Сто години от рождението на писателя Ивайло Петров се отбелязват днес, припомнят от Дом-паметник „Йордан Йовков“ в Добрич. Макар и живял основно в София, той е роден в Добруджа и е важна част от литературния живот на региона, каза главният уредник на литературния музей д-р Кремена Митева. 
Белетристът е бил член на Дружеството на писателите в града. Снимка от фонда на музея, правена вероятно през 1981 г. пред паметника на Йовков в Добрич, показва членове на дружеството, в центъра на които е Ивайло Петров. Митева споделя още, че в архива им има информация как на 17 април 1986 г. писателят открива годишното отчетно-изборно събрание на организацията. Тогава е избрано ново ръководство, в чийто състав влиза Ивайло Петров, заедно с Йордан Дачев, Драгни Драгнев, Любен Петков, Йордан Трухчев, Елка Няголова и Красен Русев. Във фонда на музея в Добрич се съхраняват и снимки от 1980 г., когато в края на ноември тържествено е открит Дом-паметник „Йордан Йовков“ и Петров присъства на общите фотоси пред сградата. Камерата го е уловила също как внимателно разглежда новооткритата музейна експозиция.
Авторът на „Хайка за вълци“ е един от носителите на националната литературна награда „Йордан Йовков“. Тържественото събрание, на което му е връчена, се провежда на 23 ноември 1990 г. в голямата зала на Драматичен театър „Й. Йовков“ в Добрич. Слово за Йордан Йовков произнася проф. Иван Сарандев, получил на същата церемония отличие за изследване и популяризиране на Йовковото литературно наследство. Журито, определило наградите, е председателствано от Марий Ягодов. Ивайло Петров предоставя паричната сума от наградата си на детските градини в Добрич, съобщава още Митева. През 1994 г. е избран за почетен гражданин на Добрич. Свързан е силно и с град Балчик. Той е сред инициаторите за поставяне на бюст-паметник на Йордан Йовков в София.
В навечерието на неговата стогодишнина, екипът на Дом-паметник „Йордан Йовков“ забелязва несъответствие в диплома за присъждане на литературната награда на Ивайло Петров, останало незабелязано досега, каза още главният уредник. Документът е напечатан, но с поправка с молив, като и двете датирания не отговарят на действителните факти. Според диплома, наградата „Йордан Йовков“ е присъдена на Ивайло Петров по случай 100-годишнината от рождението на Певеца на Добруджа от Съюза на българските писатели и Окръжния народен съвет в град Толбухин на 21 ноември 1980 г., но в документа има поправка с молив, че става дума за 105-ата годишнина през 1985 г. 
„Трудно ни е да си обясним защо съществува такъв текст. Носителят на литературната награда „Йордан Йовков“ през 1980 г. е Илия Волен, а през 1985 г. - Петър Славински. Тепърва ще се опитаме да проучим обстоятелствата около този куриозитет“, каза Митева и уточни, че загадката е дали не се е обмислял вариант наградата да му бъде присъдена пет години по-рано. Това ще бъде предмет на бъдещо проучване, уточни тя. 
Ивайло Петров е творчески псевдоним на Продан Петров Кючуков, роден на 19 януари 1923 г. в добричкото село Бдинци. През 1942 г. той завършва днешната добричка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“. Неслучайно през 2006 г. училището учреди награда на негово име, която се връчва на 11 май на ученик с най-високи постижения в областта на науката. Писателят дебютира през 50-те години на ХХ век, десетилетието на така наречения „епически бум“. Става известен обаче с втората си книга – повестта „Нонкината любов“ (1956 г.). Белетристът затвърждава популярността си с романа „Мъртво вълнение“ (1961 г.), с повестите „Преди да се родя. И след това“ (1968 г.), „Божи работи“ (1979 г.), „Най-добрият гражданин на републиката“ (1980 г.); с разказите „Любов по пладне“ (1976 г.), „Есенни разкази“ (1978 г.), „Три срещи“ (1981 г.) и др. Най-известната му книга като че ли е романът „Хайка за вълци“, чието първо издание е през 1982 г. За своите белетристични постижения Ивайло Петров е награждаван с множество отличия.