Мирослав Милев се занимава с ковано желязо от двадесет и три години. Развил е хобито си в занаят, учейки се сам на майсторлък. „Харесваше ми да рисувам, занимавах се с металообработка и полека стигнах до ръчното ковано желязо, което практикувам основно до ден днешен“, сподели той пред БТА на Атанасовден, когато е професионалният празник на ковачите. 
Казва, че ковачеството се учи с години, докато опознаеш добре технологиите. У нас няма училища или университети, където да се образоваш. „Бях много надъхан да го науча и това ме движеше през цялото време. Правех много грешки в началото, но когато човек има желание, нещата се получават, макар и бавно“, сподели той. Един от хората, от които е възприел занаята, е Петьо Желязото от Добрич, от когото е усвоил художествени тънкости и правилните методи за работа. 
Милев е член на Добруджанската задруга на занаятите и изкуствата. Има цех в Добрич, където през годините са работили повече хора, включително брат му, който впоследствие заминал в чужбина. Сега са трима майстори, но в работата започва да се включва и синът му, който е 19-годишен. Милев се надява момчето да усвои занаята и да стане на свой ред майстор някой ден. 
Понастоящем реализацията на ръчното ковано желязо е свързана основно с конкретни поръчки, които майсторите получават от клиенти или архитекти и дизайнери. Идеите за формите и символите, които се влагат в изделията, понякога са на поръчителите, а друг път - на майстора. „Това е творчество, както при художника, скулптора и дърворезбаря. Всичко идва в главата ти и на мига решаваш дали да го направиш“, разказа Милев. В съвременността не се влагат много растителни или геометрични елементи при кованото желязо, както е било в барока, сецесиона и други минали периоди. Сега на мода са изчистените изработки, но клиентите определят облика на нашето изделие в зависимост от архитектурата или мястото, където ще бъде ползвано, посочи майсторът.