Народното събрание прие на първо четене два законопроекта за промени в Закона за съдебната власт - на Министерския съвет и на „Възраждане“.
Промените, предложени от „Възраждане“, бяха одобрени със 117 гласа „за“, 20 - „против“, 48 депутати се въздържаха. Подкрепа дадоха ГЕРБ-СДС, ДПС, „Възраждане“ и „БСП за България“.
Законопроектът на служебното правителство, включен в Националния план за възстановяване и устойчивост, получи 166 гласа „за“, без „против“ и 28 - „въздържал се“.
Дебатите по двата законопроекта продължиха близо четири часа.
С проекта на Министерския съвет се урежда правомощието на съответната колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) за приемане на Кодекс за етично поведение на българските съдии, съответно Кодекс за етично поведение на българските прокурори и следователи, като се отчитат спецификите на съдийската и прокурорската колегия и различията в професионалния статус и служебните задължения на магистратите. В едномесечен срок от влизането в сила на закона съответната колегия приема Кодекс за етично поведение и внася етичните правила за одобряване от пленума на ВСС, се казва в текста.
Предлага се разширяване компетентностите на Инспектората към ВСС чрез предоставяне на възможност за отправяне на предложения пред съответната колегия за прецизиране на етичните правила в съответствие с добрите практики, европейските и международните стандарти. Дават се правомощия за организиране и провеждане на антикорупционни обучения, обучения за укрепване на почтеността и независимостта на магистратите и за конфликт на интереси. В допълнение към дейността на Инспектората за анализиране и обобщаване на данните от приключените производства се въвежда процедура за редовно отчитане и публикуване на аналитичните резултати и образец за отчитане на приключването на делата в установените срокове.
Промените в Закона за съдебната власт на „Възраждане“ въвеждат механизми за завишен контрол на дейността на главния прокурор и административните ръководители на органите на съдебната власт. 
Проектът предвижда и прецизиране на изискванията за юридически стаж и професионална квалификация на изборните членове на ВСС от парламентарната квота и се установяват изисквания за научна степен в областта на публичноправните науки за част от кандидатите и минимален юридически стаж в съдебната власт или в публичноправната сфера.
Въвежда се способ за провеждане на ефективно разследване срещу главния прокурор с идеята при наличие на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер директорът на Националната следствена служба (НСлС) да образува досъдебно производство и да уведоми ВСС за временно отстраняване от длъжност на главния прокурор. “Възраждане“ предвижда разширяване правомощията на директора на НСлС - с образуване на производството той да придобие качеството на изпълняващ длъжността прокурор по разследването. Предлага се също временно отстраняване от длъжност на член на ВСС, председателите на върховните съдилища, главния прокурор, прокурора по разследването срещу главния прокурор или заместниците му до приключване на воденото срещу тях наказателно производство, когато са привлечени като обвиняеми за умишлено престъпление от общ характер.
Въвежда се възможността за налагане на наказание „забележка“ и „дисциплинарно освобождаване от длъжност“ на председателите на върховните съдилища и главния прокурор, като с цел обезпечаване провеждането на дисциплинарното производство пленумът на ВСС отстранява от длъжност председателите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор за срок до три месеца, когато е възбудено дисциплинарно производство по „освобождаване от длъжност“.
Директорът на НСлС е дясната ръка на главния прокурор и вие предлагате този човек да го разследва, обърна се към „Възраждане“ Мирослав Иванов от „Продължаваме Промяната“(ПП). Не предлагате нищо ново и нищо смислено поне по темата за механизма за разследване на главния прокурор, посочи още той.
Предлагаме следствието да бъде изведено, да не бъде подчинено на прокуратурата, да бъде независимо, отговори Цвета Рангелова от „Възраждане“. Смятаме, че предложението ни е оперативно, а не иновативно, добави тя.
Бившият министър на вътрешните работи Бойко Рашков от „Продължаваме Промяната“ заяви, че заслужава внимание идеята на „Възраждане“ следствието да не бъде на подчинение на когото и да било. Поставя се един изключително важен въпрос - за възстановяване на следствието от един предходен период, за да се осигури на разследващите органи оптимална независимост, както изисква конституцията, коментира депутатът. По думите му сегашното положение подчинява разследването на един прокурор. В това подчинение се крият дълбоки негативи, унищожи се инициативата на разследващите органи, те не предприемат активни действия за разследване, аргументира се бившият вътрешен министър.
Атанас Атанасов от "Демократична България" изтъкна, че е „за“ относителната независимост на следователите, но е скептичен, че директорът на НСлС може да разследва главния прокурор. 
По отношение на законопроекта на Министерския съвет председателят на правната комисия Радомир Чолаков (ГЕРБ-СДС) заяви, че последните две години се наблюдава „силово вкарване“ на закони от Министерството на правосъдието (МП) в парламента. Той смята, че няма достатъчно добро взаимодействие между Народното събрание и МП. По законопроекта на „Възраждане“ коментира, че в него вижда идеята за възстановяване на оригиналния дух на това, което са казали бащите на конституцията от тази трибуна. Според Чолаков промяната на основния закон през 2015 г., с която ВСС се разделя на две колегии, е била голяма грешка. 
Хамид Хамид (ДПС) подчерта, че реформата трябва да започне от конституцията. Промяната в основния закон през 2015г. беше направена от ваш министър на правосъдието и то от министър, за когото се съмнявахме, че може да извърши такава реформа, напомни той на ГЕРБ. Председателят на парламентарната група (ПГ) на движението Мустафа Карадайъ коментира, че с предложените от „Възраждане“ промени става въпрос и за промени в структурата на прокуратурата и изваждането на следствието от нея като самостоятелен и независим орган на съдебната власт и тази идея заслужава сериозно внимание. В едно от становищата на Венецианската комисия се каза, че е необходима промяна на конституцията ни във връзка с възможността да се разследва главният прокурор, от нас се очаква да направим легални действия да си променим конституцията, законите, но да направим така, че да има реално разследване на главния прокурор, подчерта Карадайъ. Той призова да се прави съдебна реформа, а не персонални промени.
Според председателя на ПГ на „Демократична България“ (ДБ) Христо Иванов цялото усилие за промени си струва и трябва да се започне с гарантиране независимостта на съда. Става дума за ценности и стандарти, задължителни и от най-висок порядък в европейското пространство, посочи той. Няма ценност за независимост на следствието, отбеляза още Иванов. 
Надежда Йорданова (ДБ) смята, че предложеният от „Възраждане“ механизъм за разследване на главния прокурор не е ефективен , съгласно конституцията. Същината на проблема е привличането като обвиняем, повдигането и поддържането на наказателно обвинение по дела от общ характер, изтъкна тя. Това правомощие през цялото време принадлежи единствено на прокуратурата и затова кой ще събира доказателства е важно, но не е достатъчно да се реализира ефективен механизъм за търсене на отговорност от главния прокурор и неговите заместници, подчерта бившият министър на правосъдието. Тя се аргументира, че по конституция ръководителят на следствието зависи от прокурорската колегия, респективно от главния прокурор. Много доклади казват, че не постигаме европейския стандарт за независимост на съда, но не защото определен кръг пише тези доклади, както твърди Йордан Цонев (ДПС), а защото той е непроменен и ние още не сме го постигнали, коментира Йорданова.
Председателят на ПГ на „БСП за България“ Корнелия Нинова отбеляза, че в дебата се преплитат политически тези и фиксации с юридическа експертиза. Трябва да се реши въпросът за контрола на главния прокурор и предложението на „Възраждане“ приемаме като добро, посочи тя. Отделянето на следствената служба като независим орган ще гарантира работата на следователите без зависимости и с реален резултат убедена е Нинова.