Община Каспичан иска да стопанисва и управлява Националния историко-археологически резерват (НИАР) „Плиска“. Приета за това декларация от Общинския съвет в града бе представена на пресконференция в Националния пресклуб на БТА в Шумен, на която присъстваха Милена Недева – кмет на Община Каспичан, Тонка Начева – кмет на Плиска, председателят на Общинския съвет в Каспичан Десислава Вълчева и общински съветници. 
„Общинският съвет в Каспичан през декември 2021 г. прие и изпрати искане до Министерството на културата за предоставяне на НИАР „Плиска“ за стопанисване и управление по реда на чл. 12 от Закона за културното наследство. Не получихме писмен отговор, но при проверка в министерството се оказа, че подобно искане около две-три седмици след нашето е направено от Регионалния исторически музей в Шумен и изненадващо за нас – и от тогавашния областен управител. Същевременно беше дадено и отрицателно становище на искането на Община Каспичан. След настъпилите промени в управлението на държавата направихме ново искане за предоставяне на резервата. На 28 ноември 2022 г. получихме писмо от Министерството на културата, което стана и причина за приемане на настоящата декларация от Общинския съвет в Каспичан. От посоченото писмо става ясно, че през октомври 2022 г. Община Шумен изпраща възражение срещу решението на Общинския съвет в Каспичан, което е в противоречие с всички законови норми и същевременно се изразява становище, че трябва резервата да се предостави на Регионалния исторически музей или на областната управа в Шумен“, каза Милена Недева. 
Приетата от Общинския съвет в Каспичан декларацията е относно „предоставяне за безвъзмездно управление на имот държавна собственост - Национален историко-археологически резерват „Плиска“, находящ се в град Плиска, Община Каспичан“.  Около 90 процента от резервата се намират на територията на Община Каспичан, отбеляза Недева. В декларацията се посочват множество други мотиви с които общината иска да стопанисва НИАР „Плиска“, сред които правените ежегодни инвестиции от общинския бюджет за поддръжка на инфраструктурата на резервата, където е организирала и организира множество събития, сред които исторически фестивал „Дни на предците“, масова кръщавка на деца в Голямата базилика.
Участниците в пресконференцията смятат още, че за да се спази закона, археологическите резервати, които имат собствен музей, трябва да се стопанисват от общината, в чиято територия са разположени. В Плиска има такъв музей, носещ името на покойния проф. Рашо Рашев. „Интересен факт е, че на официалната страница на НИАР „Плиска“, на сайта на Министерство на туризма и в медийни публикации, се говори за „Музей в НИАР Плиска“, но в писмо от Министерство на културата е написано , че в Плиска няма музей“, се  отбелязва в декларацията.
„На 17 март 1997 г. е издаден Акт за изключителна държавна собственост на недвижим имот, представляващ резерват „Плиска“ от Министерство на финансите. В него е включена територията на Вътрешен град Плиска, включена в каменната крепостна стена. С този акт стопанисването и управлението на резервата се предоставя на Община Каспичан.  С Акт №1148 за поправка на Акт за изключителна държавна собственост №18/17.03.1997 г. стопанисването и управлението на резервата с площ 505,34 дка се предоставя на Министерство на културата“,  се посочва още в декларацията. В момента НИАР „Плиска“ е част от Регионалния музей в Шумен, бе припомнено на пресконференцията. 
Жителите на град Плиска са в готовност да обявят гражданско неподчинение ако не бъде уважено искането, мотивирано и с декларация на Общинския съвет в Каспичан. Тя е изпратена до премиера Гълъб Донев, с копие до министъра на културата проф. Велислав Минеков и до областния управител на Шумен проф. Христо Христов. Участниците в пресконференцията по-късно се срещнаха с проф. Христов, за да му връчат лично декларацията. Те казаха, че очакват отговор на документа и поставеното в него искане за стопанисване на НИАР „Плиска“ от премиера и министъра на културата или среща с тях.