Патронажната грижа за бебета и майките им да бъде устойчив модел, да се регулира нормативно и да бъде финансирана от държавата. Това предложиха експерти и представители на неправителствени организации, участващи в кръглата маса, посветена на патронажната услуга. Дискусията е организирана от Тръст за социална алтернатива, който изпълнява програмата "Заедно - здраво бебе, здраво бъдеще", която в България започна през 2016 г. Финансирането на програмата приключва в края на тази година, каза Сара Перин, директор на тръста. По думите й досега в рамките на програмата са обхванати 140 семейства от София и 40 - от Пловдив. Целта на програмата е осигуряване на домашни посещения на майки под 22-годишна възраст, очакващи първото си дете, както и помощ при отглеждане на децата им до двегодишната им възраст. Помощта се оказва от медицински сестри и акушерки. В програмата участват столичната Акушеро-гинекологична (АГ) болница „Шейново“ и „Св. Георги“ – Пловдив. За целия период на услугата са проведени над 13 600 домашни посещения. 
В стратегическите документи на Министерството на труда и социалната политика са заложени мерки за създаване на устойчивост за патронажната грижа за млади майки, каза заместник-министърът на труда и социалната политика Надя Клисурска. По думите й резултатите от патронажната грижа трябва да се отнесат към националните политики – превенция срещу насилие, превенция на изоставянето на децата, включването на майките в пазара на труда и др. За финансирането на услугата министър Клисурска посочи, че към Министерството на здравеопазването ще има работна група с цел създаване на модел за имплементиране на патронажната грижа в нормативните документи и финансирането й. 
Доц. Красимира Костадинова, началник на отдел „Детско и младежко здраве“ в Националния център по обществено здраве и анализи посочи, че в България вече е идентифицирана необходимостта от патронажна грижа. Има негативни тенденции, изискващи мерки за преодоляването им, тъй като близо девет на сто средно е детското население в страната, което показва, че населението ни е застаряващо, допълни тя. По думите й в страната ни има региони, в които детското население е един процент, а средно за страната, в около 20 области, то е под три процента. Средната възраст за раждане на първо дете е 27 години, но в региони с компактно ромско население средната възраст за раждане на първо дете е под 20 год., каза още доц. Костадинова. По думите й сред ромското население продължава тенденцията за нарастване на броя на деца, родени от майки под 19-годишна възраст. 
Показателите за майчино и детско здраве в България са неблагоприятни, като въпреки че коефициентът за детска смъртност намалява, той е двойно по-висок в сравнение със страните в Европейския съюз, посочи още доц. Костадинова. Водеща причина за смъртността на деца до една година са някои състояния, възникващи през перинаталния период. Висок е процентът на недоносените деца, който е около 10 на сто в страната. Проблем остават ранните раждания, сравнително високият процент на ранните аборти, нарастването на честотата на родените деца с увреждания и др., каза още тя. 
Обхватът с профилактични прегледи показва трайна тенденция за намаляване, особено при по-големите деца и младите хора, допълни експертът. Последни данни на Националния статистически институт показват, че близо 80 на сто от децата в ромските квартали живеят в бедност, над 65 на сто от тях нямат личен лекар, а повече от половината не са провели профилактичен преглед. Делът на неваксинирани ромски деца е значително по-висок от средния за страната, а ваксинационното покритие намалява, което е проблем за профилактиката в страната, добави доц. Костадинова. Всяка година в България раждат около шест хиляди неосигурени здравно жени.
Необходимо е планиране на мерки за устойчивост на патронажната грижа, финансирането й с държавно участие би имало устойчиви резултати, нужно е подобряване на майчиното и детско здравеопазване, както и подобряване на достъпа до здравни услуги, каза още доц. Костадинова. По думите й трябва да се направи анализ на наличните услуги, анализ на потребностите, както и възможностите за държавно финансиране. 
Представителите на съсловните организации на професионалистите по здравни грижи и на акушерките се ангажираха с осигуряването на продължаващо обучение, но обявиха, че са нужни стандарти за акушерската практика и пренаталната грижа.
Броят на акушерките през последните 10 г. в България е близо 3200, посочи директорът на болница „Шейново“ д-р Румен Велев. По думите му в София има около 800 акушерки, като само „Шейново“ има нужда от още 25, а вероятно големите АГ-болници имат нужда от още 100 акушерки.