„Скоростта на светлината” – с този свой проект биотехнологичната компания „Бионтех” превърна разработките си в областта на терапиите въз основа на информационната рибонеклуинова киселина (иРНК) във ваксина срещу новия коронавирус в разгара на пандемията от КОВИД-19. Работата на изследователите в областта на генетиката и имунологията, отнела десетилетия, за броени месеци стигна до повече от 1,5 милиарда души в над 170 страни по света като готово решение под формата на ваксина. Това стана ясно по време на лекция в Европейския парламент на проф. Йозлем Тюречи, съосновател и главен медицински директор на базираната в Германия биотехлоногична компания „Бионтех”, създала първата в света ваксина, базирана на информационна РНК, одобрена за употреба срещу КОВИД-19.  Двадесетото издание на годишната лекция, организирана от Панела за бъдещето на науката и технологиите към Европейския парламент (STOA), бе посветено на постиженията на иРНК технологиите, на бъдещето им и на значението им за живота на европейците и се излъчваше онлайн снощи.
Началото на проекта „Скоростта на светлината” е в края на януари 2020 г. През декември същата година ваксината срещу КОВИД-19 вече получава разрешителните за приложение в различни страни по света. 
Информационната РНК е най-древната технология за пренос на информация в природата, каза проф.Тюречи. РНК пренася информацията от ДНК към протеините и преди десетилетията учените се насочват към този инструмент, който използват като „троянски кон” в опитите си да върнат клетките към здравословното им природно състояние след настъпване на болестотворни промени.
Основните усилия на специалистите преди разразяването на пандемията от новия коронавирус са насочени към разработване на механизми за използване на РНК за насочване на имунната система да атакува раковите клетки.  Терапиите за онкологичните заболявания не дават желаните добри резултати, защото ракът е резултат от случайни мутации и затова е изключително индивидуален. Така учените стигат до заключението, че най-успешно раковите клетки могат да бъдат атакувани чрез индивидуални ваксини.
През 90-те години предизвикателствата пред учените са как да предотвратят бързия разпад на РНК, как да се постигне най-ефикасно превръщане на РНК във функциониращи протеини, как да се намали стимулирането на вродения имунитет и как иРНК да достигне точно до клетките, в които е нужна промяна, каза Тюречи. Каталин Карико, която също е част от екипа на „Бионтех“, открива защо РНК се разпада бързо и намира начин за решение на този проблем. Установява се също, че най-ефикасният път за проникване на иРНК в организма е чрез дендритните клетки, които обучават Т-клетките на имунната система да се борят с патогените.
Така учените напредват по пътя за използването на иРНК за лечение на пациенти със злокачествени заболявания. През 2014 г. са им нужни три до пет месеца за изработване на индивидуална ваксина за болен от рак, а през 2019 г. това вече е възможно в рамките на шест седмици. 
Когато в началото на 2020 г. новият коронавирус вече започва да настъпва по света, в биотехнологичната компания имат готовност да приложат натрупаните знания и опит с иРНК за справяне с новата глобална здравна заплаха. Така на 27 януари 2020 г. „Бионтех“ дава начало на проекта си „Скоростта на светлината” за изработване на ваксина срещу новия коронавирус. Това бе възможно, защото вече бе секвениран генома му, уточни проф. Тюречи. В лабораториите на „Бионтех“ се стига до 20 „кандидата” за иРНК, които да се използват в потенциална ваксина, която да обучи имунната система да атакува конкретни протеини на вируса. Избрахме четири от тях и през април 2020 г. започнахме първи етап на клинични изпитания, каза изследователката. 
Тя добави, че в следващите седмици екипът на компанията установява партньорства с множество научно-изследователски екипи.
През юли специалистите вече са наясно кой от четирите варианта ще бъде най-ефикасен и следва да бъде заложен във ваксината и започва втората фаза на клиничните тестове.
„Не бяхме сигурни, че иРНК ще проработи срещу новия коронавирус”, каза тя. Клиничните тестове са показали, че ваксината предизвиква имунен отговор, но „не знаехме дали ще повлияе на болестта”.
За третия етап, в който ваксината се подлага на широки глобални тестове, компанията установява партньорство с фармацевтичната „Пфайзер”. В началото на декември различни страни започват да издават разрешителни за приложение на ваксината. Така в рамките на една година става възможно разработването, одобрението, производството и масовото прилагане на първата в света иРНК ваксина.
В отговор на въпроси по време на дебата след лекцията проф. Тюречи уточни, че за  разработване на ваксината е помогнало много бързото секвениране на вируса.  Както БТА писа, то бе резултат от глобално координирано научно усилие, започнало с инициативата на британката проф. Шарън Пийкок. Имахме късмет, че шиповидният протеин на новия коронавирус се оказа лесна мишена, каза проф.Тюречи. Помогнали и предишните познания на специалистите върху коронавирусите. Всеки път, когато стане ясно, че се е появил вариант на новия коронавирус, който буди тревога, в Бионтех започват подготовка за изработване на ваксина срещу него.
В отговор на опасенията за вредите от внасянето на РНК в човешката клетка, проф. Тюречи каза, че РНК от ваксината срещу КОВИД-19 остава в клетките няколко дни, преди да се разпадне и те са достатъчно дълго време, за да бъде предадена информацията от РНК до клетките.
Според нея тази технология е приложима и срещу други видове патогени, след като бъдат идентифицирани и установено кои протеини в тях е най-ефикасно да бъдат атакувани. Ваксините и терапиите с иРНК са приложими срещу рак, инфекциозни болести, автоимунни заболявания и в регенеративната медицина.
Междувременно специалистите в Бионтех продължават работата си върху иРНК ваксините за рак. В продължение на три години вече 600 пациенти по света се лекуват с иРНК ваксина срещу рак на компанията. Тестовете показват, че Т-лимфоцитите се активират точно срещу патогена във ваксината и се наблюдава до 45 процента свиване на тумора при пациенти с меланома , каза проф. Тюречи. Страничните ефекти от нея се изчерпват само с оплаквания като грипоподобни симптоми.
Допреди пандемията се смяташе, че за разработване на ваксина са нужни около 10 години, подчерта по време на дебата Джералд Вос, научен директор на неправителствената организация Коалиция за иновации в готовността за епидемии, която подкрепя разработването на ваксини за различни инфекциозни заболявания. Участниците в дискусията, сред които бяха и проф. Анемике Аартсма-Рус, специалист по приложна генетика в университета на Лайден, Нидерландия, и Мария Лептин, президент на Европейския научен съвет, се обединиха около позицията, че е нужна промяна в регулаторните процедури за изпитания и приложение на иновативни медицински терапии, които да ги направят по-гъвкави, както и до европейско финансиране и за фундаментални, и за приложни изследвания.
Бюджетът на ЕС за финансиране на научните изследвания е голям и расте, каза домакинът на лекцията и на последния дебат,  евродепутатът Кристиан Елер (ЕНП, Германия), председател на STOA. Той благодари на проф. Тюречи и компанията й, която е сред бенефециентите на европейски фондове за иновации и изследвания, за ролята им в овладяване на пандемията. Може да се каже, че вие спасихте демокрацията в Европа, възстановихте доверието в нея, обърна се Елер към Тюречи и другите панелисти в дебата. „Дължим ви много – и обществото, и европейските институции. Защото ако се бяхте провалили по време на пандемията, това щеше да повдигне сериозни въпроси към демокрацията, към институциите”, каза той и добави, че по време на пандемията европейците са станали свидетели на солидарността и на ролята й за опазване на европейското общество, на хората във всички страни-членки.