Придобиването, притежаването и употребата на огнестрелно оръжие е свързано със задължителна подготовка и получаване на съответните документи за целта. В този смисъл ловът е една от дейностите, за които е задължително да имаме разрешително, за да носим и използваме пушка, била тя класическа двуцевка, модерна карабина или супериновативен полуавтомат. Така че това отговаря достатъчно ясно на въпроса, който е зададен в заглавието.

 Разбира се, ако сме решили да излезем в гората, за да сваляме врабчетата с прашка или пък ако “арсеналът” ни се състои само от един пневматичен вариант, тогава е смешно да говорим за каквито и да е лицензи. Но с такива опции можем да се надяваме по-скоро дивечът да падне в капан или глиган да се удари челно в дърво и да изпадне в несвяст, отколкото ние да сме способни да го поразим. А когато говорим за вече по-сериозни оръжия, то изваждането на съответните документи е не само нужно, но и задължително.

 Какво трябва да направим, за да получим необходимия документ?

 Не е достатъчно просто да решим, че искаме да ловуваме. Трябва да умеем да боравим с огнестрелно оръжие, а за да го правим законно и с чувството, че спазваме всички изисквания за безопасност, то ни трябва и съответното одобрение на оторизирани институции.

 За да излезем с пушка в гората за глиган или гургулица, трябва да сме преминали през курс за безопасно боравене с огнестрелно оръжие и да сме го завършили с успешно положен изпит. Докато не изпълним това, можем да забравим за ходене в гората, освен като придружители на реалните членове на дружината, но без никакво въоръжение. А за да се запишем за такова обучение, на първо време трябва да докажем, че сме психически здрави, както и че имаме чисто съдебно минало, без присъди или висящи дела.

 Самият курс се състои от две части - теоретична и практическа. Не е достатъчно да се научим само как да държим оръжието, как да се прицелваме и да се опитваме да не се оставяме на ефекта от отката. Трябва да минем и през лекции, свързани с устройството на огнестрелните средства и със законовите рамки, отнасящи се до употребата на пушка или пистолет. Опитен лекар ще ни запознае с най-важните и неотложни действия, които трябва да предприемем, когато някой бива ранен или има нужда от спешна помощ по време на излет в гората.

 Практическата част, очаквано, е по-интересна за всички, които се запишат на курс за безопасно боравене с оръжие. Тя включва индивидуална работа с инструктор на стрелбище, който ще ни покаже как да използваме пушка или пистолет от различни позиции на тялото, как да държим огнестрелното и как да се прицелваме максимално ефективно. Борави се с оръжия с различни калибри, предимно най-популярните и употребявани, като на първо място е и осигуряването на безопасно среда.

 Това ли е всичко? Не, защото няма разрешително без успешен изпит

 Курсът за безопасно боравене с оръжие не е само демонстрационен и лекторски. Това е задължителна програма, през която трябва да преминат всички кандидат ловци, като накрая задължително трябва да издържат и изпитите, за да продължат напред. Да, точно така, изпити - държат се както върху теорията, така и върху практиката. Едва след като бъдат успешно положени, курсистът има право да подаде заявление за разрешително в служба КОС към МВР. Но и там издаването на документ не става незабавно, а и освен това е свързано с преценката на служителите на реда за стабилността и надеждността на всеки индивидуален кандидат.

 Така че трябва да се въоръжим с търпение. Може да ни се наложи да почакаме няколко месеца, за да получим желания документ. Всъщност, той не е само един - освен за придобиване, търсим позволение за съхранение и пренасяне. За да държим огнестрелно средство у дома, трябва да спазим много стриктни изисквания за мястото - в метална кутия или каса със секретно заключване, поставена над нивото на пода и т.н. При пренасянето, дори и след като получим разрешително, трябва да спазваме някои неизменни условия за безопасност. Пушката не трябва да се носи заредена, ако преминаваме през населено място. По възможност трябва да е и разглобена, а ако не е, трябва да я носим насочена нагоре или по начин, по който няма и минимален риск да застраши някой от околните.

 Да не забравяме и тънката подробност, че ако искаме да участваме в ловни дейности, трябва да се присъединим към ловна дружина. Това само по себе си не е сложно, изисква се съгласието на местния ръководител. Ако имаме разрешително за боравене с огнестрелно оръжие, по всяка вероятност ще бъдем приети.

 Но това не ни освобождава от отговорност - напротив, тя става още по-голяма. Когато сме в гората с останалите от дружината, трябва да внимаваме максимално, да не насочваме оръжие и още по-малко да го употребяваме само на базата на шум или неясно движение, идващо от определена посока. Дори и със задължителното разрешително при преследване на дивеч можем да си позволим да натиснем спусъка само тогава, когато сме сигурни в какво се прицелваме и когато сме убедени, че не застрашаваме живота на други хора.