
- Берисо е град в провинция Буенос Айрес. Става известен с работата на много хладилни предприятия за съхранение на телешко месо, превръща се в център на тази индустрия. Тази е била причината за голямата  имиграционна вълна към него на хора от различни страни.
Италианци, испанци, украинци, руснаци, българи, гърци, поляци и други народности са огласявали улиците
със своята музика, носели са се аромати на различни национални кухни, но преди всичко се е чувал говор на различните езици, особено в сутрешните часове на деня, когато хората са отивали на работа.
- Продължава ли основният поминък в града да е свързан с тези хладилни предприятия?
- Не, тези хладилни камери вече не работят, останали са само техните сгради - като спомен за този  исторически период в развитието на града. Но и до днес традициите на всички онези хора, решили да напуснат родната си страна в търсене на нов и по-добър живот, се поддържат и предават от поколение на поколение.
Град Берисо има приблизително 110 000 жители
Един от акцентите в икономиката на града е туризмът. Разполагаме с големи културни и природни забележителности като плажовете по реката Рио де Ла Плата, позволяващи също така и развитието на спортен риболов и морска дейност. В града се организират  различни фестивали, които привличат както местните  граждани, така и хора от околните населени места. На голяма популярност се радва имигрантският фестивал, който се провежда всяка година и интересът към него расте. Той е със средна посещаемост от около 30 000 души на ден. 
Организират се и много местни фестивали и празници през цялата година - Фестивал на виното, Фестивал на рибата и други
Характерно за икономиката на нашия район е и производството на вино. Всеки от местните производители представя свои продукти от различни сортове при участие във Фестивала на виното по крайбрежието на нашият град.
В последните години развитие и растеж бележи и  производството на бира в града.
Един от основните източници на работа за гражданите на Берисо е текстилната, нефтохимическата, дестилерията, металургичната и пристанищната промишленост в съседните на Берисо населени места.
- Кога е основан градът и кога се е заселила българската диаспора там?
- Град Берисо е 
основан на 24 юни 1871 година
Това е денят, в който започва работа първият от солниците в района - „Сан Хуан“. Той е основан от Хуан Баутиста Берисо, генуезки имигрант, роден в Италия. В солниците по специална технология се е консервирало телешко месо. Въпреки че е имало няколко миграционни вълни в Берисо и Аржентина като цяло, най-голямата българска имиграционна вълна е била между 1928 и 1930 година.
- Откъде са пристигнали българите - от родината, от други места в Аржентина или от други страни?
- Когато българите пристигнат в Аржентина, те
идват директно от България и са настанявани в имиграционен хотел на пристанището в град Буенос Айрес
федералната столица на страната. В зависимост от  тяхната професия или занаят те са изпращани в различни провинции на Аржентина - провинция Чако, провинция  Буенос Айрес (град Берисо) и в град Комодоро Ривадавия, провинция Чубут, която е една от най-отдалечените южни провинции на Аржентина. Тези провинции са с най-много български имигранти. Разграничават се два имиграционни периода. Първата българска имиграционна вълна е била между 1920 и 1930 година, а втора - между 1937 и 1938 година.
- От кои краища на България са предците на днешната българска общност?
- Предците на нашата общност са 
предимно от Северна България
- село Дерманци, село Блашничево, днешно Румянцево, село Тепава, село Голяма Бресница (Ловешко), село Борован (Врачанско), село Долна Липница (Великотърновско), град Белоградчик и град Плевен. Всъщност корените на много от българите тук са от едни и същи населени места.
- Има ли хора от Русе, от града или от Североизточна България?
- Няма българи от Североизточна България в нашата общност. Чрез социалните мрежи успяхме да се запознаем  с Мариела Недялкова от България, родена в Русе, която е дошла в Аржентина на работа със семейството си и живее в провинция Мендоса. Тя е цигулар, страхотен човек на изкуството!
- Хора от общността посещавали ли са България, какви са впечатленията им? Имали ли сте гости от България?
- Досега само три пъти хора от нашата общност са успели да пътуват до България.
Желанието ни е всеки да има възможността да посети земите на своите роднини
В нашия случай имахме възможността да бъдем в България през лятото на 2018 година, за да научим български език, да се доближим до корените си и да изпитаме магията на българския фолклор. Успяхме да се разходим и по българското Черноморие, което е невероятно! Посещавахме курс по български език в Нов български университет в София и участвахме в някои традиционни фолклорни фестивали през лятото. Успяхме да посетим град Пловдив, Рилския манастир, катедралата „Александър Невски“ и много други места. За нас това беше прекрасно изживяване. Това посещение беше букет от различни емоции - вълнение да опознаем по-отблизо културата и нравите, на които ни учиха нашите баби и дядовци. 

От тях наследихме и любовта към България и всичко българско, както и огромно желание да поддържаме тази култура жива. Чувствахме се като у дома!
Да можем да танцуваме различни танци и ритми, да споделяме танци с българи, беше страхотно предизвикателство. Останахме с най-добри впечатления и спомени от всичко преживяно и с огромно желание да се върнем скоро. Наистина за всички нас България е втората ни родина. От друга страна, имахме удоволствието да приемем в нашата общност също през 2018 година Катя и Недялко, учители и основатели на Българския танцов ансамбъл „Игранка“ в Торонто, които ни дадоха уроци по танци от различни региони на страната.
- Как се появи идеята за побратимяването между Берисо и Русе, как гледате на тази възможност за установяване и разширяване на връзките между двата града?
- Споразумението за побратимяване възникна с идеята за насърчаване и развитие на приятелските връзки  и взаимното сътрудничество между градовете Русе и Берисо, задълбочаване и развитие на културните, туристическите и дипломатическите дейности. По този начин Берисо и Русе се ангажират в развитието и поддръжката на социални контакти между двете общности, засилват се интеграцията и взаимният обмен. Освен това
побратимяването се осъществява в рамките на честването на 90-ата годишнина от установяването на дипломатически отношения между Република Аржентина и Република България
Вярваме, че това е споразумение, което ще бъде от полза и за двата града. За първи път градът ни се побратимява с град в България и сме много горди от факта, че това е именно Русе.
- Предложението беше направено от кмета на Берисо след среща с аржентинския посланик в страната ни Н. Пр.  Алфредо Атанасофф. С какво Русе привлече интереса на Берисо? Какво знаете за града?
- Смятаме, че причините, поради които Русе привлече интереса ни за това партньорско споразумение,  са подобните географски характеристики, които имат двата града. Те са разположени по течението на реки -Берисо по поречието на Рио де Ла Плата, а Русе - на  река Дунав. И двата града са пристанищни и гранични - с Румъния и с Уругвай в нашия случай.
- Какво биха могли да допринесат Русе и Берисо един за друг? Как виждате едно бъдещо партньорство?
- Това, което тези два града могат да допринесат, е установяването на общи традиции в областта на историческите и културни ценности, в което нашето  дружество „Иван Вазов“ вече има опит. Освен това е възможно 
създаването на инициативи, насърчаващи туристическия обмен между Берисо и Русе
както и обсъждане на идеи в помощ на икономическото сътрудничество между двата града.
- Разкажете ни за Българското културно дружество „Иван Вазов“ - как е създадено, каква е неговата  дейност?
- След пристигането на български имигранти в страната ни, за да запазят своята идентичност, те създават различни културни асоциации. През 30-те години на миналия век в Берисо има три образувания: Българското дружество за взаимопомощ, Българското дружество „Кирил и Методий“ и Българо-македонски клуб. През 1955 година членовете на трите институции се обединяват и създават Българското културно дружество „Иван Вазов“ в чест на големия български поет, романист и драматург. Целта е да се изгради център за срещи на общността, който да обединява техните деца и внуци.
Център, който да интегрира всички българи, независимо от тяхната религия или политическо верую
От самото му начало е имало активни културни дейности - поставяне на театрални пиеси, създаването  на библиотека, провеждане на езикови курсове, изложби,  празнуване на националните празници въпреки далечното разстояние от родината. Фолклорните танци са били  важна част от началото на българската организация. Така преди повече от 40 години се сформира Българският ансамбъл за фолклорни танци „Седянка“, който представя  чрез музика и танци древната история и култура на България в Аржентина. Днес ансамбълът има няколко танцови формации, съставени от деца, младежи и възрастни, като активно участва в различни фолклорни и културни събития и фестивали в и извън град Берисо.
В момента 
нашата общност продължава да работи за разпространението на българската култура
В този смисъл се организират танцови и кулинарни фестивали по повод различни български празници, където баницата и хорото никога не липсват. Тези празненства са отворени за цялата общност на Берисо.
Ансамбълът ни участва всяка година в провинциалния имигрантски фестивал, най-важният фестивал в провинция Буенос Айрес, посветен на разпространението на културата на различните общности, пристигнали в региона.
- Планирате ли посещение в Русе?
- Бихме искали да посетим този красив град Русе, да се запознаем с неговата история и култура, да усетим  духа на неговите улици и красиви пейзажи, да се запознаем с харизматичноста на неговите жители. Надяваме се това да стане много скоро.
- Какво бихте искали да кажете на гражданите на Русе?
- Искаме да предадем на всички граждани на Русе нашето щастие от това побратимяване
което ще ни позволи да осъществим по-голяма близост между градовете, тъй като географски отстоим много далеч едни от други. Да го кажем още веднъж - в един малък град като Берисо се намира една от най-многобройните български общности в цяла Аржентина, която се стреми да съхрани и предаде на поколенията любов и уважение към родните култура и традиции, на които са ни учили нашите баби и дядовци, прабаби и прадядовци.
Стремим се да научим идващите след нас да продължат да поддържат жив българския дух, култура, обичаи и традиции. 
Вратите на нашата общност винаги са отворени за всеки от вас и всеки е добре дошъл при нас, за да се запознае с нашето културно дружество „Иван Вазов“ и града Берисо. Бихме се радвали и ви очакваме да ни гостувате, както и ние искаме и се надяваме да бъдем ваши гости скоро. 

Мостът между два континента - три
месеца от идеята до изграждането

Идеята за побратимяване на Русе с аржентинския град Берисо бе огласена в края на септември. Това стана след проведена среща на кмета Пенчо Милков с посланика на Аржентина у нас Н. Пр. Алфредо Атанасоф, довела да официално предложение за установяване на приятелски връзки към Община Русе от кмета на Берисо. На свой ред Пенчо Миков предложи на общинските съветници да одобрят подписване на изготвеното споразумение за сътрудничество, включващо обмен на информация и взаимодействие по широк кръг културни и търговски въпроси без финансови задължения от какъвто и да било характер.
Берисо е сателитен на аржентинската столица град на брега на Атлантическия океан, в който живее една от най-големите български диаспори в Аржентина - над 500 семейства с български корени, които поддържат спомените за родината си живи.
Побратимяването бе подписано на 12 януари.
„С подписването на споразумение за побратимяването му с Русе, водени от историческите, приятелски и културни връзки, ще дадем нов тласък на бъдещото сътрудничество между двете населени места. За нас е чест да станем първия български град, който протяга ръка към българската общност в този град“, каза кметът Пенчо Милков в поздравлението към колегата си от Берисо Фабиан Калярди на срещата, която се проведе чрез видеоконферентна връзка.
Специално за подписването на споразумението в Русе пристигна посланикът на Аржентина у нас Н. Пр. Алфредо Нестор Атанасоф.
Кметът на Берисо Фабиан Калиарди разказа за развитието на града през последните години, като в разговорите се включи и посланикът ни в Република Аржентина Стоян Михайлов, който беше част от церемонията в аржентинския град. В нея освен кмета Фабиан Каглярди участваха важни служители в общинската администрация и Гуадалупе Вътофф, президент на Българско културно дружество „Иван Вазов“, както и  членове на борда на директорите на дружеството.

Побратимите на Русе

Първото побратимяване на Русе с град в чужбина е подписано официално със Сент Уан, северно предградие на Париж, на 25 септември 1961 г. от кмета на Русе Вълко Вълков и кмета на Сент Уан Фериан Льофор.
Освен това най-големият град по българското поречие на Дунав има още осем побратими*:
- Гюргево, Румъния;
- Перистери, Гърция;
- Хуай Нан, Китай;
- Уйбуда, 11 столичен район, Унгария;
- Трогир, Хърватска;
- Биелина, Босна и Херцеговина;
- Симферопол, Украйна;
- Волгоград, Русия.
Берисо е десетият побратимен град на Русе.
* По данни от официалния сайт на Община Русе