Русенският скулптор Иван Кънчев получи на официална церемония в двореца Боргезе във Флоренция Международната награда „Донатело“, с която бе удостоен през декември. Това е едно от най-престижните отличия за изкуство във Флоренция. Присъжда се на творци, откроили се със своите артистични и стилистични търсения - символ на значима артистична дейност. Удостояването на българина стана в присъствието на колекционери, журналисти, политици и любители на изкуството.
Иван Кънчев е роден на 17 септември 1973 г. в гр. Русе. През 2000 г. завършва керамика в Националната художествена академия в София, а през 2006 г. психология в Русенския университет с дипломна работа „Ортодоксалната психоанализа и Библията“. Защитава дисертация по изкуствознание и изобразителни изкуства към катедра „Скулптура“ в Националната художествена академия, а през 2010-11 г. е хоноруван преподавател по скулптура към катедра „Керамика“ в НХА. Автор е на десетки самостоятелни изложби. Взема участие в редица изложби у нас и в престижни форуми на изкуството в Италия, Испания, Япония, Полша, Дания, Франция, Белгия, Швейцария, Китай, Австрия,  Германия, Португалия, Хърватия, Швейцария, САЩ, Канада и др. Носител е на над 30 национални и международни награди и е представен в редица международни списания и издания за съвременно изкуство. Негови работи са в колекциите на престижни галерии и музеи. Автор е на кураторски проекти и няколко книги в областта на скулптурата и керамиката. Кънчев е учредител и пръв председател на Сдружение за изобразително изкуство „Съдът - смисъл и форма“. В момента преподава в катедра „Скулптура“ в Националната художествена академия.
В интервю за БНР по повод наградата „Донатело“ Иван Кънчев казва: „Това е кураторска награда, явно хората са ме наблюдавали. Тя е за творчество. Ще вляза в престижно издание за съвременни майстори. Тази година ми дадоха Голямата награда на СБХ в Кюстендил. От 15 години живея там. Беше ми дадена за керамика, което е рядкост. Завърших „Керамика“ в Художествената гимназия в Троян. В Художествената академия първо кандидатствах „Графика“.
Моите неща не може да се определят скулптура ли са, керамика ли. Имам покана от музей на керамиката в Испания. Оценката е тясно специализирана в света на керамиката. Международната награда „Gold List“ /присъждана от списание „Art Market Magazine“ на „Най-добрите съвременни художници на днешния ден!“, която Кънчев получава също през декември миналата година - б.р.) ми е за съвременно изкуство - имам и живопис, и скулптура. В съвременното изкуство няма граници, няма деление.
Изведнъж някак си се отпушиха нещата. Явно влизам в международен контекст. В Ню Йорк получих награда за правата на човека. От 95-96-а започнах да развивам моя идея - керамика за зрящи и незрящи. Тогава идеята ми беше в тъмнината. Ходих в училища за незрящи и правих изследвания за осезание. Бях учител и с психология, и с рисуване. Развих платформа - формоизграждане, детайли, аранжиране. Това е възприемане на света и за незрящи, и за зрящи.
Държа на чистите неща - участваш с това, което си. Винаги има възможности, но се изисква много работа и постоянство. Има много публикации за мен в художествени списания в топ 10. Няма връзки, няма контакти - явно нещо съм пипнал. На 12 януари ще открия изложба в Министерството на културата за 50-та ми годишнина. В нея ще има включени и стари мои неща. Не описвам нещата си, просто ги вижте.
Имаше проекти, които стъпваха на книгите ми с изследвания, подготвям сборна книга, там се разглежда психологията на незрящите. Радвам се, че все още е актуално, това са над 20 години, говори добре за самите неща, заявка е, че и по-нататък ще живеят.“