ГНА: Организации на гражданското общество призовават частните кредитори да отменят външния дълг на Гана
В изявление, копие от което е изпратено до ГНА, групата призовава да се подкрепи Гана да продължи да не изпълнява задълженията си за плащане към външните кредитори, освен ако те не се съгласят с необходимото отписване на дълга.
През декември Гана обяви, че преустановява плащанията по дълга към външни частни кредитори и е подала заявление за участие в Общата рамка на Г-20 за третиране на дълга.
Очаква се на 18 януари Гана да пропусне първото си плащане по облигации в чуждестранна валута - лихвено плащане в размер на 41 млн. долара по облигации за 1 млрд. долара.
Групата от организации заяви, че Гана е последната държава, която не изпълнява задълженията си и е поискала преструктуриране на дълга, откакто пандемията от КОВИД започна в разгара на повишените цени на храните и енергията през 2022 г.
Сред подписалите изявлението са Интегрираният център за социално развитие (ISODEC), Коалицията за данъчна справедливост в Гана (Tax Justice Coalition Ghana), Инициативата за почтеност в Гана (Ghana Integrity Initiative), Каритас Гана (Caritas Ghana) и ЕкшънЕйд Гана (ActionAid Ghana). То е подкрепено и от Африканския форум и мрежа по въпросите на дълга и развитието (Afrodad), Справедливост по отношение на дълга, Юродед (Eurodad), Крисчън ейд (Christian Aid), Оксфам (Oxfam), Пъблик сървисис интернешънъл (Public Services International) и Мрежата на Третия свят(Third World Network).
В изявлението подписалите го страни "приветстват спирането на повечето плащания по външния дълг на Гана, докато кредиторите не се съгласят да отменят достатъчно дълг, за да го направят устойчив".
Те посочват, че високите лихвени проценти, които частните кредитори са наложили, означават, че сега те трябва да са готови да приемат загуби от рисковите си залози.
"Кредиторите на Гана, особено частните кредитори, отпускаха заеми при високи лихвени проценти поради предполагаемия риск от кредитиране на Гана.“ Лихвеният процент по еврооблигациите на Гана е между 7 и 11 %.
Подписалите документа изтъкват, че справянето с дълговата криза в много африкански държави изисква "реформирана международна финансова архитектура чрез ООН, която да предоставя финансиране за устойчиво развитие на всички държави".
(Тази информация се разпространява от БТА по договор с ганайската агенция ГНА)