Нашето образование е добро, то е на средно европейско ниво, не сме най-добрите, но не падаме под средното европейско равнище. Това е отлична оценка, защото нашите средства за образование не са много в сравнение с други държави, а и нямаме Нобелови лауреати, които да работят в българските университети. Но имаме изключително добри преподаватели, за които светът не знае, защото те не са поискали той да научи за тях. Ако пишеха всяка своя статия на английски език и я публикуваха навън, светът щеше да знае за тях, каза проф. Сергей Игнатов в интервю за БТА  по случай днешния Международен ден на образованието. 
Проф. Игнатов обясни какви са предизвикателствата пред българското и пред световното образование, какви са трудностите, но и кои са положителните тенденции в образователната сфера.
Международният ден на образованието се отбелязва от 2019 г. с резолюция на Общото събрание на ООН от 3 декември 2018 г., за да се подчертае важността от осигуряването на достъп до качествено образование за всички хора.
Мотото за 2023 г. на Международния ден, който се отбелязва днес, е "Да направим образованието приоритет".
Проф. Сергей Симеонов Игнатов е български историк египтолог. Основател е на египтологията в България. От 19 ноември 2009 г. до 6 февруари 2013 г. е министър на образованието, младежта и науката в правителството на Бойко Борисов. Проф. Игнатов е първият българин, избран за ректор на европейски университет - на Европейския университет за хуманитарни науки във Вилнюс (EHU), от 1 март 2018 г. Сега е ректор на EHU, професор е по египтология в Нов български университет и е ръководител на Българския институт по египтология. Специалист е по ориенталистика (странознание на Азия и Африка). Член е на Friends of Europe, член е на Настоятелството на South-East European Research Centre (SEERC). Член е и на Настоятелството на Нов български университет.
Трябва да популяризираме в чужбина приносът ни за създаването на писмеността и на езика ни
По-видими навън са постиженията на преподавателите ни по физика и химия, защото те публикуват в международните издания на английски език. Но трябва да популяризираме и нашият принос в създаването на писмеността, на езика ни, както и неговото разпространение, подчерта проф. Сергей Игнатов.
"Привърженик съм на две неща, първо бих заложил на консерватизма, тъй като образованието е материя, която предава човешкия опит от времето, предшестващо неолита, до наши дни. И от друга страна съм за леко "отваряне" и динамизиране на системата - трябва да се чуват повече позитивни сигнали, защото това самоотричане, самобичуване, че за нищо не ставаме, не е вярно", заяви ученият.
Учебните програми за учениците трябва да се олекотят, защото езикът в тях е академичен
Учебните програми за учениците трябва да се олекотят и да станат по-човешки, защото езикът в учебниците ни е академичен, е мнението на проф. Сергей Игнатов за средното ни образование. 
Той коментира, че "съществува всеобща пандемия, която е свързана с падането на успеваемостта на учениците, основно по математика".
Проф. Игнатов отбеляза, че децата до четвърти клас в Германия не учат немски език, както ние учим български език - с граматика, а те учат думички, защото така се осмисля светът. Децата в Германия до четвърти клас четат текстове, за да научат колкото може повече думи, а след това започват да усвояват сложната граматична система на езика, добави ученият.  
Основното, което трябва да се случи в средното образование в България, е да се "разтоварят" децата, защото учебните програми са претоварени и техният мозък може да усвои всички факти, наизустявайки, но не може да ги осмисли, заяви проф. Сергей Игнатов.
Той подчерта, че това е причината да имаме лоши резултати в т.нар. функционална грамотност, например в международното изследване PISA. Ако се направи сравнение с образователните системи на водещите страни с нашите резултати, ще се види, че в тези водещи държави, по резултати, образованието е изключително "разтоварено" - на учениците се дават да учат основни факти и знания, но се набляга и на това как те да се превърнат в инструмент за вземане на решения чрез практически житейски казуси. 
"Разтоварването" дава възможност на човек да използва своя ум творчески, а когато е претоварен, се превръща в една компютърна система, която може само да запаметява. Но има една амбиция у нас, ако резултатите на националното външно оценяване не са много добри, да се натоварват учениците допълнително по дадени предмети. "Колкото повече натоварваме децата, толкова повече ще се влошат резултатите им", коментира проф. Игнатов.
Според него законодателната ни уредба трябва да води и към възможност от тригодишни децата да посещават детски градини, защото тази социализация в тях е изключително важна за обществото ни, което е наситено с информация.
За да има повече чуждестранни студенти в българските университети, трябва в тях да се предлага обучение на английски език
За висшето образование в България смятам, че то трябва да се отвори към света, каза проф. Игнатов. "Има все още провинциализъм и той е свързан с географията ни, тъй като нашата страна и географски е на такова място, и за да се докоснем до постиженията на цивилизацията, трябва да минем през една-две държави. Поради тази причина, колкото по-бързо се отърсят университетите от провинциализма, те ще бъдат по-успешни. За да има повече чуждестранни студенти в българските университети, трябва да се предлага обучение и на английски език, да се създават такива програми", коментира той.
Проф. Сергей Игнатов подчерта, че в България много успешно е медицинското образование и в медицинските университети у нас се обучават много чуждестранни студенти. Това беше установено за поредна година и в последното издание на Рейтинговата система на висшите училища в България от 2022 г. "Има обяснение за това, защото в сравнение с други държави нашето медицинско образование е малко по-евтино, но качеството му е много високо", отбеляза проф. Игнатов.
Според него изключително важно за висшето образование у нас, но не само в хуманитарните области, е да се засили елементът на хуманитарното образование. "Казвам това, но не защото представлявам такава наука, а защото в момента има голяма нужда от подготовката на хората, но не само на младите, за това какви са техните взаимоотношения с изкуствения интелект. За да може да се осъществи това, от една страна хуманитарното образование и социалните науки трябва да напомнят постоянно на хората, че са човешки същества и да се изучава този проблем, за да може водещият в тези взаимоотношения да бъде човекът. В темата за изкуствения интелект има етични и всякакви казуси, но трябва да възстановим ролята на хуманитарното и на социалното знание, защото те ще са основни във взаимоотношенията човек - изкуствен интелект, без да отричаме ролята на математиката, на физиката и химията", заяви проф. Сергей Игнатов.
Софийският университет "Св. Климент Охридски" е най-добрият университет в България и е на европейско ниво
Ученият отбеляза, че образованието в Литва също е на средно европейско ниво, но техните изисквания за публикуване в научни списания не са така сложни. Например, ако публикуваш монография в издателството на някой университет, получаваш две точки. Когато публикуваш статия в научни издания, получаваш десет точки. В Литва също идват да учат "Медицина" много чуждестранни студенти, като основно са от Германия, каза ректорът на Европейския университет за хуманитарни науки във Вилнюс.  
Софийският университет (СУ) "Св. Климент Охридски" е много добър университет и това не е свързано само с факта, че той е "майката" на българските университети, но СУ е класически университет, в който има всички необходими факултети, каза проф. Сергей Игнатов.
Той подчерта, че Софийският университет е най-добрият университет в България и е на европейско ниво. "Ако се изправи, например проф. Цочо Бояджиев и до него се наредят книгите, които той е написал, те ще са по-високи от неговия ръст. Малко университети имат такива преподаватели, но проф. Цочо Бояджиев не е единственият изтъкнат български преподавател. В българските университети има много такива преподаватели и затова България трябва да гледа позитивно за случващото се в образованието ни", коментира проф. Игнатов.