Преподобният Евтимий Велики е роден през 377 г. в град Мелитин, Армения (днес Малатия в Източна Турция). От малък останал без баща и майка му го отгледала с помощта на църквата. Когато пораснал, Евтимий станал монах, а в 406 г. отишъл в Йерусалим и заживял като отшелник в Юдейската пустиня. Големите му духовни дарби бързо го отличили и се разнесла славата му на свят човек. Около него се събрали много монаси, които той ръководил в духовния живот. Със светостта на живота си великият подвижник Евтимий оказал голямо влияние в християнските среди и така допринесъл за връщането към православната вяра на много християни, увлечени от разните ереси на онова време. Съветвал хората, които идвали при него: "Преди всичко имайте любов помежду си, защото каквото е солта за храната, това е любовта за добродетелта: добродетелта се познава чрез любов и смирение". Свети Евтимий получил от Бога дар на прозорливост и сила да върши чудеса. Починал в мир през 473 г. на 96 години.
Свети Евтимий Търновски е роден в 1327 г. в Търново. Надарен от Бога с богати заложби, твърде млад Евтимий се отличил със знания и чист духовен живот. В 1350 г. станал монах в Килифарския манастир под ръководството на преподобния Теодосий. По-късно живял няколко години в Цариград и в Атон. Завърнал се в Търново, Евтимий се усамотил в пещера край столицата. При него се заселили други монаси и се образувал манастирът "Света Троица", който станал огнище на просвета и духовен живот. Тук свети Евтимий писал жития и похвални слова, поправил богослужебните книги, превел други текстове. В 1375 г. бил избран за патриарх и се проявил като добър пастир. При завземането на Търново от османските турци той смело се застъпил за народа. Бил изпратен на заточение в Южна България, където се упокоил в около 1402 г.