Боксьорката Севда Асенова стана за трети път Спортист номер 1 на Русе. Тя заслужи поредното признание в анкетата на „Утро“ и Община Русе, след като през миналата година ликува като европейска шампионка и бронзова медалистка от световното. Успехите й я изстреляха и в Топ 10 на родните спортисти. По-рано получи специална статуетка в рамките на наградите „Спортен Икар“. След такъв богат сезон Севда даде първото си обширно интервю за читателите на „Утро“.

- Севда, поздравления! Като се обърнеш назад, каква година изпрати?
- Хубава на ринга и в същото време много трудна. Малцина знаят какви усилия ми струваха тези медали.
- Какво беше трудното извън тежката подготовка?
- Както се казва - от всичко по малко.
- Вярно ли е, че продължаваш да тренираш и да се състезаваш със стара и неотшумяла контузия?
- Вярно е. 
През 2016 година скъсах връзки на левия крак
След дълго умуване се стигна до решението да се оперирам при д-р Тони Георгиев. Баща ми обаче, лека му пръст, се притесни много. За него тази операция не беше шега, почна да вдигна кръвно. Заради него отказах да вляза в болницата.
- И оттогава караш така?
- Ами, да, всички го знаят - от клубните ми треньори до шефа на федерацията.
- И как издържа този крак?
- Гледам да го щадя, въпреки че 
аз съм темпова състезателка и обичам да танцувам на ринга
На големи състезания ползвам наколенки. През тази година има олимпийски квалификации. По тази причина във федерацията умуват да ме качат от 48 на 50 килограма. Някои ще кажат - но какво са два килограма, нищо работа! Да, но за мене новото тегло означава по-голямо натоварване на левия крак. Ще видим, всеки иска да играе на Олимпиада. Сега имам и друг проблем. На 5 януари имах рожден ден. На 6-и излязох да потичам. Така се случи, че паднах и дясното ми коляно е подуто. Затова ще се присъединя по-късно към лагера на националния отбор. Дано да се възстановя бързо, че само проблеми и с менискус на десния крак ми липсваха.
- И докога ще се мъчиш с тези кръстни връзки?
- Не знам, докато Господ каже. Деница Елисеева, националка, талантливо момиче, имаше травма като моята. Мина през три операции. Почти е осакатена и сега куца. Та ще карам така. 
Ще стискам зъби, това е
Каквото стане.
- А защо избра точно бокс, този толкова тежък спорт?
- Не го избрах аз, баща ми Юлиян Асенов го избра. Като ученичка в училище „Славейков“ много обичах да играя тенис на маса. Това беше моят любим спорт. И до днес съм много добра. Та баща ми реши, че трябва да опитам в бокса. Той ме заведе в залата на Спортното училище. Алексей Василев беше първият ми треньор.
- И кога започна тази история?
- О, твърде късно - вече бях пълнолетна. Затова първото ми състезание на ринга в Русе беше държавно първенство за жени. Загубих финала срещу Милена Колева от Сливен. 
За начало не беше никак зле
На следващия национален шампионат трябваше да боксирам за златото срещу Мария Балева от Пловдив. Тя обаче изгоря на кантара с 300 грама и станах шампионка. Оттогава не помня загуба в България.
- С какво ще запомниш дебюта в Европа?
- Много 
малко хора знаят, че съм първата българска боксьорка, спечелила медал от европейско първенство
Беше през 2007 година в Дания. Върнах се със сребро в категория до 46 кг.
- И какво показва витрината оттогава досега?
- Три пъти европейско злато, още 3 европейски вицетитли, бронз от световно, златни медали на „Странджата“, „Балкан“ и турнири в чужбина.
- Зад тази силна кариера със сигурност стоят имената и на други хора. Кои бяха твоите вдъхновители?
- По едно време бях спряла с бокса, беше ми писнало
Качих килограми, стигнах докъм близо 60. Тогава срещнах случайно на улицата треньора Михаил Георгиев. Как си, що си, къде си, пита той. Казвам му, а Михаил реши да ме агитира да се върна в залата и да тренирам. Върнах се. Този човек направи много за мене. Той оформи стила ми, обгради ме с доверие и днес, казвам го с ръка на сърцето, това, което мога на ринга, е негова заслуга. Другата ми благодарност е за хората в БК „Русе“ и специално за треньора Павел Сяров. Павел винаги намира време да ми се обади, да пита как съм, от какво имам нужда. Ето, сега, като разбра, че съм паднала и имам проблеми с коляното, звъни през ден да се интересува в какво състояние съм. Винаги съм усещала неговото отношение като на брат към сестра.
- Извинявай, но как се подържат тези 48 килограма?
- Ограничавам се във всичко. Като активна състезателка винаги съм била в рамките на категорията и никога не се е налагало да свалям екстремно излишни килограми. Освен това моят спорт не е само на ринга.
Досега обичам да играя футбол и тенис на маса
- Задаваш ли си въпроса накъде ще тръгнеш след края на състезателната си кариера? Може би ще се насочиш към треньорската професия?
- Абсурд! Спра ли с бокса, приключвам с този спорт. 
Треньорството е тежък и неблагодарен труд. Със сигурност ще се отдам на някаква друга работа
- Какво те чака като първа голяма битка през тази година?
- През март в Индия ще е световното първенство. Дано да ми стигне времето, за да се подготвя добре.
- Пожелаваме ти успешен нов сезон и без никакви контузии!
- Благодаря! Благодаря на журналистите, които гласуваха за мене във вашата анкета.