Националният археологически музей (НАМ) организира специална екскурзоводска беседа, посветена на постоянната експозиция. Това информират от Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ-БАН) на своята фейсбук страница. 
Събитието ще се състои тази неделя, 29 януари. Ще има два тура от 11:00 ч и от 14:00 ч. Беседата е с продължителност един час, а цената е 4 лв. на човек, като входът за музея е безплатен. За участие в тура е необходимо предварително записване.
През изминалата година НАМ редовно организира подобни тематични беседи, посветени на две от временните си експозиции - “Доспехите на тракийските воини” и “130 години Национален археологически музей”.
От НАМ напомнят, че 29 януари ще бъде последният ден, в който може да бъде видяна временната изложба, посветена на античното въоръжение - “Доспехите на тракийските воини”, която е разположена в Зала “Трезор”. До 5 февруари може да разгледа и другата експозиция, която е посветена на 130-годишнината на Националния археологически музей.
Както БТА писа, “Доспехите на тракийските воини” обединява усилията на 21 български и два румънски музея (Национален исторически музей на Румъния и Музей за история и археология в Тулча) в първия по рода си музеен опит за комплексно изследване на тракийското защитно въоръжение с цел анализ и оценка на развитието на военното дело в Тракия. Посетителите могат да разгледат над 120 експоната, показващи богатството, многообразието и майсторството при изработването на едни от най-интересните предмети на тракийското въоръжение. Основни акценти във временната експозиция са предмети от представителните воински гробове при с. Руец, Търговищко; Могиланската могила при гр. Враца; “Голямата могила” край селата Маламирово и Златиница, Елховско; каменната гробница от Аджигьол в дн. Южна Румъния; въоръжението от могилата Голямата Косматка, в която символично е бил погребан царят на одрисите Севт ΙΙΙ и др. В исторически план изложбата има пряко отношение към проблемите на политическата история на Тракия от втората половина на Ι хил. пр. Хр. и развитието на основните държавни формации на одрисите на юг от Хемус, и на гетите и трибалите на север.
Изложбата, посветена на 130-годишнината от основаването на Народния музей през 1892 г., представя над 150 експонати, датиращи от периода между праисторията и Късното средновековие (XV – XVII в.). Това са артефакти, постъпили в музейните колекции в края на XIX в. и първите три десетилетия на XX в. като дарения, откупки, или находки от археологически разкопки под ръководството на първите директори и уредници в музея. Във витрините са изложени както емблематични за българската археология експонати, неразделна част от постоянната експозиция (златният венец и сребърният ритон от с. Розовец, Пловдивско; гробната находка от с. Върбица, Шуменско), така и непоказани до този момент предмети (колективната находка от с. Горско Косово, Великотърновско; гробният инвентар открит край с. Ресилово, Дупнишко; фигурката с необичайна, източна иконография от с. Башанли, Караагачка околия). В изложбата участват и три съкровища от нумизматичната колекция на музея, както и епиграфски надписи, разказващи за делото на средновековните български патриарси и царе. /ИРС