Присъединяването на България към еврозоната, което за бизнеса е осъществима цел, към шенгенското пространство, за което България трябва да поработи, както и членството ни в ОИСР, са сред водещите приоритети на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) за 2023 г., представени в БТА от председателя на Българската търговско-промишлена палата Цветан Симеонов, който е и ротационен председател на АОБР.
Приоритетите на Асоциацията ще бъда изпратени на държавните институции и на политическите формации, които смятат да участват в управлението, каза Симеонов. 
Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев изтъкна, че за постигането на двете цели трябва да се положат усилия от политическата класа, от бизнеса и от хората. Велев акцентира върху необходимостта от възстановяването на макроикономическата, финансовата, ценовата стабилност, свиването на дефицита, подобряването на управлението на дълга в контекста на изпълнението от България на изискванията за членство в еврозоната. Велев посочи, че усилията, които бизнесът трябва да направи, е без да увеличава цените, да увеличи доходите на работещите и напомни за призива към бизнеса за намаляване на цените. По думите на председателя на Българската стопанска камара Добри Митрев, ако България успее да сведе ръста на инфлацията до поносими равнища, особено в първите месеци на годината, има шансове от 1 януари 2024 г. да стане пълноправен член на еврозоната. 
За деловите среди е важно и да се подобри средата за правене на бизнес, да има стимули за предприемачите да инвестират средствата си в страната, важна е и подкрепата за инвестициите през Националния план за възстановяване и устойчивост и през новите оперативни програми, каза Митрев. Изграждането на електронното управление, намаляването на регулаторните режими, също са сред приоритетите за работодателите.
Евгени Иванов, изпълнителен директор и член на Управителния съвет на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, говори за енергийните приоритети на Асоциацията, като сред тях изтъкна, че за бизнеса ще са нужни компенсации и за цените на природния газ, ако те станат неочаквано високи, формиране на национален пазар на емисии парникови газове, които да бъдат купувани директно от индустрията, активизиране на работата на Консултативния съвет за европейската зелена сделка, изработване на Национална стратегия за устойчиво енергийно развитие до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. 
Работодателите разкритикуваха предложената енергийна стратегия от служебния кабинет и съобщиха, че на среща днес с ресорния министър тя ще бъде обсъдена. Стратегията не става за нищо, нямаме стратегия, а сбор от различни проекти, няма баланс - нито денонощен, нито седмичен, сезонен или годишен на производство и потребление, за да се види, че това за нищо не става, коментира Велев.
Друго искане на бизнеса в областта на енергетиката е и повишаване на капацитета на КЕВР за разследване и санкциониране на пазара за злоупотреби и пазарна концентрация, насърчаване на производството и съхранението на електроенергия от ВЕИ за собствено потребление. Важна цел за бизнеса е и изграждането на нови производствени мощности в сектора да става само на пазарен принцип, това касае и повишаване ефективността на държавните предприятия в сектор "Енергетика".
Бизнесът разкритикува и социалната политика на страната, която според деловите среди води до това, че половината пенсионери ще получат еднаква пенсия, независимо от приноса им по време на трудовия им път, а половината работници - еднакви заплати, независимо от това как се трудят.