Чавдар Гюзелев показва последните си търсения в живописта и колажа във варненската Арт галерия „Папийон“
Сред живописните му творби прави впечатление син портрет, който някои оприличават на автопортрет. За него Гюзелев казва, че е правен на морето, но в него може да се открие и тъгата на синьото, както и малко джаз. Той смята, че ще си отговори на въпроса защо портретът е син чрез реакцията на публиката, която посети изложбата. „На нас художниците ни се иска изкуството ни да бъде доразказано и облечено в повече смисъл от гледащите. То вече е извън нас, не ни принадлежи, на разположение на хората е, след като сме решили да го изложим“, обясни авторът.
Той призна, че в последните три години се е отдал на творчество и преподаване и е поизоставил работата като сценограф в театъра, докато се появи нещо интересно. „Театърът е колективна дейност, изисква извън творческото удоволствие и сблъсък с много други неща, които в този момент съм загърбил. Задълбочих преподавателската си дейност, отделих ѝ повече време“, каза той.
Чавдар Гюзелев е работил като сценограф с режисьора Теди Москов, носител е на две награди „Икар“ и един „Аскеер“. Син е на световноизвестния бас Никола Гюзелев и брат на илюстратора Ясен Гюзелев, с когото сподели, че рисуват от много малки и е било естествено да учат в Художествената академия, след като там е завършил и баща им преди да стане оперен певец.
Преподава в департамент „Визуални изкуства“ на Нов български университет, където има курсове с над сто студенти. Смята, че графичният дизайн в наше време е необятно поле заради дигиталните възможности, игрите, техническата и печатната илюстрация. „Виждам хубави като полиграфия книги у нас, много млади илюстратори ми правят впечатление. Както във всички области е трудно да има работа за всички, трябва да се бориш с конкуренцията, но светът е голям. Днешните млади хора имат възможността да пътуват, за разлика от нас, няма „желязна завеса“, никой не ги спира. Могат да си стегнат портфолио и да се „продадат“ някъде, да се сблъскат и със световната конкуренция, не само с регионалната“, каза Гюзелев. Той препоръчва на младите задължително да пътуват колкото се може повече, да видят света и да се сблъскат с трудностите, а връщането в България, според него, винаги е възможно. За нас това беше много трудно, едва на 27 години успях да изляза навън и затова до ден днешен имам желание да пътувам, сподели той и добави, че за радост сега го няма това понятие „невъзвращенец“, родено от сивото затворено време през соц-а, когато много хора са останали в странство като прокудени емигранти, без да могат да видят близките си през целия си живот.
„Експозицията на Чавдар Гюзелев ни предизвиква артистично и закачливо за анализ и равносметка - какво ни бе отнето и какво ни остана след разтърсващите преживявания от последните години. Абстрактното му изследване по темата за заплахата от отнемането на свободата на човешкия индивид може да се проследи като тънка линия, права или начупена, през всичките произведения в изложбата. Гюзелев е дързък артист с изострени сетива. Той умее да провокира реакция в публиката с активната си гражданска позиция. В модернистичен стил засяга идеите за чезнещия смисъл, промитите мозъци, идеологическия кич, завърналото се минало, попарените надежди“, казва за изложбата доц. Георги Лозанов.
Експозицията в Арт галерия „Папийон“ ще остане до 12 февруари.