Писатели, преводачи и литературни професионалисти от 12 държави се очаква да участват в международната резидентска програма на Къща за литература и превод в София през 2023 г., съобщават организаторите.
По свои проекти в столицата предстои да работят общо 13 автори от Украйна, Чехия, Словения, Албания, Босна и Херцеговина, Хърватия, Испания, Латвия, Германия, Аржентина, Нидерландия и Република Северна Македония. „Те бяха селектирани още през 2022 г., а някои от тях ще довършват работата си в София, прекъсната поради ковид кризата“, коментират от Къща за литература и превод.
Екатерина Деришева (Украйна) доразвива международния експериментален литературен проект, който се базира на опита ѝ от „KNTXT“, върху който е работила допреди началото на войната. Тя изследва авангардни и съвременни български поети. Творческият й престой в София продължава до месец март.
След като през 2020 г. резиденцията ѝ беше прекъсната заради пандемията, в момента Боряна Додова (Чехия) довършва творческия си престой в София. Тя работи по завършването на своята „Балканска готварска книга“. Думата „готварска книга“ („kuchařka“) носи различни асоциации в чешкия език - основното значение е „сборник с рецепти“, но означава още „жена готвач“, а също и леко унизителен термин за наивна система от опростени истини, съобщават организаторите на резидентската програма. Всички тези значения играят съществена роля в повествователния ѝ текст.
Миха Мацини (Словения) е награждаван и превеждан автор на над 30 книги, сценарист и режисьор на късометражни и игрални филми. След интензивното популяризиране на последната му книга „It's Personal“, Мацини се очаква използва творческия си престой в София, за да се съсредоточи отново върху писането.
Стефан Чапалику (Албания) гостува за втори път в Къщата за литература и превод. Резиденцията й е свързана с представянето на романа й „Всеки полудява по собствен начин", издаден от „Ерго“ в превод от албански на български на Русана Бейлери. По част от романа, който разказва за диктатурата на Енвер Ходжа в периода 1967-1985 г., Чапалику работи през 2018 г. при първото си участие в програмата в София.
По време на творческата си резиденция в Къщата за литература и превод Ксения Банович (Босна и Херцеговина/Хърватия) се очаква да работи върху превода на романа на Георги Бърдаров „Absolvo te“. Ксения довършва прекъснатия си резидентски престой от септември 2022 г., когато изследваше архива на Весна Парун в България и беше един от менторите в първото Балканско студио за литературен превод ViceVersa в София.
Фокус на творческия престой на Мария Вутова (Испания/България) е преводът на испански език на  сборника с разкази „Кръв от къртица“ от Здравка Евтимова, който ще бъде издаден от „Baile del Sol“. В Къщата за литература и превод Вутова предстои да подготвя и следващи проекти за превод на произведения на съвременни български автори.
Преводът на романа „Физика на тъгата“ от Георги Господинов на латвийски език е акцент в резиденцията на Денс Диминс (Латвия). Освен това, преводачът е изявил желание и да посещава лекции по българска литература в Софийския университет.
След издаването на антология на българската поезия на хърватски „Na poslednjem katu neba“ („Hrvatsko društvo pisaca“, Zagreb 2022), Иван Херцег (Хърватия) пристига в София, за да работи върху новата си поетична книга „Zero life“. Той ще редактира стихотворения, „сканира“ стихове, хармонизира целия цикъл произведения в стихосбирката в подготовка за издаването на книгата през есента на 2023 г.
Резиденцията на Йорг Плат (Германия) е свързана с изследователския му интерес към съвременната българска литература. Очаква се той да се срещне с автори и литературни критици в подготовка на поредица материали за немската преса.
По време на творческия си престой в Къщата за литература и превод Еухенио Лопес Ариасу (Аржентина) предстои да работи върху рецепцията на Х. Л. Борхес в България, както и да представи преводите си на Константин Павлов на испански език.
Преводът на последните части от романа „Малкият бог на земетръса“ от Петър Денчев е фокусът на резиденцията на Душко Кръстевски (Република Северна Македония). В рамките на престоя си в София се очаква той да общува с автора, да се среща с български писатели, преводачи и читатели. 
Ян Паул Хинрихс (Нидерландия) се включва в резидентската програма, за да работи върху съставянето и превода на антология със съвременна българска поезия на нидерландски език.
По време на творческия си престой в Къщата за литература и превод Ясна Ясна Жмак (Хърватия) започва работа по първия си роман, който ще функционира като неформално продължение на предишните й две творби. Творчеството на Жмак се занимава с позицията на жените в обществото, репродуктивните права, отношението към секса и сексуалната свобода. Акцент в резиденцията на авторката е и работата с български преводач върху превода на книгата й с разкази „Moja ti“. / ГН