Климатът има своето решаващо значение върху процесите, през които е преминала историята през вековете. Това каза гл. ас. д-р Георги Димов по време на лекция за климатичните промени и катаклизми през Средните векове, организирана от Лабораторията за изследване на Късната античност на Балканите.
Срещата се състоя снощи в Института по балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките (ИБЦТ-БАН). Тя е част от цикъла “Климат и географски особености на Балканите”.
Човешкият род през вековете е бил подложен на климатични динамики и в крайна сметка е оцелявал, но под ударите на множество пандемии, на различни обществени кризи, на падането на империи, на царства, каза още той и допълни, че историята до голяма степен се формира от климата.
Д-р Димов отбеляза, че историческите свидетелства дават на моменти повече данни дори от приложните науки за драматичните и динамични промени на климат и заобикалящата ни среда през изминалите столетия и хилядолетия. Според него обаче историята много често е подценявана, сравнявайки я с една точната наука. А тя, по думите му, много по-точно може да докаже тези климатични промени и кризи, климатичните цикли, които се появяват през вековете отколкото някои статистически данни.
Средновековният ледников период 
Ранносредновековният малък ледников период, както е прието да се нарича в науката, настъпва приблизително около началото на V в. и се характеризира с рязък спад на средногодишните температури и повишаване на влажността на въздуха. Той води до бури, епидемии, влошаване на климата, разказа д-р Димов. По думите му самата трансформация на климата е довела до постепенно свиване на обработваемите площи в Средиземноморския ареал и неговата периферия, макар и с подчертана диференциация в отделните региони, отбеляза историкът.
Промените са съпроводени от атмосферна, температурна и хидрологична нестабилност, която се изразява от поредица от микроклиматични аномалии и сътресения от типа на необичайно продължителни и студени зими, поройни дъждове и много наводнения. Отбелязват се и продължителни слънчеви затъмнения през VI в., посочи още той. Периодът от V в. до IХ в е познат в науката като Тъмни векове, отбеляза ученият и допълни, че през това време има многобройни климатични аномалии и природни катастрофи. 
Море и климат
Според гл. ас. д-р Георги Димов морето и водната шир също не биват подминати от влошените климатични условия. По думите му да плаваш през Средновековието означавало да следваш крайбрежието. Корабоплаването се извършвало само в подходящия климат и сезон, при това каботажно (плаване “от нос до нос”, без излизане в открито море). Бурите и силните ветрове често причинявали дълги закъснения. Друг път морето оставало затворено, особено при циклон или липса на попътен вятър и, разбира се, през зимата, т.е. около четири месеца, докато ледовете възпрепятствали транспорта, разказа той. Димов посочи още, че често реките, дори и Понта (Черно море) се заледявали.
От Късната античност насетне се отбелязва и покачване на морското равнище на Черно море. То се свързва с т.нар. Нимфейска трансгресия, която е причина за заливането на пристанища и градове по Понта. Много от тях били унищожени. Редица автори са описали различни морски стихии, с мощни приливни вълни. Изворите и проучванията подсказват, че през 545 г., т.е. през VI в., някои западночерноморски градове са пострадали сериозно от вълна цунами след голямо земетресение. Вероятно освен селищата са пострадали и множество пристанища и това е причината за временното прекъсване на техния живот, разказа още ученият. 
На сушата 
През VI в. преминаването на старопланинските проходи криело реалната опасност на замръзване на тръгналите на дълъг път жители на Балканите, отбеляза още гл. ас. Димов. Той допълни, че влиянието на климатичните промени се усеща дори и в приема на храни и по-точно в намаленото количество протеини, което сваля имунните сили на организма и го прави лесноподатлив на болести.
Нормализирането на ситуацията идва с поредния “малък оптимум” към 800 година, който пък на свой ред е приет за прелюдия към разцвета на европейския градски живот, търговията и комуникациите, отбеляза историкът и допълни, че този период се свързва и с отварянето на Средиземноморието. Това според него до голяма степен оспорва приетата теза на медитеряни, че именно арабските нашествия и арабската флота затварят Средиземноморието за търговия. Всъщност до голяма степен климатът го затваря, каза Димов.
От друга страна, обаче, затоплянето довежда до степни кризи, засушаването на степите и миграциите на номадите, породили Второто велико преселение на народи като кумани и печенеги. То се излива на вълни през земите на Долен Дунав. Ученият констатира, че климатът не е само изключително динамичен през вековете, но твърде често, ако бива благоприятен за едни региони по света, то за други има изцяло отрицателно последствие. 
Климатичният оптимум през IХ в.
На Балканите от IХ в. нататък настъпва малък климатичен оптимум и температурите определено се повишават. От Х в. до самия край на ХII в. се наблюдава процес на силен демографски растеж и развитие на земеделието. През Х в. търговията със зехтин и въобще с маслини процъфтява, а през ХI и ХII в. е в своя пик. Обаче в източната част на Дунавската равнина - в Добруджанската степ, повишените температури довели до засушаване, което имало крайно негативно влияние върху района от Х до ХII в. Обезлюдяването не обхващало равномерно цяла Северна България - най-засегнати били вътрешните равнинни части, докато крайбрежието на Черно море и Дунава, както и хълмистите области като Шуменско, Провадийско и в Балкана, животът все още се запазва до известна степен, разказа ученият.
Климат и демография 
Климатичните промени безспорно влияят на демографската картина. Населението на Европа достига 75 млн. души през 1300 г. То се увеличава почти двойно от началото на хилядолетието. Демографският растеж е особено динамичен през 1200 г., разказа д-р Димов. 
Картината на движение на населението за едно хилядолетие е доста интересна. От 60 млн. души през II в., населението на Европа спада до 27 млн. души към VIII в. След 1000 г. започва покачване и до 1200 г. то вече е близо 70 млн. души, като през 1400 г. отново спада на 45 млн. души. Твърде вероятно е с черната смърт от 1347 г. колелото на историята да се е завъртяло наново в обратна посока, предположи историкът.
Според специалиста параметрите на чисто климатичната промяна не са драстични и като цяло техният реален ефект би могъл да бъде установен само в границите на продължителен исторически период. Но именно в този дълъг период ние можем да усетим ефекта от климатичните промени в икономиката, в политиката, в демографията, отбеляза Димов.
Дори и в най-добрите исторически периоди климатът не винаги е добър
През ХI в., който се води период с подобрени условия на живот, климатичната картина не винаги е толкова добра - сушата, сланите, градушките и проливните дъждове и накрая периодичните опустошения на неизброимите рояци от скакалци са често явление, според специалиста. Тези бедствия оставяли населението на Балканите на ръба на гладната смърт, констатира той и дава редица примери. През 1026 г. настъпила страшна суша, през 1028 г. завалели непрекъснати дъждове, които се леели през цялата зима и довели до гибелта на животните. През 1032 г. редица области в Източната римска империята (Византия) били обхванати от глад, придружен от мор и тълпи от обезверени хора, които търсели нови места за поселение. През 1037 г. сушата продължила цели шест месеца, а след това силни бури отнесли керемидите от покривите на къщите, настъпил глад, който обхванал балканските теми (области) на Империята според изворовите данни.
Пандемичните болести 
Климатичните промени влияели изключително много на разпространението на опасните зарази. Според Димов особено опасна за житните култури била паразитната гъба на моравото рогче, която се образувала поради лошото време, влагата и застудяванията. Тя често била първата стъпка към пандемиите в средновековния свят, разказа той и допълни, че през Средновековието епидемиите от нея били потресаващи и особено нагледно илюстрирани в западноевропейските извори.
По една или друга причина населението на равнините често страдало от капризите на природата, дори повече от това от планините, разказа ученият и даде пример с разпространението на маларията. Когато водите на пълноводните реки достигнели равнината, те не винаги се оттичали към морето, а наводнявали големи райони. Преди да се появи на бял свят хининът, маларията представлявала истинска зловредна болест на географската среда, отбеляза историкът. Болестта е наречена и блатна треска поради това, че заболяването е асоциирано с наличието на блата и застояли води, разказа още той. Пресилено или не, но се смята, че маларията е виновна отчасти за гибелта на Римската империя, византийците обаче били свикнали с нея и почти не я споменават в изворите, допълни Димов. Тя за разлика от чумните пандемии, които отминавали, дори и циклично да избухвали през вековете, била постоянен спътник на жителите в равнината, особено след внезапните покачвания на речните води, посочи ученият и добави, че когато времето се стоплило през ХI и ХII в. навярно нейното зловредно влияние намаляло и населението изградило известен имунитет. Но дори във времената на кръстоносните походи през ХII в. поклонниците, които преминавали през тракийските земи, често били измъчвани по пътя от силна треска и физическа немощ.
Много често тези климатични промени пораждат нещо много по-важно - големите пандемии, каза Димов и допълни, че това са големи катастрофи с човешкото население. Ние знаем и за Антониновата чума от 1165 и от 1180 г., но когато днес говорим за Средновековие, можем да говорим за две основни чумни пандемии - Юстиниановата чума и Черната смърт.
Юстиниановата чума обхваща от VI до ХI в. Около 541 г. се локализират първите нейни прояви. Тя продължава до VIII - IХ в. с около десет вълни. Черната смърт навлиза на Стария континент през ХIV в., покосява по-голяма част от населението на Европа и обхваща времето от ХIV до ХVI в.
Знаем, че Юстиниановата чума унищожава 40 процента само от населението на Константинопол. Числата варират изключително много - някои учени говорят за 100 млн. жертви, а други - за едва 20 - 30 млн. души. Отслабената демография, липсата на войска, липсата на човешкия материал, защото човешкият материал е много важен през Средновековието, обаче, водят до големите кризи и падането на империи, допълни историкът.
Всъщност днес, ние, учените смятаме, че бактерията на чумата Yersinia pestis, има три основни щама и те са свързани с историческите процеси, допълни той. Според изследванията при Юстиниановата чума няма предаване по капков път, т.е. предаването е главно чрез заразени резервоари и бълхи, комари и т.н. Тя е смес между бубонна и септична чума, посочи ученият. По думите му Черната смърт е смес между трите патогена - септичния, белодробния и бубонния.
Според Димов климатът пряко влияе при прехвърлянето на различните болести, включително чумата и маларията върху хората. Той даде пример с маларията. В определени периоди византийците живеят изключително спокойно с маларията, но в други периоди, когато следва застудяване и многобройни валежи, имунната система отслабва  и маларията сякаш се активира. Същото, по думите му, става и с чумата. Според него при влошаването на климатичните условия големите градски общества много често се заразяват и бързо загиват, което води до сериозни последствия за империите. Не такава обаче е ситуацията с малките общности, които живеят разпръснато. Точно заради големите разстояния, на които живеят, те не са така засегнати. 
Пандемиите са проблем, който изключително много засяга големите държавни формирования, защото загубата на много хора при болести влияе пряко на съдбата им. Намалената демография води до намалена армия, съпротивителни сили и икономика. Димов посочи, че това е особено важно, защото през Средновековието икономиката зависи в голяма степен от събираните данъци, т.е. от човешките сили. Отслабената демография, липсата на войска и на човешкия материал, водят до големите кризи и падането на империите.
Климат и исторически процеси
Климатът е изключително съществен за историческите процеси. Те са скачени съдове, според ученият. По думите му резките промени, аномалии, застудяванията или обратното - засушаванията, настъпилите пандемии и кризи се оказали мощен импулс за чужди завоевания и варварски набези. От друга страна влошените климатични условия намалили драстично съпротивителните сили на местното балканско население.
В резултат Балканите на няколко пъти се оказали арена на сблъсъци, които имали фатални последици. Сред тях се очертават особено осезаемо два периода - епохата на Юстиниан, когато земите на Империята били залети от варварските вълни, а Дунавския лимес (Дунавската граница) буквално се пропукал и вече не функционирал. Вторият е свързан с мрачните години от рухването на Втората българска държава под натиска на турците през ХIV в. 
Гл. ас. Димов посочи, че климатът влияе много пряко върху българската средновековна история. Когато правим изследвания, не трябва да пропускаме климатичните промени и как те влияят на икономическия, политически и социален живот, допълни той.
Това е втората лекция от цикъла “Климат и географски особености на Балканите”. През миналия декември докторантът в ИБЦТ-БАН Ели Филипова представя климатичните особености в Тракия през I хил. пр. Хр. Важен фактор, влияещ върху живота на древните обитатели на Балканите, е природната среда. Стойностите на климата, качеството на почвите и естеството на водните ресурси са факторите, които могат да предопределят насоката на развитие на дадено общество. Пряката зависимост човек – храна, храна – природна среда поставя тракийското население от I хил. пр. Хр. в една подчинена позиция спрямо природата, уязвимо при всяка промяна и колебание на климата, почвите или водите, според Филипова.
Според нея в последните години интердисциплинарните изследвания разширяват значително познанията за климата на Тракия през I хил. пр. Хр. отвъд сведенията, извлечени от писмените извори. Проучванията в областта на археоботаниката и археозоологията включват много повече от идентифицирането на растителни и животински останки. Въпреки че голяма част от анализите са насочени главно към установяване на човешката диета, те също така могат да допринесат значително за реконструкция на климата, екологията и условията на живот в древността, смята Филипова. Сред интердисциплинарните изследвания, тя обръща внимание и на анализа на диатомейни водорасли. Прилагането му в България дава възможност да се проследят промените, настъпили в палеоекологичното развитие на черноморското крайбрежие. Палинологичните прочувания също предоставят интересни наблюдения за измененията в климата на Тракия през I хил. пр. Хр., според Ели Филипова.
Лабораторията за изследване на Късната античност на Балканите е създадена в резултат на проекта “LABedia: енциклопедия на Късната античност на Балканите”, за който БТА писа. Той е изпълнен от 2019 до 2022 г. и е финансиран от фонд “Научни изследвания”, водеща организация е Институтът за балканистика с Център по тракология “Проф. Александър Фол”. В проекта участват общо 11 изследователи, като основни учени по проекта. Екипът е интердисциплинарен - археолози, богослови, историци, класически филолози, изкуствоведи. Идеята е да съберат хора, които работят по периода на Късната античност - между III - VII в., и които по принцип не взаимодействат помежду си.